Самоунищожаващата се Америка


Самоунищожаващата се Америка

„Ние се имаме за миролюбива нация, това ни набиват непрекъснато средствата за масово информиране и преди всичко правителството”

 

 

 

Това пише Лоурънс Велвел, ректорът на Масачузетското юридическо училище в Андовър. Като се имат предвид всички войни, водени от САЩ, направо е абсурдно, че не се определяме като държава, стремяща се към война, добавя ректорът.

 

 

Според учения, Втората световна война несъмнено е била необходим конфликт, но след това САЩ е участвала във войната в Корея и Виетнам, в секретните войни в Лаос и Камбоджа, в първата война в Персийския залив, в Афганистан и втората война в залива и Ирак. Освен това САЩ нахлуваха, бомбардираха или изолираха Панама, Гренада, Куба, Хаити, Сомалия, Судан, Босна, Косово., Сърбия и Либия. Накрая „обявиха" и глобална война с терористите по света.

 

 

В списание ("The Long Term View" Велвел пише: „Ако Съединените Щати бяха човек, а не страна, ние бихме казали, че той е някакъв шизофреник или най-малкото и изпаднал дълбоко неменяемо състояние, щом се брои за миролюбив пред лицето на този дълъг списък.

 

 

Днес, продължава ректорът, САЩ харчат за въоръжените си сили повече, отколкото целият свят заедно. Или поне повече, отколкото 21 държава с големи отбранителни бюджети, сред които Китай, Великобритания, Русия, Германия, Франция, Япония, Италия и Израел.

 

 

Американците не само постоянно се намират в състояние на война, но на всичкото отгоре вярват, че воюват само за справедлива кауза, твърди Велвел. „Ние вярваме, че винаги воюваме единствено за Божието дело и затова сме длъжни да воюваме, иначе демокрацията, свободата и икономическото благосъстояние ще бъдат загубени" – пише той. И добавя, че на истината не се позволява да излиза, тъй като „ще унищожи нашия идеализиран образ, който имаме за самите себе си".

 

 

Несъмнено, голямата част от света – вероятно голямото мнозинство други страни – не ни счита за миролюбиви. Ректорът отбелязва, че втората война в Персийския залив оказва въру обществеността въздействие, което е противоположно на това, което Щатите предполагаха. „Войната накара мюсюлманите – особено обикновените араби – да ни намразят още повече от преди.

 

 

Между причините, поради които Америка така често воюва, пише Велвел, се съзира икономическият империализъм, желанието да се запази превъзходството, прославянето на войната от медиите, гордостта, глупостта на националните водачи и липсата на готовност да бъдат преследвани в съда за техните военни престъпления. А също и очевидната неспособност да се учат от миналите грешки.

 

 

Велвел припомня 1898 година във връзка с икономическия империализъм, когато на американската икономика й потрябват нови пазари и въглищни пристанища, тя започва да увеличава рязко военноморските си кораби в угода на експортната си търговия. „Нищо не се е изменило оттогава, освен, че днес наричаме същото глобализация и я защитаваме, защото уж носи богатство на всички, а всъщност тя само увеличи бедността на много народи.

 

 

Според него, първата война в Персийския залив е „водена заради петрола, а не за това, да се спре тиранията на Саддам Хюсеин, въпреки лъжливите опити на президента Буш да представи всичко като борба за свободата на Кувейт, който в най-добрия случай може да се нарече автокрация". Велвел счита, че мнозина, ако не и мнозинството американци „не са способни да признаят, че ние сме империалистическа държава, обаче това твърдение безспорно е вярно от 1898 г. (когато е водена испано-американската война)".

 

 

Ученият предупреждава: „Само ние сами, а не някакъв враг ще отслабим и разрушим собствената си страна с помощта на постоянните войни, ако все пак не престанем да пропагандираме войната, от което получаваме удоволствие вече цели 100 години". Велвел цитира президента Линкълн, казал: „Ако съдбата ни е замислила разоряване, ние сами трябва да бъдем неговият автор и извършител. Като нация на свободни хора, ние трябва да преживеем това време или да свършим със самоубийство".

 

 

Велвел прави уговорката, че ако критикува САЩ за прекалената им любов към войната, това не значи, че той самият е пацифист. „Статията е основана върху гледната точка, че ние често воюваме по недостатъчни поводи, с твърде редки добри резултати и доста чести лоши такива", уточнява авторът.

 

Публикацията може да се види в оригинал като „Why Is America In So Many Wars?"

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот