Сменяме елита си през 4 години. Абсурд!
Снимка: segabg.com
С доц. д-р Пламен МИТЕВ, декан на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", разговаря Таня Джоева, в. Труд.
- Доц. Митев, от Съединението - едно от най-българските събития - минаха 125 г. Но продължаваме да гледаме със завист европейските държави, да търсим там всички модели. Куха ли е националната ни гордост? Или нямаме самочувствие, защото сме бедни?
- Не бих казал, че националната ни гордост е "куха". Напротив, българите сме сред малкото европейски народи, притежаващи изключително културноисторическо наследство. Проблемът е в самочувствието и в бедността ни. Много историци са коментирали първопричините за това като че ли неизлечимо нашенско заболяване.
- А вашето мнение?
- Мъчително дългите столетия на съществувание без собствена държава оставят своите белези върху народопсихологията ни. Те са генетично кодирани в съзнанието на поколения българи и са в основата на повечето от недъзите на обществото: недоверие към държавата и към политиците, безхаберие към общите проблеми, склонност към политиканстване, но на кръчмарско, махленско ниво, сервилност към силния на деня и т.н. и т.н. Прочее и след Освобождението, а и през целия ХХ в., великите сили добре се постараха да ни напомнят, че малко зависи от нас. Но трябва ли да стоим все още с преклонена глава?
- Очевидно - не. Но защо го правим?
- Голямата вина за дългото боледуване на нацията ни е на калпавия политически елит, който се самоизяжда и не може да мисли национално отговорно. Всичко или почти всичко, което т.нар. политически елит прави, и преди, и след Освобождението, и преди, и след 10 ноември, е пречупено през личните или груповите интереси. Интересът на обществото и на нацията лесно се жертва или пък умело се използва във фразеологията на партийната пропаганда. Събития като Съединението от 1885 г. показват, че когато обстоятелствата изискват, българинът е способен на чудеса, стига да има ясна и значима кауза. И стига да има доверие на своите водачи. Доказват го победите ни в Сръбско-българската война, успехите по фронтовете на Балканската и Първата световна война, ентусиазмът от началото на 90-те години. Българите сме емоционален и корав народ. Способни сме и на саможертви, но големият въпрос е в името на какво. И още - кой ще гарантира, че поредният патриотичен порив няма отново да бъде яхнат от някой новоизлюпил се политик?
- Давате Съединението за пример. Нима преди 125 г. не е имало търкания между различните партии?
- Имало е. Съединистката кауза е била експлоатирана за нуждите на вътрешнопартийните интереси. Неслучайно претенциите на консерваторите и либералите в Източна Румелия да "монополизират" националния въпрос пораждат и прозвищата на двете групи - "съединисти" и "лъжесъединисти".
Това заиграване с желанието за отхвърляне на Берлинския диктат подтиква и Захари Стоянов да създаде БТЦРК. Дори в навечерието и непосредствено след осъществяване на Съединението има политици, които се колебаят, които предпочитат да изчакат реакциите на великите сили и едва след внушителната победа над Сърбия изразяват подкрепата си за успеха.
- Захари Стоянов нарича Съединението "революция морална и с оръжие". Какви национални качества са били нужни за успеха ? Съхранили ли сме ги до днес?
- Програмните документи на БТЦРК са изцяло заимствани от идейното наследство на Любен Каравелов и Васил Левски. Възрожденските традиции обаче не са били достатъчно условие за достигане до избраната цел. За крайния успех са били нужни и качества като решителност, последователност, гъвкавост, самоотверженост, отдаденост на делото, идеализъм.
Мнозина българи ги притежават и днес, но по-важно е доколко те са присъщи на управниците ни, които претендират, че работят за благото на България. Видяното през годините на прехода ми внушава повече скепсис, отколкото оптимизъм.
- Можете ли да изброите примери от последните 20 г., когато българските политици са загърбвали лични и партийни интереси в името на държавните?
- Малко са. Бих споменал върнатия от Николай Добрев мандат за съставяне на ново правителство на БСП, подкрепата на всички партии за присъединяването на България към НАТО и ЕС, съгласието по въвеждането на валутния борд. Както виждате, става дума за решения без алтернатива. Ако в споменатите ситуации политик или политическа сила се беше разграничила или противопоставила, то те рискуваха да се дискредитират в очите дори на собствените си привърженици.
- Виждате ли идеалисти сред съвременните политици и кои са те?
- За жалост са "изчезващ тип". Изпитвам уважение към Петър Дертлиев (1916-2000 г.), който още в началото на прехода показа, че другият тип български политици е възможен. Убеден съм, че политици идеалисти има и сред младите последователи на всички български партии, но всички те са изправени пред трудния избор: да останат верни на идеалите си, или да се впуснат в практикуването на политиката като професия.
Избралите второто рано или късно изгубват идеалите си, защото такива са правилата на голямата игра.
- Защо наричат днешните ни политици "йесмените на Европа"?
- Днешните ни политици са любопитен обект за изследване. Техния първообраз откриваме във фигурите на възрожденските дейци от втората и третата четвърт на ХІIХ в., които водят църковните и националноосвободителните борби. По това време другите балкански народи, с изключение на албанците, имат държави. Ние оставаме под сянката на падишаха още почти половин век и през това време се възпитават като личности представителите на първото ново поколение български политици. При липсата на държавност политиците по-лесно се поддават на външен натиск. Неслучайно след Освобождението се появяват множеството филства и фобства. Неслучайно партизанщината и келепирът заемат водеща роля в мотивацията за участие в активната политика. Новата ни история е белязана и от няколко радикални преврата, които довеждат до насилствено отстраняване на "старите" политически елити, заменяйки ги с нови, неопитни, недоучени, бедни. Така и най-малките наченки на традиции се забравят и всичко започва отначало. Тук се крият корените на "йесмените".
За домораслия ни през последните 10-15 г. елит е по-лесно да възприеме поведението на послушковци. В по-голямата си част той се оказа склонен към политиканстване, към говорене, служещо за прикриване на разграбването, на налагането на лобистки интереси, на последователното унищожаване на културата, образованието, науката.
- Разбирам, че сте гневен на елита. Но ние го избираме, никой не ни го налага.
- Когато не можеш да намериш подходящи хора, сред тези, които партиите предлагат, какво да изберем. С всеки вот процентът на гласувалите намалява. Това е отчуждаване, което наблюдаваме през всичките следосвобожденски години.
Политическият елит на големите европейски държави е свързан и с потомствени връзки, с традиции. Не може да дойдеш от село и изведнъж да станеш голям държавник. В парламента идват хора с различна степен на образованост и политически опит, които тепърва започват да се учат как да управляват държавата. Защо ние трябва да бъдем обект на обучение?
- Наивни ли сме?
- Апатични сме.
- С избора на царя през 2001 г. какво потърсихме: приемственост или месия?
- Нима нормално мислещ човек е вярвал, че за 800 дни ще се промени България?! Сакскобургготски спечели със заявената позиция, че няма да се обръща към миналото. През годините, когато той бе премиер, конфронтацията започна да се тушира.
- Но разочарова с имотите.
- Това е проява, вписваща се в общия облик на политиците ни през последния век.
- Изтънява ли историческата ни памет?
- "Изтъняването на историческата памет", както нежно се изразявате, е заплаха, с която трябва да се преборим. Информацията за историята, достъпна през интернет, бъка от всевъзможни дивотии: от невинните грешки, допускани от незнание, до грубите и вероятно съзнателно подготвяни фалшификации. Пагубните последици от всеобщата немара към тези проблеми са очевадни. Особено за младото поколение, за което основният източник на знание, на истина от висша инстанция не са учебниците, а намереното в Гугъл. Чух студенти да се възмущават, че преподавателят ги питал за неща, които не могли да намерят в Гугъл. Трябва ли да толерираме подобно образование?
- Коя е голямата ни беда - западащото образование, чалга средата, разслоението, разграбването?
- Трудно е да бъде посочен първоизточникът на всички злощастия, които съпътстват живота ни. И образованието, и безпаричието, и социалната несправедливост, и нерешените етнически проблеми. Трябва ли човек да е ром, за да бъде освободен от задълженията си към държавата? А отговорен към обществото българин да се чуди как да се грижи за здравето на децата си, как да ги изучи. Но нека бъдем оптимисти.
- След тази диагноза..
- Ето, Съединението ни дава повод да мислим, че има ситуации, когато показваме, че сме друго качество като народ и общество.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Румънският премиер подаде оставка 
Anonymous хакнаха защитници на АСТА 
Село под вода заради скъсана язовирна стена 
Русия и Китай спряха резолюцията на ООН за Сирия 
Японците разграбват кисело мляко в разгара на грипа 
