За балканските Морави с носталгия (1)
С обявяването на независимостта на Косово той отново се прояви – безпощадно.
Но ако промени в заобикалящата ни действителност има и ще има и в бъдеще, не трябва да забравяме, че ги е имало и в миналото.
Затова си струва с интерес да разгърнем старите документи и да видим някои интересни факти. Какви са били имената на “двете балкански Морави” – две реки в сърцето на Балканите? Кога и как са се променили? И, което е най-важно, да се замислим: загубили ли са нещо от това сърбите и българите?
Част 1: Българска Морава и Сръбска Морава
Една от най-големите реки в Сърбия и на Балканите носи името Морава. По-точно би могло да се каже – общо взето Морава, но с някои „национални” особености: сръбската, българската и македонската статии за нея в Уикипедия дават различни варианти на имената.
Сръбската съобщава, че Морава или Велика Морава е река в Сърбия, образувана от сливането на Западна и Южна Морава (рис. 0-1), и че това е най-голямата сръбска река с дължина 185 km, а заедно с нейния приток Западна Морава (рис. 1-2) дължината й е вече 487 km.
Българската версия предупреждава, че названието Морава може да се отнася за:
Морава, село в България;
Морава, река, ляв приток на Дунав;
Велика Морава (Обща Морава), река в Сърбия, десен приток на Дунав, образувана от сливането на Южна Морава (или Българска Морава или Бугар Морава) и Западна Морава (или Сръбска Морава);
Морава, планина в Албания, Корчанско.
В македонската версия срещаме названието Голема Морава, което от контекста се схваща като име на Южна (Българска) Морава. Сръбската версия приписва името Голема само на малка част от Южна Морава: според нея потоците Ключевска река и Слатинска река образуват реката Голема, която, като премине македонско-сръбската граница, сменя името си на Биначка Морава. И чак след още едно сливане с друга река се появява добавката «Южна».
Определението «българска» за географски обект е рядко срещано, затова е обясним интересът, с който се насочваме към него. Кога и как се е появило то? Къде и от кого е използвано? Интригата в дадения случай се подсилва и от това, че по правило определенията «северен», «южен», «източен» и «западен» към географски обекти имат сравнително късен произход. Обикновено жителите на съответните области са добавяли към имената на реки, населении места и др. уточняващи съставки като «малка», «голяма», «горна», «черна» и др. п., и много-много не са мислили за посоките на света. Тези съображения ни карат да предполагаме, че в старо време и сърбите са използвали за реките Западна и Южна Морава други определения, а не днешните «Западна» и «Южна». Какви са били те? Отговор на този въпрос би трябвало да търсим преди всичко в документите от миналото.
Рис. 1-1. Съвременна карта на Сърбия. През централната и западната част на страната текат реките Велика Морава и Западна Морава, а през югоизточната – Южна Морава (виж рис. 1-2).
И, разбира се, на първо място на старите географски карти, които по начало са важен извор на информация за названията на географските обекти Те са били използвани от търговци и пътешественици като ориентири при пътуванията им, понякога като иллюстрации към географски описания, а често и като специфични самостоятелни «кратки справочници». Затова, разглеждайки старите карти, можем да разберем с какви имена са разпознавали страните, градовете, реките и планините минаващите през тях търгавци, дипломати и пътешественици.
Морава наистина е голяма река, тя присъства на всички карти на региона, и на повечето от тях е изписано и името й «Морава». На по-подробните срещаме и имената на «образуващите я» «две Морави». Какви са те?
Един кратък отговор на този въпрос е: определенията «Южна» и «Западна» липсват на картите преди ХІХ в.; поне на картите, които е разглеждал пишещият тези редове. На подробните карти често се срещат названията «Сръбска Морава» и «Българска Морава. Но понякога към тях има интересни добавки ...
Рис. 1-2. Увеличен и завъртян на 90o фрагмент от картата на Сърбия на рис. 1-1 с надписите Velika Morava (Велика Морава) и Juzna Morava (Южна Морава).
С една дума, да оформим отговора на този въпрос, нека да не пропускаме подробностите, а да се обърнем към самите карти и да видим – какво пише на тях.
Първият обект на вниманието ни е оцветената с приятни цветове Карта на Македония. Авторът й Джакомо Кантели да Виньола (Giacomo Cantelli da Vignola) (1643-1695) е типичен представител на италианската картографска школа. Той е добре информиран: за териториите в централната и източната части на Балканския полуостров е използвал източници, които са били недостъпни за другите картографи. Картата на Македония (отпечатана в Рим през 1689) дава в по-големи подробности „граничната ситуация” между България, Сърбия и Македония. Кантели да Виньола нанася както книжни данни (антична и средновековна географска номенклатура), така и съвременни на него реалии.
Рис. 1-3. Фрагмент от картата “Карта на Македония”. Автор: Джакомо Кантели да Виньола (Giacomo Cantelli da Vignola) (1643-1695). Картата е напечатана в Рим през 1689. В десния край е разположена река “Morava di Bulgaria” – Българска Морава.
Тъй като по времето на Кантели да Виньола двете Морави са били извън територията на Македония, на картата е намерила място само част от едната река Морава. Увеличени фрагменти с названието на самата река са представени на рис. 1-3 и 1-4. На втория завъртян на 90o фрагмент надписът е достатъчно ясен: “Morava di Bulgaria” – Българска Морава.
Както личи от рис. 1-3, по времето на съставянето на картата “Българската Морава” е пресичала тогавашната територия на Сърбия; надписът с названието “Morava di Bulgaria” на картата попада в SERVIA – Сърбия.
Рис. 1-4. Увеличен и завъртян на 90o фрагмент от “Карта на Македония” от Джакомо Кантели да Виньола (Giacomo Cantelli da Vignola). Ясно се чете надписът “Morava di Bulgaria” – Българска Морава.
Рис. 1-5. Увеличен и завъртян на 90o фрагмент от картата “България и Романия с част от Македония” от Джакомо Кантели да Виньола (Giacomo Cantelli da Vignola). Чете се надписът “Morava di Bulgaria fl.” – р. Българска Морава.
Същият италиански картограф – Кантели да Виньола – е автор и на втората карта, с която ще се занимаем.
Това вече е картата “България и Романия с част от Македония”; годината на отпечатването й е отново 1689 г. Увеличен и завъртян на 90oфрагмент от нея е представен на рис. 1-5. . Вижда се надписът “Morava di Bulgaria fl.” – р. Българска Морава.
На тази карта е изобразена (вижте рис. 1-6) и “втората Морава”, която сега носи името “Западна Морава”.
Последна за Част 1 е анонимната карта „Част от Царство България” (Parte del Regno della Bilgaria), която се пази в Британската Библиотека. Изготвена е вероятно през периода 1717-1738 г. Увеличен фрагмент от нея е представен на рис. 1-7. Там от долния ляв ъгъл нагоре и надясно се чете Morava di Bulgaria, т.е. Българска Морава (вижте и рис. 1-8). Горе вляво е надписът Morava di Servia, т.е. Сръбска Морава (вижте и рис. 1-9).
Рис. 1-6. Увеличен фрагмент от картата “България и Романия с част от Македония” от Джакомо Кантели да Виньола. Чете се надписът “Morava di Servia fl.” – р. Сръбска Морава.
Рис. 1-7. Фрагмент от анонимна карта „Част от Царство България” (Parte del Regno della Bilgaria). Пази се в Британската Библиотека. Изготвена е вероятно през периода 1717-1738 г. Горе в ляво е надписът Morava di Servia, т.е. Сръбска Морава, а от долния ляв ъгъл нагоре и надясно се чете Morava di Bulgaria, т.е. Българска Морава; вижте и рис. 1-8 и 1-9.
Рис. 1-8. Завъртян на 90o фрагмент от анонимната карта „Част от Царство България” (Parte del Regno della Bilgaria) с увеличен надпис Morava di Bulgaria fi[ume], т.е. река Българска Морава.
Рис. 1-9. Увеличен фрагмент от анонимна карта „Част от Царство България” (Parte del Regno della Bilgaria) с увеличен надпис Morava di Servia, т.е. Сръбска Морава.
(Следва)
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Турция: Жената, която се справя, е "пропаднала" 
Турция: Последната жертва от арменския геноцид 
Сапунките задраскаха турското робство 
Изселническите дружества в Турция искат обезщетение за „Възродителния процес” 
Турските сериали завладяха сърцата на гърците 
