Вий спомняте ли си, .... другарю?

 (2 коментара)

„45 години стигат” гласеше рефренът на един от хитовете на прехода. 21 години по‒късно се оказа, че отпечатъкът на онези 45 е толкова траен, та сигурно няколко пъти по толкова трябва да изтекат, за да пренастроим прословутия български чип.

Днешните млади дори и не подозират какъв е бил животът на техните баби и дядовци, че даже майки и бащи преди 89‒та. Не им й трябва, а и едва ли ще проумеят повечето реалии, взаимоотношения, табута, норми ... Мнозина обаче си искат миналото, вкопчили се в спомените.

А те са много, толкова много, че бихме опитали да ги възстановим заедно. И с уговорката, че на лошото трябва да се гледа хладнокръвно от дистанцията на времето, а на доброто ‒ през призмата на годините, когато „рок енд ролът беше млад”.

В крайна сметка Стената за някои падна, други така и не пожелаха да я съборят в себе си. Късата памет обаче не е комплимент. Затова - спомняте ли си:

‒ Вопъла „Другарю/ко, защо се предреждате на опашката;

‒ Безсънните нощи пред ЦУМ заради списъка за цветен телевизор;

‒ Показния магазин на „Витошка” и другия на „Раковска”, в които преди Нова година „пускаха” банани;

‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколада „Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.

‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;

‒ „Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;

‒ „Ну погоди” в кино „Култура” с доглеждане;

‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;

‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;

‒ Летните бригади с международно участие;

‒ Търговията на черно в Студентски град ‒ долар за 3 лв.;

‒ „Кореком” и марковите джинси;

‒ Тихите „Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;

‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цял живот);

‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „Рапорт даден” и „Рапорт приет”;

‒ Манифестациите пред Партийния дом;

‒ Стихотворението „Води ни, партийо любима!” (нататък ми се губи);

‒ Квотите за деца на „активни борци против фашизма” в гимназии и университети;

‒ Задължителния руски език от 5‒ти клас нагоре;

‒ Петъчната програма на руската телевизия;

‒ Студио Х в събота вечер по І програма;

- Сагата "Семейство Палисър", за която всички се събираха у съседа с телевизор;

‒ Екскурзиите в братските социалистически страни; с влак; през Румъния...

и още, и още. . . Историята трябва да се пише, но и да се чете. А "Този списък" едва ли ще допишем сами, затова продължете го и вие.

По Frognews  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//vii_spomniate_li_si_______drugaryu_-el-1008.html

2010-09-02 20:26:44 От: 3

Задължителен руски-да!!!!Но и френски и немски!Маркови джинси в корекомите-да!!!а къде са те сега-няма такива боклуци и това е!Е затова много хора не искат да скъсат с миналото!

2011-03-26 23:11:44 От: Нели Брукхьойз

Колективни посещения от училище на кино и театър-културно масови мероприятия

ТНТМ- и напредъка на социалистическата младеж

"Пред на нас са беснали житата..." -пеехме я в строй

Бяха много на мода наелоновите пликчита на КЕНТ и МАЛБОРО

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот