Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида промените в климата са очевидни
- Този проект е съвместно участие между Испания и Португалия. Одобрен е от португалския и испанския научен фонд и се финансира изцяло от двете страни.
Залегнал е в стратегия на VII рамкова програма на ЕС, където полярните изследвания са от основните приоритети. Миналата година беше началото на проекта, а тази година започнахме същинската работа.
Основната му цел е да се изследва постоянната замръзналост , т.нар. пермафрост. Тя се наблюдава в полярните региони в Арктика и Антарктида. Тя е изключително важна за установяване на въглеродния цикъл в атмосферата.
Знаем, че проблемите на глобалното затопляне, които сега вълнуват цялото човечество, се дължат на факта, че количеството въглероден двуокис се е увеличило през последните 100 години с 20% в атмосферата, а на метана със 100%, което води до парников ефект.
Нейното изследване е много важно, защото тази постоянна замръзналост е чувствителна на този въглероден цикъл, при който се освобождават въглеродният двуокис и метанът.
- В какво се изразява българското участие?
- Българската страна предостави инфраструктура и научен потенциал. Ние предоставяме логистичните възможности на българската полярна база, тъй като португалските изследователи нямат база там.
Наши учени от Софийския университет и по-специално Географския факултет, както и институти на БАН, взеха участие в проекта.
По този начин нашите учени имат шанса наравно с колегите си от Испания и Португалия да се включат в осмислянето на тези данни, които ще бъдат важни за създаването на един модел за климатичните промени в тази част на Антарктическия полуостров.
Екипът е от 8 души: 4-ма испанци, 2-ма португалци и 2-ма българи. Не всички са на терен в Антарктида.
Много от учените са включени в проекта и работят в лабораториите съответно в Испания, Португалия, България. Те работят по интерпретацията на получените данни.
- Каква технология използвахте?
- Постоянната замръзналост се изследва с прецизна апаратура и в дълбочина, за да се проследят температурните изменения в атмосферата и концентрацията на СО2 във времето. З
а осъществяването на проекта бяха прокарани три сондажа. Единият е 25-метров сондаж в близост до испанската полярна база "Хуан Карлос 1".
Другите два са съответно 6- и 9-метрови и са в околностите на българската база. Сондажите направихме с доста съвременна апаратура на швейцарска компания, специализирана в производството на такава техника.
Миналата година поставихме метерологична станция. Над 15 години българската страна не може да намери пари за това. Станцията струва 50-60 хил. евро, което е повече от половината от нашия бюджет.
Португалските учени спонсорираха нейното закупуване. Тя записва данни в дълбочина, тъй като е свързана с 10-метров сондаж.
Сондажът е в непосредствена близост до метеорологичната станция, където има поставени много прецизни датчици, измерващи температурата през цялата година.
Тя е снабдена със слънчев панел, който я подхранва с енергия, така че да следим температурните изменения, когато нас ни няма.
- Какви са заключенията от досегашните проучвания?
- Миналата година направихме сондажа и сложихме метеорологичната станция. През този сезон получихме данните и в момента те се обработват.
След приключването на проекта другата година, когато отново нашите португалски и испански колеги ще бъдат в базата ни, вече ще бъде изготвен доклад за тенденциите в изменението на климата.
- Вие сте на базата в Ливингстън от 1993 г. Как климатичните промени се отразяват на тази част от планетата? Има ли промени, които се забелязват с просто око?
- Да, ние самите виждаме как ледниците се отдръпват. Откриват се нови скали, увеличава се ерозията. Това влияе неминуемо върху организмовия свят и ние го виждаме непрекъснато.
През 1993-1994 г. рядко можеше да се види цветно растение. Сега числеността им се е увеличила с 20% в околностите на българската база.
Тези наши наблюдения съвпадат с наблюденията на учените от другите бази. Количеството на цветните растения, които се нуждаят от по-топъл климат, се увеличава. Това влияе на животинския свят.
Антарктическият пингвин увеличи много числеността си, тъй като техният живот е свързан със свободните от лед води.
От друга страна, намалява броят на пингвините адели, които се срещат на паковия лед (неподвижния морски лед в непосредствена близост до брега).
Този пингвин намали поне с 50% числеността си. Тези данни са на биолози от целия Антарктически полуостров. Много показателни обаче са сателитните снимки.
От тях се вижда, че шелфовият ледник Густав изцяло изчезна през 1995 г., през 2005 пак със сателитни снимки се наблюдава изчезването на един друг шелфов ледник.
- Как този и други подобни проекти могат да повлияят на хората, които взимат решения във връзка с климата?
- Този проект е част от хилядите проекти на учени от цял свят, които изследват климатичните промени. Резултатите от подобни проекти се обобщават.
Ролята на учените е да алармират, а работа на политиците е да вземат решения.
Из интервю за "Дневник". Със съкращения - П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
