Тристранкато умира ! Да живее двустранката !
„Тристранката”, както е популярно да я наричат у нас, спря да работи през декември м.г. Институционалният блокаж се случва за втори път. През 1992-93 г. премиерът Филип Димитров минира социалния диалог, влезе в битка със синдикатите и я загуби. Сапьорът, взривил диалога сега, е министърът на финансите Симеон Дянков. Едва ли може да има съмнение, че неговата операция бе проведена след съгласуване с генерал Борисов.
Правителствената акция, нарушила социалния мир, беше провокирана от стачката в БДЖ и 40-хилядния национален протест, организиран от КНСБ и КТ „Подкрепа” срещу проекта „Дянков” за незабавно повишаване на пенсионната възраст.Проектът вече е действащ закон, след като управляващите от ГЕРБ на инат го прокараха в парламента и скорострелно отхвърлиха отлагателното вето на президента. Предстои да узнаем какво е становището на Конституционния съд, сезиран от група депутати - за процедурни нарушения при обсъждането на въпросния закон. Шансовете за отмяна на закона са малки. България е в челото на европейската колона, която днес атакува кризата - с непопулярни мерки за затягане на коланите, приложени „на ръба” на конституционните разпоредби /замразяване на пенсиите и заплатите, увеличение на възрастта за пенсиониране, орязване на публичните разходи и други/.
Притиснати в ъгъла, синдикатите бяха принудени да се оттеглят от тристранката. На практика вън от диалога са и БТТП и ССИ; същата съдба може да сполети и БСК. Тук обаче става дума не за доброволно напускане, а за целенасочено елиминиране. Имам предвид факта, че неолибералният „ястреб” Дянков, чрез законови промени направи така, че участието в НСТС на старите работодателски организации става нелегитимн /не били „чисти” работодатели, а изпълнявали и административно-лицензионни функции!/.В казуса с БТПП правителството вероятно ще излезе победител; но в случаите с БСК и ССИ става дума за поръчково отстраняване на неудобни /разбирай непослушни/ партньори.
Оставам встрани въпроса, дали работодателите-първопроходци на трипартизма в България /стартирал по инициатива на синдикатите/ бяха винаги коректни към принципите на социалното партньорство и към своите опоненти от организациите на наемния труд. Моето мнение е , че първите работодателски организации прекалено рано се вживяха в ролята на говорители на капитала . „Капиталът още не е преразпределен, статусът ви не е гарантиран. Така че не надигайте толкова високо глави” - такъв съвет за оцеляване нямаше кой да им даде....
Така на полето на „партньорството” останаха единствено удобните, триумфиращите в края на криминалния икономически преход представители на едрия корпоративен бизнес /КРИБ и сие/. На национално равнище започна да работи странна, нерегламентирана институция, която само формално може да се нарече бипартитна; чрез нея олигархичната българска държава разговаря насаме с представителите на олигархичните финансови кръгове /т.е. със себе си/; на свой ред финансовият елит успешно овладя т.нар. втори властови център в държавата: структурите на социалния диалог.
Превратът отне по-малко от два месеца. България, която 20 години практикуваше /поне от институционална гледна точка/ европейски модел на социално партньорство, окончателно мина в категорията на неолибералните държави. Известно е, че за тях социалният диалог е архаичен, неефективен и дори вреден механизъм за артикулация на интересите.
България не е изключение.Както се случва напоследък и в други страни /Румъния, Унгария, по всяка вероятност и Чехия/, демонтажът на социалния диалог беше съпроводен с агресивна анти-синдикална кампания в медиите / повечето от които са зависими от властта или от големите корпоративни собственици/. Симеон Дянков, фанатичен последовател на Шумпетер, може да бъде доволен. За пореден път мисионерът - бивш служител на Световната банка - доказа, че теорията на неговия идол за т.нар. съзидателно разрушение, може успешно да бъде приложена в преходни общества и икономики. Дянков вече го е правил в Грузия, Молдова и другаде. У нас той срина БАН; преформатира митниците, НАП, НОИ; дойде реда и на социалното партньорство.
Синдикатите, упреквани в пасивност и прекалено пристрастие към експертни спорове при няколко поредни правителства, отвърнаха на удара. Макар и със силно намален членски състав, двете централи /КНСБ и КТ „Подкрепа/ задвижиха стачния конвейер. След триседмичната стачка на железничарите, приключила с подписване на компромисен КТД, на протест се вдигнаха миньорите от „Марица Изток” / при това, с небивала активност-над 90% участие на синдикални членове и изпълнителския персонал/.Подобно на железничарската стачка, миньорската 8 –дневна индустриална акция преключи с компромисно споразумение. Подновиха се и митингите срещу проекта за добиване на шистов газ и лобистките закони за приватизация на планините... Както прогнозирах преди няколко седмици в интервю пред седмичника „Ретро”, има вероятност да преживеем зима на социално недоволство, на верижни синдикални и граждански протести.
За какво протестират пословично търпеливите и граждански пасивни българи? Преките поводи са чисто икономически и социални: железничарите искаха увеличение на заплатите и спиране на самоцелните съкращения на персонала; кандидат пенсионерите настояваха за умерена/плавна промяна в осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране; миньорите питаха къде са обещаните бонуси за рекордно високите производствени и финансови резултати през 2011 г. във въгледобива и т.н.
Но зад синдикално-индустриалната класика вече прозира растящо политическо недоволство от правителството на ГЕРБ. Предвождано от харизматичния/популистки лидер Бойко Борисов, то стартира с рекордно висок рейтинг. През 2012 г. обаче харизмата ще бъде поставена на изпитание; популизмът няма да е достатъчен, защото не предлага хляб, а спортни и полицейски зрелища / показно залавяне на бандити, което омръзва на публиката/. Лидерът и неговото обкръжение вече си изпускат нервите и правят гаф след гаф. Което е първият сериозен симптом на властова криза.
Защо твърдя, че социалните протести имат и политически заряд? Според мен, синдикалистите и гражданите най-сетне проумяха, че суровите мерки на тандема „Борисов-Дянков” за икономия на бюджетните разходи и орязване на реалните доходи се извършват във вреда на мнозинството от нацията. Нискодоходните групи и средната класа плащат по-голямата част от цената за овладяване на икономическата криза; в същото време богатите ползват допълнителни привилегии чрез рекордно ниските ставки на корпоративния и плоския данък; както и от системното намаление на здравните и пенсионните осигурителни вноски. България , макар и със закъснение, съпреживява глобалния социален и граждански конфликт: между обедняващото 99- процентно мнозинство и богатеещото 1- процентно малцинство.
Въпрос на време е конфликтът да излезе от латентната фаза и стратегията „Окупирай” да превземе площадите...
Междувременно синдикатите и работодателите, остракирани от тристранката , се ориентираха към алтернативна формула за партниране: двустранни преговори. Съгласувани са два документа: по повод на следващите мерки от шоковата пенсионна реформа и готвените промени в КТ, орязващи права на работниците и по-дребните бизнесмени. Има всички изгледи автентичният бипартизъм да измести изцяло фасадния трипартизъм. Посоката е правилна, но съюзниците не са достатъчно мощни..
Остава да видим дали двете течения на социалните протести: синдикалното и гражданското - ще се съединят. Пространствено и времево разделени, те са безсилни. Обединени в едно движение / както е в арабския изток, Европа и САЩ/ стават Сила!
По Блога на проф. Кръстьо Петков
Бел. Ред. на „Българи” – Проф. Петков лично разреши да вземем пълния текст на статията му от блога, тъй като във в-к „Ретро” тя е излязла в съкратен вариант.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Сашо Дяков: Светът се дели на “арниоре” и „кофтиоре” ?! 
Венци Такев: Циганите по целия свят са си едни и същи 
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
