








Световно... на футболните коментатори
Този път обществената телевизия "се събуди навреме" и БНТ не бе изпреварена, както стана с ЕВРО 2008, за което правата взе "Диема".
Правилно БНТ спечели, иначе нямаше да е справедливо, тъй като все още има хора у нас, които не притежават нито сателити, нито кабел и разчитат на старата добра антена.
Моите думи днес са за тези, които посредничат между картината, т.е. играта, и нас, зрителите - футболните коментатори. Да си призная честно, предпочитам да гледам мачовете по "Диемите", защото там телевизионният език e нормален.
Но какво да се прави - няма пълно щастие
Добрият футболен коментатор е като добрия футболен съдия, който си върши работата така, че да не бъде винаги в центъра на вниманието, да остава незабележим, да не се натрапва, да не пречи на играта.
Най-близко до тази моя представа са момчетата от "Диема". Ивайло Драганов като да е роден в приветливото студио, камерата го харесва, поведението му излъчва ведрост, и с усилия трудно ще се намерят грешки в езиковия му изказ.
Възхищавам се и от Георги Драгоев, той е изхвърчал професионално високо, щом зрителят не чувства усилията му да предава ясно всичко на терена, и то да прави това убедително гласово, езиково, без колебания и запъвания.
Познавам Борислав Борисов от прохождането му в занаята, но сега виждам как си пасна с коментаторския микрофон. Но и юнаците от "Диема" понякога пускат клишета като "вкараха гол и се върнаха в мача" или "дадоха всичко от себе си".
Напоследък родните коментатори са взели мерника на думичката "гол" (толкова ми е любима тя, нищо че е чужда) и я заменят с "попадение".
Обаче изразите "вкара попадение", "получи попадение" и "отбеляза изравнително попадение" са пълна смислова галиматия. Но да не дребнея около думите, защото повече ме дразни категоричността, с която коментаторите съдят и поучават.
Поучават съдиите, дават указания на треньора кого и кога да смени или раздават безапелационно оценки за инвестициите в клубовете, за треньорите и покупката на играчи.
Преди години в БТВ мачовете от Шампионската лига "водеха" двойките Алекси Сокачев - Петър Бакърджиев, или Алекси Сокачев - Васил Делов, на всичкото отгоре, като свършваха срещите, Красимир Минев ги привикваше да ги прислуша.
Той ги поизмъчваше още малко, след като, те да ми простят, измъчваха зрителите 90 минути и отгоре.
Делов трудно наддумваше напористия Алекси, за да ни убеди, че познава германския футбол, но от чутото от двамата съм запомнил само кой играч бил или не бил концентриран и кога - разконцентриран.
Сега Сокачев в ПРО.БГ изглежда поизраснал, може би и съжителството му с опитния Борис Касабов му се отразява благотворно, макар че му се наложи "да рискува здравето си и с българските отбори".
Но той често продължава да се държи като радиокоментатор - да "подтичва" след топката: кой на кого я подава, като че зрителите са слепи.
БТВ загуби позициите си във футбола, но не мога да забравя краткото славно време, в което там могъщо се вихреше дуетът Томислав Русев - Ники Александров.
Този коментаторски дует понякога вдигаше емоционална пушилка, провокираше зрителя, но ни за миг не допусна скука.
Кой, Боже, е внушил на коментаторите от БНТ, че ако са емоционално по-приглушени, по-сдържани, ще бъдат по-обективни? Вижда се, че от това те не печелят.
Ивайло Ангелов (негови са бисерите: "тотална доминация" и "бих дал адмирация") и Никола Ибришимов ("Рангелов притежава по-малки организационни качества от Бербатов") се опитват да анализират случващото се на терена.
Двамата поставят на изпитание зрителя, дори понякога го обиждат, а той, нашенецът, има самочувствието, че разбира футболната игра, и когато не му кажеш нещо повече от това, което знае и вижда, отнема гласа на телевизора.
Третият в БНТ е Петела
Петър Василев е най-опитният, има приятен тембър, отъркал се е у Мичмана, езикът му е по-образен и затуй опасността го дебне от метафорите.
Май пресолих манджата, но все пак оставам с надеждата, че и укорите ми ще бъдат полезно предупреждение и няма да отнемаме гласа на телевизора. Момчета, добрата традиция е при вас.
Имате примери в близкото минало - Митко Чуков, Николай Колев-Мичмана, Людмил Неделчев, Стефан Янев и др.
Коментарите често завършват с думите: "Имах удоволствието да коментирам срещата Х". Така да е, но не е ли по-важно удоволствието да остане в мен, зрителя.
По в. “Дума” – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit










