Веднъж завинаги: градоначалникът е полицай, а не – кмет!
Илюстрация: сайта на СБЖ
Вината за това обаче ни най-малко не е в самото слово. А у тези, които го използват не там, където му е мястото. Не с истинското му значение.
И челници сред тях са стотици журналисти – репортери, водещи, кореспонденти. От всички медии. Години наред те заменят кмет/кметица с градоначалник. Самовнушавайки си, че присъствието на съставката „началник” придава върховенство над нещо. А вярното е, че
градоначалникът е началникът на полицията
в един град – многомилионен или с няколкостотин жители. Тая дума, може би, ни е езиково наследство от Русия, от дворянските й времена. В София, например, през май 1887-а градоначалник е Христо Басмаджиев, а кмет – от 20 октомври 1886 до 1 ноември (по същото време): Йосиф Ковачев. И никому не идвало през ума да нарече Ковачев градоначалник.
Кметът винаги оглавява общинска управа. Градоначалниците – участъци. Кметът бива избиран от съгражданите или от съселяните си, а градоначалника го назначават от по-висшите полицейски служби.
Някои тълковни речници плахо допускат равнопоставеност. Но началници, командири има в армията, при другите военни, в светския живот има водачи, има много по-голяма волност.
А дори на територията на речниците има подкрепа на заглавието на тая бележка -- в „Българо-английски речник”, отпечатан под редакцията на ненадминатия у нас англицист, а и виртуозен познавач на българския език професор Марко Марков, пише: градоначалник – chief of police (началник, шеф на полицията).
Хранех някаква надеждица, че отминалите местни избори ще отворят очите и ще прочистят ушите поне на някои от колегите. Не – и изборите не помогнаха. А хиляди пъти преди и подир тях бе казано и написано, че те са за избор на кметове (между другото, като абсолютно фалшив тон винаги звучи ”градоначалничка”, ако не сте забелязали, и тая дума почти не съм я чувал).
И на пресконференциите в НДК в столицата партийни водачи се надпреварваха да се хвалят чия партия повече кметове щяла да има. Кметове, а не градоначалници! Кога по-уморени, кога по-ококорени репортерки най-вече (мъжете в бранша са на изчезване) се редяха зад монтираните микрофони, задаваха въпросите си и получаваха отговори.
А от следващия ден всичко си продължи по старому: не кмет – градоначалник. Изричаха го и продължават да го правят с радостта на откриватели на някакъв рядко срещан синоним, със самочувствието на хора, които си играят с българския, които всеки миг са готови да сменят една дума с друга, равностойна, равнозначна, казваща същото.
Ядец! Не лъсва това.
Лъсва незнанието, мързелът, нежеланието
да се направи езикова справка, да се свери часовникът с този на специалистите, да се дръзне да се оспорят някой поостарели догми. Да се помисли. И ако в разговор с кмет чуете журналист да го нарича, да го титулува „градоначалник”, и той не възрази, той да си бере и носи последиците от неукостта си.
Нашата работа е да просвещаваме. Да налагаме смисленото. Да поправяме неточното. А който се инати и помага грешките да не бъдат изтребвани, а да се множат – по-добре като че ли е да не вади хляба си с журналистика.
По sbj-bg. eu
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Сашо Дяков: Светът се дели на “арниоре” и „кофтиоре” ?! 
Венци Такев: Циганите по целия свят са си едни и същи 
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
