Проф. Витан Стефанов, философ: Превръщаме живота в джунгла от имена
Портрет: в-к Труд, Веско Боришев
- Скандалът с митрополитите агенти на Държавна сигурност ще доведе ли до духовно пречистване сред духовенството и миряните, проф. Стефанов?
- Думата “скандал” е малко поизветряла. Честотата и мащабът на скандалите у нас износват значението й. Впрочем, самият ни преход към демокрация е един исторически скандал. Поведението на митрополитите предпочитам да го наречем грехопадение. По-точни сме до смисъла на деянието. В случая по важна е опашката на грехопадението - не толкова самото то, колкото отсъствието на покаяние. А без покаяние няма пречистване.
Но и на миряните ще тежи, защото не могат да дадат прошка. Как да простиш нещо, когато ни се казва, че няма какво да се опрощава? Изобщо това, което се разиграва в публичното пространство, е кълбо от възли, чието разплитане портретира отвътре духовния свят не само на висшия клир, но и на цялото ни общество за един времеви отрязък от няколко десетилетия назад.
- Лъхаше на бездуховност тъкмо от представителите на висшето духовенство.
- Тези дни най-натрапчиво в поведението на висшия клир за мен не е отсъствието на покаяние - някак си не съм изненадан. Поразяваше ме мънкането, шикалкавенето, усещането за духовна пустота в тях, за необразованост и езикова посредственост. Не става вече въпрос за уронване престижа, честта и достойнството на църквата. Поведението им не се вмества в елементарни представи за благоприличие. Когато пък чух, че “всяка власт била от Бога”, си припомних думите на Христос “Прости им, Господи, те не знаят какво вършат”. Това е обида към паметта на хилядите знайни и незнайни мъченици за Христовата вяра, умрели от ръцете на властимащите, чиито имена са препълнили всеки ден от годишния църковен календар.
Наистина как да очакваме, че Св. синод би поискал разследване и канонизиране на повече от сто и двадесетте свещеници, убити от комунистическата власт, стотиците други, пратени по лагери и затвори. И защото е много повече от парадокс и скандал да се легитимира чрез Бог власт, извършила геноцид над самите Божии служители, кажете с какви думи да се означи подобно деяние?
- Понякога думите са безсилни.
Защото словоблудство ни засипва отвсякъде. Например - декларациите на група интелектуалци в подкрепа на Българската православна църква и тази на Св. синод за зачеването ин витро. И в двете прояви има нещо, което ни е познато. В становището на Св. синод е усещането за повтаряща се ретроградност. Православната ни църква още не може да си намери мястото в българското общество, както и то в нея.
По конкретния повод обвиненията в богохулство са най-малкото странни. Какво по-ценно има от създаването на живот? Било намеса в естеството на зачеването. Та нима Христос се роди според това естество? Нима Христос не се намеси, като възкреси мъртвия Лазар?
Ще ни се каже, че това си е Божия, а не човешка воля. Добре. Но възможностите, които дава науката за по-добър и продължителен живот, нима са въпреки Божия промисъл? Изглежда някои в църквата все още виждат в науката враг на вярата. Тогава и медицината да не се намесва за лекуване на болести, защото и това е намеса, отсрочка по пътя към отвъдното, защото Бог може да е решил да си ни вземе по-рано.
Вместо да е загрижен за святостта на няколко десетките или стотици семейства с деца ин витро, Светият синод да прогледне за причините около половината от новородените деца да имат родители, живеещи на семейни начала.
- А какво е притеснителното в подкрепата на групата интелектуалци?
- Укриваната прозрачност на мотивите.
Кое е онова, от което Православната църква трябва да се защитава? Нима трябва да се защитава преклонението пред златния телец, заменките тип кон за кокошка, или контрастиращия не толкова с бедността на миряните разкош на някои представители на висшето духовенство, колкото с представата за духовна извисеност и битова скромност?
- Въпреки това църквата ни не се ли нуждае от подкрепа?
- Може да ви се струва парадоксално, но по-скоро Бог се нуждае от защита от тези, които трябва да го защитават. Църквата се нуждае от покаяние и самопризнания на първо време. Впрочем, защо интелектуалците досега не са се заинтересували от издевателствата над църквата преди 1989 година? Защо не повдигат въпроса за около 17 000 техни събратя по духовност с висше образование, убити след 1944 година?
Този акт на обезглавяване и обездухотворяване на българския народ е сравним само с клането на болярите в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново след завземането му от турците. Не трябва да се чудим тогава защо нямаме дисидентско движение преди 1989 г.и на какъв хал ни е преходът без духовни водачи.
И друго - от време на време май една и съща група интелектуалци подемат един и същ тип инициативи. Такъв тип поведение на моите събратя от интелектуалното съсловие, изобщо духовният облик на съсловието, ме кара по-скоро да се замисля дали да не се откажа да членувам в тази общност с името “интелектуалец”. Познат ми е един-единствен случай на духовно извисяване, на висш интелектуален акт, който остана като глас в пустиня непоследван, некоментиран. Когато проф. Исак Паси публично поиска прошка от своите читатели, загдето ги е учил на марксизъм.
- Като не щете да сте интелектуалец, какъв искате да бъдете?
- Какъвто се чувствам - самотник. В гърдите се е загнездила задушаваща ме буца на възмущение. Под “Окупирай Уолстрийт” аз разбирам нещо по-общо - да окупираме производителите на знаци - банкерите и интелектуалците клиентелисти - все поборници за богатство, власт и слава.
- Но като член на академична общност вие също сте производител на знаци.
- Формално да. Но академичната общност, като българското общество, е дълбоко разделена. Като общност е само име. Повечето живеем в света на собствената си значимост и интереси.
Вероятно ще ми се каже - за теб общото, идеята, институцията не съществуват, те са само име. Не. Важното е името да върви след нас, а не пред нас, не да се крием зад него. Да не се крием зад имената “Св. синод”, “интелектуалец”, “Православна църква”, “святост на семейството”…
Все повече превръщаме живота в джунгла от имена. Има име на интелектуалец, Св. синод, министър, депутат, съдия, журналист, лекар, бизнесмен, политик, но истински такива хора със свещ да ги търсиш. Има име и на човек, но вие колко човеци сте срещнали?
Има име на истина, справедливост, българин, Европа, землянин… Но в Европа всеки дърпа чергата към себе си. Колцина са българите, които милеят за България и колцина са земляните, които милеят за майката земя. Ние сме сенките на вироглаво бродещите с претенция за свръхреалност имена.
- Но хилядите последователи на “Окупирай Уолстрийт”, които почти нарекохте знакоборци, не протестират ли тъкмо срещу това?
- Движението “Окупирай Уолстрийт” за мен е знак да окупираме окупиралите знаците, каквито са парите и думите. Езикът трябва да бъде освободен от окупаторите на знаците. И думите да започнат да значат. Във властта сме на знаков фетишизъм, защото освен парите и езикът е с подменено значение. Превърнали сме в знак каква кола караш, къде почиваш, колко си богат, колко лесно и бързо печелиш пари, колко си груб и лукаво безцеремонен. Изобщо - да си звезда, да се вторачват в теб. Нищо не значещ знак е и една самоцелна декларация, която по същество е догматична и недиалогична.
Има нещо патологично в това непременно да се изфукаш. Защото това си е вид алчност на съзнанието и ако нещо съперничи на глупостта по безкрайност, то безспорно това е ненаситността на алчността за власт и пари, внимание и слава. Все едно дали става въпрос за хората от Уолстрийт, Холивуд, нечие творческо съсловие, за дребен квартален бабаит, политиканстващ шмекер или разхайтен ученик. Самопроизвелият се човек-знак се чувства освободен от правила и норми. Той се себеизразява, зачерквайки средата чрез безцеремонност и безочие, а не чрез покаяние, самопризнание и смиреност.
- Какво да окупираме тогава?
- Не държавата ни създава бедни духом, а ние, бедните духом, си създаваме такава държава, държава без духовни водачи, без държавници.
Създаваме си свят, в който да се оправдаваме, да си имаме виновни за всичко и ние да сме безотговорни. Само лицемерно се оплакваме от начина си на живот.
Напротив - тъкмо от този начин на живот се нуждаем, който сме си създали. Как да има в живота ни нещо свято, като в помислите ни няма нищо свято. Външният и вътрешният ни свят наистина са с математическа точност центрирани. Поведението на митрополитите е само пореден и едва ли последен пример за това.
По в-к Труд
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
нека професора не забравя че в света има 1000,000,000 и 5000,000 атеисти. това да стои на ухото на всички враждуващи религии и на техните тартори царе папи патриарси и ходжи.Науката казва стига толкова попщина в обяснението на безкрайния свят.
Сашо Дяков: Светът се дели на “арниоре” и „кофтиоре” ?! 
Венци Такев: Циганите по целия свят са си едни и същи 
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
