Политическата активност държи бодри “старците-разбойници” (?!)
Наскоро Гиньо Ганев сдаде поста на омбудсман и написа книга в защита на царските имоти... Активността не е порок, както и възрастта.
Едни от основните причини за психичните заболявания сред представителите на третата възраст са социалните фактори като отхвърляне от местната общност, намаляване на контактите със семейството, бивши колеги, приятели, постоянната загуба на близки и познати, чувство за безполезност, социална дезинтеграция като цяло.
Професор Олбри Луис (основателят на британската психиатрия), в свое изследване, проведено в „Тутинг Бек” - клиника за психични заболявания за хора над 65 годишна възраст в Лондон, установява, че нито един от пациентите не членува в политическa или религиознa организация (Lewis, 1967). Въпреки че изследването не е мащабно и е правено сред малка група лица е показателно за ролята на политическата активност в живота на старите хора като алтернатива за много от социално-психологическите проблеми на старостта. Данните показват положителният ефект на политиката върху естествения процес на стареене.
Сектор „Геронтопсихиатрия” към Научния институт по ендокринология и гериатрия прави изследване „Характеристики на дълголетниците без психически разстройства” в края на 80-те и началото на 90-те години сред дълголетници (над 90 години) живеещи в София. В него те разделят изследваните лица на две големи групи. При втората, която е 43.1 %, се установява, че при тези дълголетниците се е запазил интерес към социалния живот, който се обуславя от „непосредствено участие в различни политически събития и от активната им политическа дейност” (сп. Население, 1992).
Данните показват, че дейното занимание с политическа дейност, осъществявана през живота на човек, е един от факторите (наред с образование, възпитание, професионална дейност, странични занимания), който играе съществена роля в положителен смисъл при старите хора.
В същото изследване се отбелязва, че дълголетието при тях е предпоставено и от дълбоки познания в много области и дейно участие в множество любителски изяви. Всичко това отговаря на уменията, които трябва да притежава един политик – богата обща култура, разностранни интереси, действеност, динамизъм.
Според възрастовия психолог Любомир Георгиев една от причините за дълголетие, наред с редица физиологически и психологически особености, е запазването на интереса „към актуални обществено-политически събития” (Георгиев, 2003)
За целта на настоящето изследване беше направен мониторинг и/или се проведоха срещи с политически пенсионери от целия политически спектър.
Оказа се, че бивши дейци на БКП, ОФ като Григор Стоичков (р.1926), Станиш Бонев (1931), Йордан Йотов (1920), Александър Лилов (1933), Георги Атанасов (1933), Атанас Семерджиев (1924), Гиньо Ганев (1928), Любен Гоцев (1930) или такива от антикомунистическата опозиция като: Тодор Кавалджиев БЗНС-НП (1934), Михаил Петков БСДП (1930), Дянко Марков БДФ (1922), Крум Хорозов БЗНС-НП (1925), Борис Панов ДП (1923), Ценко Барев БЗНС-Единен (1919), Димитър Баталов БЗНС-НП (1931), Петко Огойски БЗНС-НП (1929) продължават да са активни, да следят актуалните политически процеси на национално и на международно ниво, да анализират минали такива, да се събират със съидейници, да се занимават с организационна и издателска дейност далеч след като са влезли в своите късни 70 и 80 години. Всички те показват висока степен на виталност, запазен жизнен динамизъм, обществено-политическа ангажираност, действеност.
Интересът към политиката се запазва до смъртта у всички лидери на възстановените след 10 ноември 1989 година исторически оранизаци – Петър Дертлиев (84 г.), Стефан Савов (76 г.), Борис Кюркчиев (94 г.), Йосиф Петров (95 г.). Професор Недю Недев пише за срещата си с Петров: „Сега е на 87 години, едва-едва вижда, но физически е издържлив, несломим, мисълта му е жива, подвижда и поетична.” Доайенът на българските политици Иван Дочев до края си, на 99 годишна възраст, води активна кореспонденция, среща се със съидейници, канен е на чествания, приъства на тържества дори в инвалидната си количка.
Ръководни дейци на БКП продължават да са ангажирани пряко или косвено с обществено-политическа дейност до кончината си - Тодор Живков (86), Добри Джуров (86), Цола Драгойчева (94), Пеко Таков (91), Станко Тодоров (76), Милко Балев (82).
За други отказът от политическа дейност (без да загубят интерес към политиката) има чисто онтологични причини. Така най-автентичният български дисидент Илия Минев умира на 82 годишна възраст в крайна мизерия, без никакви средства за препитание и нормален живот, накрая местен между старчески домове и болници. Първият главен секретар и национален лидер на БЗНС-НП след промените Милан Дренчев свършва земния си път на 90 години, в старчески дом, месеци след присъединяването на страната към Европейския съюз. На 90 годишна възраст първият лидер на възстановения БСДП – Атанас Москов произнася дълга реч на връх Бузлуджа в която прави ретроспекция на идеите и 102 годишната история на партията. Две години по-късно умира самотен и в нищета в родния си дом.
Наблюдават се и съществени изключeния. Някои политически дейци с напредването на възрастта изпадат във физическа и ментална немощ. Много от тях стават зависими от свои близки и роднини. Иван Гинчев от БЗНС – НП например, който е последният жив депутат в VI и VII ВНС, губи активността си и изпада в подобна ситуация. При други близките филтрират социалните контакти, съратниците им не могат да ги открият, достъпът е ограничен. Опитите им често се сблъскват с грубо отношение и нежелание за осъществяване на контакт. Дефакто връзката с част от тези политически пенсионери е прекъсната. Стига се дотам, че за някои липсва информация, не само за здравословното състояние, но и дали все още са между живите. Подобни примери има в целия политически спектър – инж. Александър Константинов (възстановител на БСДП), Емил Христов (бивш член на ЦК на БКП).
Въпреки отбелязаните изключения, като цяло, заниманието с обществено-политическа дейност, влияе положително върху естествения процес на стареене и най-вече в неговите психологически измерения. Запазеният интерес към политиката съхранява по-дълго паметта, поддържа психиката, тонуса, жизнелюбието, самодисциплината, хигиенните навици, социалните контакти, особено с по-млади поколения. Именно това са едни от най-важните компоненти за дълъг живот, активна и пълноценна старост.
Съвремието до голяма промени отношението към старите хора в политиката. Започнаха да „падат” много от табутата, да се разрушават митове свързани със старостта. Постепенно започва да се приема, че старите хора не само могат да стоят начело на дадено управление, като символи или поради минали заслуги, а могат да са активни, жизнени, дейни участници в реалната политика.
Пример в това отношение е и италианският премиер Силвио Берлускони, който дори след прехвърляне на 70-тата си година, редовно е сниман в компанията на по-млади жени, участва в любовни афери с млади момичета, организира шумни празненства (с чешкия премиер Тополанек, където е сниман гол), които стават обществено достояние. Това е изцяло ново представяне на тялото, на старостта – не като немощно състояние, импотентност, откъсване от живота, а напротив жизнелюбие, физическа активност, потенция. Показателно е, че въпреки поредицата от публични скандали рейтингът на Берлускони се запазва висок, не само в Италия, но и в целия Европейски съюз.
Ситуацията в България обаче отново е различна. Политическият ейджизъм ( бел. ред. на редактора от сайта – възрастова дискриминация) се свързва предимно с отхвърляне на даден кандидат или група в публичното говорене, в самия политически дебат като част от политическия процес в дадено общество.
Тук се разглежда кандидатпрезидентската кампания в България през 2006 година. Тогава Неделчо Беронов е кандидат за президент на 78 годишна възраст. Неговият случай следва да се разгледа като емблематичен пример за проява на политически ейджизъм с масов характер. Възрастта се превръща в централна тема на предизборната кампания като измества на заден план въпросите свързани с президентската институция и визията на кандидатите за нейното развитие. Многобройните коментари, интервюта, мнения, изказвания са подчинени основно на възрастта на Беронов.
От една страна като ейджистки настроения омаловажаващи ролята на кандидата и акцентиращи върху факта, че не би могъл да се справи с работата, а от друга на неговите подръжници, които са в постоянен обяснителен режим като настояват, че възрастта му е мъдрост, опит, енергичен е, може да се справи. В националните медии се срещат заглавия на интервюта като „Нямам хронични заболявания”. Напредналата възраст вместо да легитимира кандидатурата му я делегитимира. Геронтофобските настроения взимат връх по време на същинската кампания с аргументи като “може да има качества, но вече е много остарял”. Самият Беронов признава: „Възрастта ми наистина се превърна в аргумент срещу мен”. Пикантното свързано с възрастта отмества напълно личностните качества и умения на претендента. В този силно негативен контекст той катастрофално губи, достойно поема изцяло отговорността за провала и се оттегля в пенсия.
В съвременните развити общества (към, които се стреми и България) има ново възприемане на старостта и връзката й с политиката. То е следствие, както от развитието на социално-икономически, технологични, културни процеси, така и от напредъка в сферата на медицината. Новата роля на биологичната възраст в политиката е, че старите вече не само знаят, но и могат. Това ги поставя в динамична конкурента среда наравно с по-младите поколения политици и им дава възможност да бъдат полезни и активни до дълбока старост. В България обаче това ниво на възприемане на възрастта в политиката е натоварено с редица предразсъдъци и ейджистки вярвания.
Дълги години преди и след промените българското общество живее в генерационен дисбаланс. Това до голяма степен се дължи на натрупването на негативни политически, демографски, социални и икономически фактори, които рецидивират едни спрямо други, мултиплицират се и допълнително усложняват натрупаните проблемите.
Всички тези тендеции налагат неотложно изработване на дългосрочна национална демографска стратегия насочена към семейната институция, излизане от унизителното положение на представителите на третата възраст и съхраняване на българските, традиционни, патриархални ценности. Променянето на генерационните отношения, успокояването им, намирането на поколенчески баланс, трябва да се превърне във първостепенен приоритет за постпреходните български политици.
Трите стълба на които трябва да стъпи една модерна генерационна политика са младежта, семейството и старите хора. Пренебрегването на един от тях, за сметка на друг ще доведе до спиране на положителното развитие на страната. И трите стълба трябва да са равнопоставени приоритетно, за да поддържат стабилна конструкцията на българското общество. Само така може да се гарантират взаимното уважение и приемственост между поколенията, а оттам да се преодолеят икономическите, социални, демографски и културни предизвикателства на съвременния глобален свят.
По сп. “Население”( БАН ), кн.1-2, Калоян Методиев, със солидни съкращения
Бел. Ред. – Това е само част от обширната студия на социолога. Калоян Методиев беше председател на младежката организация на СДС по-рано, но се оттегли от активна политическа дейност. - С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Сашо Дяков: Светът се дели на “арниоре” и „кофтиоре” ?! 
Венци Такев: Циганите по целия свят са си едни и същи 
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
