Хрушчов узрява в България за ядрените ракети в Куба

Автор: Пенчо Ковачев (1 коментар)

Никита С. Хрушчов и Тодор Живков. Посещение на съветска партийно-правителствена делегация през 1962 г. в България

Решението Съветският съюз да разположи в Куба ядрени ракети, с които може да атакува цялата територия на САЩ, узрява окончателно в главата на Никита Сергеевич Хрушчов, когато той е на посещение в България.

Това признава сам бившият съветски лидер в книга трета на спомените си "Хора. Години. Власт", които излязоха на пазара у нас през 2011 г.

Този факт е много любопитен на фона на твърденията на Тодор Живков в документалните му записи за френското издателство PLON, което през 1992 г. има намерение да издаде мемоарите му.

Идеята отпада, но документът остана и беше публикуван в три поредни броя на столичен седмичник през декември миналата година.

Ето какво диктува Живков за евентуалните си бъдещи френски читатели:

"През първата половина на месец юни 1962 г. правителствата на Куба и Съветския съюз тайно се бяха договорили да бъдат инсталирани на кубинска територия ракети, които да покриват цялата територия на САЩ. Съветският съюз успя тайно с товарни кораби да пренесе и разположи тази ракетна техника. Но операцията бе разкрита от американското разузнаване. Тази авантюристична по мое мнение постъпка на съветското правителство и най-вече на Хрушчов, усложни извънредно обстановката там и заплашваше да прерасне в световен конфликт.

Нашата страна България не беше информирана за това, а също и за последвалите разговори между Кенеди и Хрушчов продължила две денонощия..."

Живков безспорно е прав да нарече "авантюра" действията на съветските ръководители. Но го казва така смело точно 30 години по-късно, когато Хрушчов отдавна е покойник, а СССР вече се е разпаднал на съставните си държави.

А как ли верноподанически би реагирал нашият човек, ако тогава Никита Сергеевич бе споделил първи с него какво се върти в плешивата му глава седмици наред? Живков вече е опознал наследника на Сталин, наясно е с резкия му характер и силната му раздразнителност, когато някой си позволявал да му противоречи. И в стремежа си да угоди на батюшка Никита, той сигурно щеше старателно да приглажда всичките му съмнения в правотата на "революционния акт".

Примерно така: "Ние нямаме право да изгубим Куба, другарю Хрушчов! Ако го направим, това ще е голям удар върху марксистко-ленинското учение за революцията и ще отблъсне латиноамериканските държави от идеалите на комунизма..."

Впрочем не опасността за световния мир тревожи тогава съветския лидер, а точно "бъдещето на световната революция".

Но нали в историята няма "ако". Тогава Хрушчов не споделя нищо със своя "верен приятел и съратник", а Живков след години се осмелява да го критикува. Дали сега Никита Сергеевич се обръща в гроба си, или доволно си казва колко е бил прав да не казва нищо на своя любезен домакин.

През пролетта на 1962 г. Хрушчов оглавява огромна делегация в България. Поканата е от името на ЦК на БКП и от Министерския съвет. Начело и на партията, и на правителството вече е Тодор Живков. Само няколко месеца по-рано е успял да се освободи от конкуренцията на Антон Югов и вече еднолично управлява държавата.

Срещите и разговорите между двете делегации, разбира се, са "сърдечни, приятелски, задушевни, полезни, ползотворни..." "Не знам дали е имало нещо по-топло и искрено от тези срещи - пише Хрушчов в спомените си. - С България ни свързва дълголетна история. Тя започва още от времето, когато турците са окупирали страната. Нашата дружба е добре описана между другото и от Тургенев. Помните ли героя му Инсаров? Онзи българин, който живее и учи в Русия, а след това отива да се бори за свободата на своята родина. Много добре е написано. Всеки, който следи обществения живот в Източна Европа и отношенията ни с българите, сам може да види и да почувства всичко. А онези от нас, които са били в България и са се срещали с българския народ, особено по селата, го знаят най-добре.

С Живков, ръководителя на България, и другите членове на Политбюро и правителството имаше откровени разговори, прями, без никакви задни мисли..."

Задни мисли няма, но и нищо от мъчителните мисли на Хрушчов за кризата в Куба няма на масата на преговорите. "Докато пътувах из България, непрекъснато ме човъркаше мисълта: “Какво ще стане с Куба? Ще изгубим Куба?”, пише в спомените си лидерът на СССР.

И още: "Трябваше да се измисли нещо. Но какво? Беше сложно да се открие онова, което можеше да се противопостави на САЩ..."

И какво, какво - Хрушчов стига до ядрените ракети. Търси успокоение за съвестта си във факта, че САЩ имат свои бази в Западна Германия, Турция, Италия, а може би и в други страни. Оправдава се в мислите си, че като лидер на СССР е длъжен да реши въпроса така, че страната му да не бъде въвлечена във война.

Следващите му размисли са уникални: "Не е нужен много ум, за да започнеш война. Изисква се ум, за да я прекратиш. Глупаците лесно започват, а след това и умните не знаят какво да правят. Имаше и друг проблем. Беше много просто да се поддадем на крясъците от страна на САЩ и да преминем към словесен дуел, от какъвто нямаше да има никаква полза за класовата борба."

По онова време гостуванията на делегациите продължават със седмици. Правят се специални програми, с гостувания, ешмедемета, срещи с трудови колективи, подаръци, радост и сълзи от любов.

И обикаля Хрушчов България с другарите си от делегацията, но не престава да обмисля проблема. "Ходех, мислех и постепенно у мен всичко съзряваше - пише Хрушчов. - Не разказах на никого моите идеи, защото това беше мое лично мнение, мои душевни страдания. Тогава просто не можех да го споделя с никого. В България не можех да споделя и с Живков, защото още не бях обсъждал нищо със своите партийни другари. Как бих могъл да го обсъждам дори в най-приятелската ни страна и с приятелското й ръководство, без да съм обсъдил всичко у дома и да съм получил съгласието на другарите ми от Централния комитет на КПСС и правителството?"

Така, бременен с ракетната идея, Хрушчов отпътува за Москва. Споделя я с другарите си и им дава седмица за размисъл. След седмица пита: "Е, какво, другари, помислихте ли?" "Да, помислихме." "Е, и какво?"

И знаете ли кой първи подкрепя идеята на Хрушчов? Ото Куусинен, секретар на ЦК на КПСС, който е финландец по произход: "Другарю Хрушчов, аз мисля така. След като внасяте такова предложение и смятате, че е нужно да се вземе подобно решение, аз ви вярвам и гласувам за вас. Да се залавяме за работа!"

Единствен, който подкрепя идеята с "известни уговорки", е Анастас Микоян. Дългогодишният член на Политбюро още от Сталиново време се смята за познавач на Куба, защото вече е посещавал държавата, след като Фидел Кастро взема властта.

И другарите се залавят за работа!

Карибската криза е най-тежката и сериозна в международните отношения след Втората световна война. Третата война е била на ръба. Слава богу, ръководствата на САЩ и СССР успяват да стигнат до споразумение. Руснаците изтеглят ядрените си ракети, а американците поемат ангажимент да не нахлуват в Куба и да не допуснат навлизане на техни съюзници там.

Има и още нещо идиотско в цялата работа. По това време Фидел Кастро нито е комунист, нито вярва много-много на руснаците, но няма от кого да търси закрила от САЩ.

Нова комунистическа партия в Куба се създава чак през 1965 г., когато се обединяват няколко организации. За генерален секретар, разбира се, е избран Фидел Кастро.

По в-к 24 часа

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//xrushchov_uzriava_v_bylgariia_za_iadrenite_raketi_v_kuba-el-1477.html

2012-02-09 01:16:17 От: развеселен от публикацията

Авторът Пенчо може би си мисли,е отношенията между държавните мъже трябва да са като в електронните игри, особено като са между бившите социалистически държавници.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот