Поласкан съм от вниманието и подкрепата на читателите
А сега пък са 9570 - толкова читатели са влезли в сайта на вестник “Труд”, за да се забавляват с последната ми дописка. И аз се чувствам задължен да им благодаря.
Ако се върнем назад, останалите числа са също доста окуражаващи, казват ми, че това никак не е зле за един сайт. Доста често дописката е между най-четените публикации на вестника.
“Приказки за телевизията” е и най-коментираната рубрика. Разбира се, някои биха сметнали, че е прекалено учтиво да благодаря и на онези, които сладко ме ругаят.
Но това е бил принципът ми и във “Всяка неделя” - като оставим настрана абсурдните, налудни гласове, дори и в най-мрачната критика има нещо полезно за един автор.
Смятам, че успехът и съдбата на "Всяка неделя" зависеха и точно от това - от отношенията ми с публиката.
Програмата беше излъчвана винаги на живо, при стръвното участие на зрителите, и не само в “Събеседник по желание” - не някакви фиктивни, куртоазни обаждания, а стотици зрители се опитваха да бъдат съавтори.
Докато се стигна до кулминацията през 1989 г., когато около 485 000 души ме подкрепиха, когато поисках “Вот на доверие”.
Мощна подкрепа съм имал винаги - и след случая с акад. Амосов, когато временно спряха програмата, и преди, и след това, когато окончателно я ликвидираха.
И досега пазя няколкостотин писма до ЦК на комунистическата партия с копия до мен. Това бяха
удивителни дни на съпричастие
Припомням си тия неща, защото наистина се чувствам и днес поласкан от вниманието на читателите.
Казвал съм и преди, но може и да сте го забравили - никога, никога не съм ги подценявал, дори и тогава, когато “Всяка неделя” беше безапелационен лидер, с публика между 5 и 6 млн. зрители, нещо, което никога няма да се повтори в историята на българските телевизии.
Впрочем, и третата “Всяка неделя” беше лидер в много отношения в годините 2002-ра - 2005-а, а аз и досега се чудя на мрачния разум на Уляна Пръмова, която спря програмата.
Тя имаше рейтинг, който сега е немислим за държавната телевизия, винаги беше посочвана като най-предпочитаната програма, а те взеха, че я спряха. Формулата й също беше финансово много изгодна за БНТ.
Тъй че всеки глас е важен за мен - дори и ония, които се тревожат, че съм зализан, бре, или старичък, бре, бре. Но не обръщам никакво внимание и ви съветвам и вие да не губите енергия заради някакъв агент Димитър.
Известно ми е кои примират по тази втасала тема, и вие ги знаете - неколцина постоянни ибрикчии на всяка власт, все синове на хора, истински свързани с ДС.
Знам ги поименно и им съчувствам, макар че користта на това котило е вън от съмнение.
Със съкращения. Из публикация в „Труд” – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
