За балканските Морави с носталгия (2)

Автор: Йордан Табов

     Предстои  ни да установим, че към тези имена  е имало интересни добавки и нюанси. Кога и как се е променило всичко това? И, което е най-важно, да се замислим: какво са загубили от това сърбите и българите? 

     Част  2: Морава, т.е. България 

     1) Ще започнем с една от най-интересните карти от началото на ХVІІІ в.:  “Нова и акуратна карта на Трансилвания, Молдавия, Влахия, България”. Неин автор е Георг Матеус  Зойтер (1678-1757). Увеличени фрагменти от нея – с надписите на двете реки, които на разгледаните в Част 1 на статията са наречени Сръбска и Българска Морава – са представени на рис. 2-1 и 2-2.  

     Рис. 2-1. Фрагмент от “Нова и акуратна карта на Трансилвания, Молдавия, Влахия, България” с автор е Георг Матеус  Зойтер (1678-1757). Малко над центъра на картата вляво се чете “Morava de Servia” (“Сръбска Морава”, “Морава на Сърбия”), а покрай левия ръкав на реката отгоре надолу – “Morava sive Bulgaria” (“Морава, т.е. България” – еквивалентно на  “Морава или България”); вижте и рис. 2-2. 
 
 

     Рис. 2-2. Увеличен и завъртян на 90^o фрагмент от “Нова и акуратна карта на Трансилвания, Молдавия, Влахия, България” от Георг Матеус  Зойтер (1678-1757). Покрай разположения отгоре ръкав на реката се чете “Morava sive Bulgaria” (“Морава, т.е. България” – еквивалентно на  “Морава или България”). 

     Горе-долу със същите имена ги виждаме и  в настоящия случай. Но все пак има особени детайли, които не бива да оставяме без внимание.

     Първата особеност е, че в имената липсва “симетрия” – Сърбия и България се свързани със съответните “Морави” по различен начин. Както и на разгледаните вече карти, Сърбия е в ролята на “притежател” на “нейната” Морава, на “Сръбска Морава”. Връзката на България със съответната й Морава е съвсем друга, и от нея произтичат важни следствия. Затова е целесъобразно да я разглеждаме като втора особеност. 

     Написаното  на картата –  “Morava sive Bulgaria” – означава “Морава, т.е. България” и показва, че за Г. Зойтер (а вероятно и за повечето от използвалите неговата карта) тази част на река Морава има две еквивалентни имена: “Морава”  и “България”.  

     Фактът, че една от големите реки на Балканите е била наричана “България”, е много важен. Значението му за историята на българите е голямо поради това, че в някои от историческите извори се твърди, че в далечното минало българите са населявали район около река, носеща практически тяхното име. Така например Н. Григора в своята “История” пише, че българите са живели в района на “малка” река Булга. Съвременната историческа наука приема, че под Булга следва да се разбира Волга, въпреки че Волга не е малка, а тъкмо напротив – това е най-голямата европейска река. Установеното от нас, че името “България” е използвано за название на част от река Морава, дава възможност за по-приемлива интерпретация на малката река Булга, в околностите на която е било древното обиталище на  българите. Ясно е, че основен кандидат за ролята на “Булга” на Н. Григора е “България” – т.е. реката, носила още името Българска Морава. 

     2) Преминаваме към разглеждане на приятно оцветената “Нова и точна карта на кралство Унгария” на забележителния  френски картограф Гийом дьо Лил (1675-1726), който с основание е наричан „баща на съвременната картография”. Дьо Лил е изработил над 100 карти и атласи. За нас е важно да отбележим, че той е познавал перфектно както географията, така и историята на Балканския регион: негово дело са едни от най-забележителните за времето си исторически карти на Византийската империя от епохата на император Константин Багрянородни. 

     Рис. 2-3. Фрагмент от „Нова и точна карта на кралство Унгария” от Гийом дьо Лил, първа четвърт на ХVІІІ в. Покрай реката отгоре надолу се чете Morava (Морава), след няколко сантиметра Bulgarie (България), след това по един от притоците отново Morava (Морава). В същото време малко вляво и над центъра виждаме Morava de Servia – Сръбска Морава. Как би трябвало да съчетаем това „България” с някое от двете имена „Морава”? Или то се е използвало самостоятелно като име на Южна Морава? 

     Интересна особеност на „Нова и точна карта на кралство Унгария” са очертаните от Дьо Лил граници на България, Романия (Romanie), Македония (Macedonie), Албания (Albanie), Сърбия (Serviae), Босна (Bosnie), Далмация (Dalmatie). Херцеговина (Herzegovine) е маркирана като част от Далмация и Босна. Специалистите отбелязват сравнително точната за времето си географска номенклатура, която е събирана и нанасяна  въз основа на разнообразни източници.  

     На  рис. 2-3. е представен увеличен фрагмент от „Нова и точна карта на кралство Унгария”, а на рис. 2-4 – друг увеличен фрагмент, който е завъртян на 90^o. По средата на картата на рис. 2-3 (и в ляво на рис. 2-4) покрай реката отгоре надолу се чете Morava (Морава), след няколко сантиметра Bulgarie (България), след това по един от притоците отново Morava (Морава). Как трябва да се разбира този надпис – “Морава България Морава”? Означава ли това, че и за Дьо Лил, както и в случая с предходната карта, на Зойтер, “България” би могло да бъде схващано като име на реката, което е равносилно (макар и различно по смисъл!) на “Морава”? Макар че няма основание за категоричност, подобно предположение изглежда вече доста вероятно.  

     В същото време малко вляво и над  центъра на рис. 2-3 виждаме Morava de Servia – Сръбска Морава, което на практика съвпада с означенията на реката на старите карти, разгледани в Част 1. От това излиза, че – както и в случая с предходната карта, на Зойтер – за “двете Морави” са използвани макар и подобни, но в някакъв нюанс все пак различно “съставени” названия: едното е “Сръбска Морава”, а другото – “Морава България”. Или, другояче казано, връзката на “Сърбия” със “Сръбска Морава” е различна от връзката на “България” с “българската Морава”. 

     Рис. 2-4. Завъртян на 90^o фрагмент от „Нова и точна карта на кралство Унгария” от Гийом дьо Лил (вижте и рис. 2-3). Покрай реката отляво надясно се чете Morava (Морава), след няколко сантиметра Bulgarie (България), след това по един от притоците отново Morava (Морава).  

     3) Дойде ред да се занимаем с една от най-интересните карти от ХVІІ в.:  “Карта на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.). Неин автор еВинченцо Мария Коронели (Vincenzo Maria Coronelli), роден в 1650 г. и умрял в 1718, прочут венециански географ, картограф и космограф, сред най-известните производители на глобуси за своето време. Той е направил два глобуса между 1681 и 1683 г. в Париж по поръчка на крал Луи ХІV. Автор е на около 400 саморъчно рисувани карти. Основател е на първото географско дружество “Accademia Cosmografica degli Argonauti”.  Написал е и е издал първата съвременна енциклопедия, замислена в азбучен ред. В “Библиотека Марчиана” във Венеция се пази специална колекция от трудове на Коронели – печатни и ръкописни, чийто списък е впечатляващо внушителен и показва, че авторът им е изключително ерудиран, енциклопедист от висша класа. И, което е най-важно за нас в случая, че информацията в тях заслужава най-високо доверие.   

     “Картата  на Дунав от Виена до Никопол”, която ни интересува заради имената на реките Морава, е създадена от него през 1692 г. Насочваме се направо към подходящ фрагмент от нея (рис. 2-5). На него са очертани Сръбска Морава (Moravia di Servia) отляво, Българска Морава (Moravia de Bulgaria) в средата и Нишава вдясно. На река

     Рис. 2-5. Фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) от Винченцо Мария Коронели. Очертани са Сръбска Морава (Moravia di Servia) отляво, Българска Морава (Moravia de Bulgaria) в средата и Нишава вдясно. 

     Нишава  малко преди вливането й в  Българска Морава виждаме означено положението на град Ниш. Авторът  на картата – Винченцо Коронели – е записал името на Ниш  на различни езици - Nissa и Nisi на италиански, Nice на френски, Naissus в текстовете на Амиан Марцелин и Зосима, Nessus у Птолемей и Nissum у Йоан Куропалат (Скилица). Към тези различни варианти на имената Коронели е добавил, че Ниш е роден град на Константин Велики (Patria di Constantino Magno). 

     Цялата  “Карта  на Дунав от Виена до Никопол” на Коронели е изпъстрена с подобни езикови и исторически сведения. Те потвърждават констатацията за споменатите по-горе енциклопедични познания на автора и ни напомнят, че отразените на картата данни заслужават доверие. 

     Рис. 2-6. Завъртян на 90^o фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) с реката, известна днес с името “Южна Морава”. Надписите са: La G. Moravia Fiume (т.е. река Г. Моравия) и Moravia de Bulgaria, o La Grande Moravia F. (т.е. р. Българска Морава, или Голяма Морава); вж. също рис. 2-7 и 2-8. 

     Рис. 2-7. Завъртян на 90^o фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) от Винченцо Мария Коронели. Очертани са Сръбска Морава (Moravia di Servia) отляво, Българска Морава (Moravia de Bulgaria) в средата и Нишава вдясно. 

     С тази мисъл да разгледаме по-внимателно имената, с които са представени  на картата «двете Морави». Първото  от тях се вижда на рис. 2-6,където имаме фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) с реката, известна днес с името “Южна Морава”. Покрай долното течение на реката, на рис. 2-6 вдясно, се чете надписът Moravia de Bulgaria, o La Grande Moravia F. (т.е. р. Българска Моравия, или Голяма Моравия). Покрай горното течение четем само La G. Moravia Fiume (т.е. река Г[оляма] Моравия), без “българска”; това е близко до обясненията, приведени в сръбската версия на цитираната статия в Уикипедия. На рис. 2-7 и 2-8 са представени увеличени фрагменти, показващи в по-големи размери надписите Moravia de Bulgaria, o La Grande Moravia F (т.е. р. Българска Моравия, или Голяма Моравия), и La G. Moravia Fiume (т.е. река Г. Моравия).

     Рис. 2-8. Завъртян на 90^o фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) от Винченцо Мария Коронели с надписа La G. Moravia Fiume (т.е. река Г[оляма] Моравия).  

     Рис. 2-9. Завъртян на 90^o фрагмент от “Картата  на Дунав от Виена до Никопол” (1692 г.) от Винченцо Мария Коронели. Очертана е Morauia di Seruia, o la Picciola Morauia Fiume (т.е. река  Сръбска Моравия, или Малка Моравия). 

     Сравнението на тези два надписа би могло да ни наведе на мисълта, че цялата днешна Южна Морава е имала името “Голема  Морава” (La Grande Moravia), и че само долното й течение е носело еквивалентно второ име – Българска Морава (La Grande Moravia).  Това е напълно възможно, макар че е в известен дисонанс с названието на днешна Западна Морава: Morauia di Seruia, o la Picciola Morauia Fiume (т.е. река  Сръбска Морава, или Малка Морава) на рис. 2-9. Тук Сръбска Морава е еквивалент на Малка Морава за цялата днешна Западна Морава; аналогично по симетрия Българска Морава трябва да е еквивалент на Голяма Морава за цялата днешна Южна Морава.  

     Названието  La Grande Moravia би могло да се схване и като “Велика(та) Моравия”. Може би този факт лежи в основата на срещащите се стари сведения и теории, че св. Методий е бил архиепископ не в района на средновековната държава Велика Моравия (на север от Дунав), а в околностите на разположените на юг от Дунав Българска Морава и Велика Морава.  

     4) Последна за Част 2 е “Карта на Дунав от Белград до Черно море” (1687 г.) на Джакомо Кантели да Виньола – италиански картограф, чиито две други карти разгледахме в Част 1.  

     .

     Рис. 2-10. Завъртян на 90^o увеличен фрагмент от “Картата  на Дунав от Белград до Черно море” (1687 г.) от Джакомо Кантели да Виньола. Горе вдясно покрай очертанието на река четем Morava Seruia fl. (т.е. река  Морава Сърбия), а долу вляво - Morava Bulgaria fl. (т.е. река Морава България). Вижте и рис. 2-11 и 2-12. 

     Рис. 2-11. Завъртян на 90^o увеличен фрагмент от “Картата  на Дунав от Белград до Черно море” (1687 г.) от Джакомо Кантели да Виньола. Покрай очертанието на река четем Morava Bulgaria fl. (т.е. река Морава България). 

     Тук названията на «двете Морави» са (вижте  рис. 2-10, 2-11 и 2-12) Morava Seruia fl. (т.е. река  Морава Сърбия)  и Morava Bulgaria fl. (т.е. река Морава България). Те дават възможност за различни интерпретации: и като «Сръбска (съответно Българска) Морава», и като «Морава – Сърбия» (съответно «Морава – България»). Която от двете и да е имал намерение да отрази авторът, напълно вероятно е ползващите картата да са го възприемали не според неговата, а според другата интерпретация.  

     Разгледаните  дотук карти от ХVІІ-ХVІІІ в. илюстрират достатъчно убедително присъствието на „сръбска” и „българска” съставки съответно в старите имена на днешните Западна и Южна Морава. Каква обаче е тяхната връзка със сърбите и българите? Дали тези съставки отразяват етнонимите на живеещото покрай тях население? Такова обяснение изглежда най-логично. 

     Но  редно е да помислим – макар и съвсем хипотетично – и за другата възможност: по имената на реките – евентуално „Срба” и „Бугар”/”Българ”, или нещо подобно – да са дадени етноними на жителите от околността им. Защото всъщност откъде е името „Морава”? Може ли да считаме, че то се използва за име на „балканските Морави” от най- стари времена? Как се е появило? 

     Рис. 2-12. Завъртян на 90^o увеличен фрагмент от “Картата  на Дунав от Белград до Черно море” (1687 г.) от Джакомо Кантели да Виньола. Покрай очертанието на река четем Morava Seruia fl. (т.е. река  Морава Сърбия Моравия). 

     Рис. 2-13. Карта на SCOTIA (Шотландия) в прочутата книга “Знаменитите острови на света” на италианския географ Томазо Поркачи (1530-1585) от изданието в 1576 г. Приблизително в средата на картата е означена MORAVIA; увеличен фрагмент вижте на рис. 2-14.  

     От  справките в началото на ЧАСТ 1 се вижда, че Морава – Моравия е име на различни географски обекти, сред тях на още една река – приток на Дунав. Забележително е, че Моравия е средновековно латинско название и на област в Шотландия, както става ясно от представената на рис. 2-13карта от последната третина на ХVІ в. То се среща и на други малко по-късни карти. 

     Рис. 2-14. MORAVIA на увеличен фрагмент от картата  на SCOTIA (Шотландия) в прочутата книга “Знаменитите острови на света” на италианския географ Томазо Поркачи (1530-1585) от изданието в 1576 г. Приблизително в средата на картата е означена MORAVIA; вижте и рис. 2-13.  

     Но  ако Моравия е название на регион от земите на шотландците-келти, то не може да не си спомним, че според старите келтски легенди прадедите на ирландците, водени от Фир Болг, са дошли на Британските острови от района на Източното Средиземноморие – и значи от Балканите или околностите им. Тогава не би ли могло „келтското” съчетание на „Болг” и „Моравиа” да е отражение на балканското „Булгариа” и „Моравиа”?  

     (Край) 

     Бел. ред. - Йордан Табов е старши научен сътрудник в Института по математика и информатика на БАН, доктор по математика. Повече по темата: Й. Табов. Река с името България. ВЕНЕЦ: Белоградчишко списание за история, култура и народознание. Том І, № 1, 94-117.   http://www.venets.org/getfile.php?id=65 - Р. С.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//za_balkanskite_moravi_s_nostalgiia__2_-l-241.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот