Спомен за един урок по журналистика в България
Тези четирима души измислят план, който ще има огромен ефект върху хора едновременно в САЩ и в България. Четиримата сме: Иво Хаджимишев (в кадър), фотограф и редактор във в. “Поглед” в София;
Bill Kuykendall, който тогава беше ръководител на програмата за фотожурналистика към University of Missouri;
Mike Zerby, тогавашен фотограф в Minneapolis, Minnesota, Star Tribune newspaper; и аз, Ken Kobersteen, тогава асоцииран директор по фотография към National Geographic Magazine.
Иво беше в Columbia, Missouri, за да наблюдава журирането на POY (Pictures of the Year) - един от най-големите световни конкурси за фотожурналистика.
Програмата бе за млади вестникарски фотографи от САЩ и всяка година се провеждаше в малко градче в щата Мисури.
Иво попита Бил, Майк и мен: "Можете ли да направите такъв семинар в България?" Нашият отговор бе: "Разбира се! Защо не?" И това бе началото на приключението.
По това време повечето американци не знаеха почти нищо за България. А аз предполагах, че много малко българи бяха срещали американец.
Иво се завърна в София и получи подкрепата на СБЖ, който предостави почивната си станция в Банкя за целите на семинара, както и настаняване и храна.
Бил, Майк и аз получихме финансова подкрепа от University of Missouri, Eastman Kodak Company и The Reuter Fund.
Тримата успяхме да спечелим и подкрепата на голям брой наши колеги, които се присъединиха като инструктори към семинара:
Jane Evelyn Atwood, бележита американска фотографка на свободна практика, която живее и работи в Париж, Arnold Drapkin, бивш директор "Фотография" от Time Magazine;
Mike Martinez, който тогава беше зам. директор Фотография към Detorit News; John Morris, американец, живеещ в Париж, който беше фото редактор към Magnum, Life Magazine, the Washington Post и много други издания;
Chris Niedenthal, британски фотожурналист, работещ за Time Magazine, базиран във Виена; Peggy Peattie, тогава фотограф за Long Beach, California, Press Telegram;
Tomasz Tomaszewski, известен полски фотограф на свободна практика; и Wendy Watriss, фотограф, писател и уредник на фестивала Fotofest в Houson, Texas.
На 22 юли 1991 Бил, Майк и аз пристигнахме в София, за да организираме семинара, да се срещнем със СБЖ, да дадем пресконференция и да уредим всички детайли за предстоящото събитие.
Останалите лектори в семинара също пристигнаха и така, събота 27 юли, семинарът започна. "Студентите" бяха 25 български фотографи - част от най-добрите в страната.
Слагам "студенти" в кавички, защото тези от нас, които дойдоха да преподават, научиха точно толкова или даже повече, отколкото самите български фотографи.
Изискахме от всеки един фотограф, по време на седмицата, да си избере и заснеме обект в Банкя. Наблягахме на традиционна документална фотография.
Всеки ден цветните негативи бяха проявявани (все пак говорим за 1991 г - много преди появата на цифровата фотография).
Работите на всеки бяха анализирани пред цялата група. Всяка вечер един от лекторите представяше своята работа като фотограф и редактор.
И късно, късно вечер се събирахме в стаята за вечеря в станцията на СБЖ за разговори, смях, дискусии...и понякога спорове за фотографията и журналистиката... над много, много бутилки българска бира и вино.
Всички ние, които дойдохме в България, бяхме удивени от високото качество на фотографията, показано по време на семинара, и огромното желание, с което фотографите вършеха своята работа.
В началото на семинара много от българските фотографи бяха скептично настроени, че ще успят да намерят истории, които си струва да бъдат фотографирани в малко градче, като Банкя.
Но след наблюдение, чукане от врата на врата, разговори с хората, задаване на въпроси всички останаха учудени, че се намериха истории, които не просто си струваха, но сътвориха невероятни фотографии, разкриващи портрета на Банкя.
Много от фотографите бяха привикнали към снимането на портрети, срещи и демонстрации за изданията, за които работеха.
Въпреки, че отразяваха истории от ежедневието за служебни цели -- покриването им в журналистически контекст бе ново за тях.
Ние наблегнахме на това, че за да бъде разказана икономическа история, например, има два начина това да бъде направено:
Първи, като се снима среща на политици, които говорят за икономика; втори, като се снима едно семейство, в тяхното тежко ежедневие с ограничени приходи.
За нас и нашите издания ние споделихме, че е много по-интересно и информативно една такава история да бъде показана чрез снимки на обикновени хора, отколкото чрез досадните снимки от една среща.
По време на анализите, направихме предложения как фотографите могат да вървят нагоре със своите истории - и фотографски и естетически. Много често нашите предложения бяха наивни, защото не разбирахме културата.
Точно толкова често и фотографите, приемайки нашите съвети, се връщаха със снимки, които подобряваха техните истории.
В края на семинара всеки правеше редакция на собствените си снимки и резултатът беше група от истории, които си струваха публикация навсякъде.
На последния ден на семинара 100 от направените снимки бяха изложени пред водещи редактори на български вестници в НДК в София.
След семинара, много от нас пътуваха около България за 4 дни. Посетихме Пловдив, Пампорово и Велико Търново и се оказа, че сме се влюбили в тази невероятна страна.
Когато се завърнахме в София, имаше изложба на фотографите в ЦУМ, в центъра на София. Един от фотографите, който не дойде с нас на нашата обиколка из България, беше авторът на този блог, Надежда Чипева.
Надя работеше по това време във фотографската лаборатория на БТА. И Надя беше един от най-добрите фотографи на семинара.
Докато ние бяхме извън София, тя беше прекарала седмица в 'тъмната стаичка', копирайки 50 цветни копия, които бяха изложени в ЦУМ.
След семинара и пътуването ни Иво заведе мен, Майк и Бил до Благоевград за обяд с президента на нов университет, който щеше да бъде открит следващата есен - Американския Университет в България (AUBG).
И тримата бяхме много впечатлени от плановете за университета и след завръщането си в University of Missouri Бил разговаря с декана за AUBG.
В резултат един от преподавателите в Мисури - Byron Scott - посети Американския университет в Благоевград, за да помогне в подготовката на журналистическата им програма и да преподава там за няколко години.
И, в резултат на това, че Иво ни представи пред AUBG, през 1992 аз, Бил и Майк проведохме семинар за фоторедактиране и произвеждане на вестници в AUBG след пореден фотографски семинар, който направихме в Унгария.
Също така, през следващите 7 години се завръщах в София и в AUBG 5 пъти, за да провеждам семинари по фотожурналистика.
Моето пребиваване в България се превърна в едно от най-невероятните изживявания в живота ми. Все още считам много от хората, които срещнах в България, за много добри приятели, въпреки че се срещаме рядко.
Но се срещнах няколко пъти с Иво във Вашингтон, Надя посети нашия дом в САЩ и комуникираме често. Срещнах се с Димитър Дилков и видях неговата невероятна изложба на Visa pour l’Image festival в Perpignan, Франция.
Срещнах се с Игор Чипев няколко пъти по време на семинари. И аз считам всички тези хора, както и много други, които срещнах в България, за добри приятели.
Някой ме попита след семинара: "Какво получаваш от посещенията си в България?" Ето моя отговор:
"Посещавам уникално място, срещам се с много интелигентни и талантливи хора и говорим за моята професия." Какво може да бъде по-добро от това? Изводът от тази история: Пийте бира, правете нови приятели и излизайте с щури идеи!
В. "Капитал" – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
