Не някой изучил странство магистрат, а самоук юрист спасява от гибел поборници от Ботевата, Таньовата и Патревата чета. Процесът е на 8 юли 1876 г. в Русе. Турците били толкова сигурни в изхода от делото, че предварително издигнали 13 бесилки.

Служебният защитник Илия Цанов обаче произнася такава блестяща пледоария, че успява да убеди извънредния съд, че поисканите от прокуратурата най-тежки наказания са неоснователни.

Тогава западните дипломати открито изразяват уважението си към първия български обществен защитник и дори обявяват, че той е юрист от Демостенов тип, който без страх говори истината.

Делото на позабравения адвокат на четниците беше припомнено във Враца точно на 164-ия рожден ден на войводата. Адвокатската колегия в града подреди изложба на Илия Цанов, който е роден на 15 юли 1835 г. във Видин.

Той е потомък на Шишмановия род. Завършил е само Свищовското училище, но непрекъснато се е самообразовал и е владеел четири езика - турски, гръцки, френски и румънски. Съдбовен за кариерата му е бракът с врачанката Елисавета Анкова - роднина на председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков.

След сватбата самоукият адвокат получава висш държавен пост. Назначен е за моавин - помощник на окръжния управител в София. Компетенциите му на юрист, макар и без завършена магистратура, са толкова ценени, че са му били поверени най-важните по онова време дела.

Илия Цанов е успял да се справи с търговците-лихвари във Варна. По предложение на митрополит Григорий Доростоло-Червенски той е призован в Русе за служебен защитник на въстаниците и успява да ги отърве от бесилките.

Илия Цанов е първият български външен министър и депутат от Първото велико Народно събрание. В края на живота си той често с болка споделял пред близките си: "Защо не бях в София, когато съдеха Левски! Щях да го отърва от въжето".

От epochtimes-bg.com