Питбулът носи грозните зъби на прехода
* Децата ми ще растат в един подреден град с паркове и градинки, в които не са заплашени от бездомни кучета,
* ще разберат, че домашните любимци се водят на каишка и няма да настъпват бомбичките им по улиците, които пък са асфалтирани и без дупки,
* ще се научат, че хората се поздравяват, когато се срещнат, и ще видят с очите си как се отстъпва място на възрастен или болен човек в трамвая.
Докато се чудите как да осигурите подобен елементарен “комфорт” за вашите деца, които растат по улиците на София, Видин или Ивайловград например, ще ви върна към темата за хората и за кучетата.
Не само заради огромната кампания покрай спасяването на осакатеното куче Мима, за което вече се намери лечение в Германия.
Но и защото хората освен заради всичко друго сега се делят на любители на кучета и на техни противници. Поставен на такава плоскост, спорът е доста безсмислен, както и много подобни на него.
Всъщност проблемът е не дали обичаш кучетата или не, а дали можеш да живееш с тях, без да страдаш от тях и да си потърпевш от нашествието им наоколо, което очевидно все повече излиза извън контрол.
Въпреки наливаните там немалко пари - само в рамките на София поне по половин милион годишно за помиярите на улицата без никакъв, ама съвсем никакъв резултат!
Защото ако имаше поне мъничко напредък с т.нар. приюти за бездомни кучета, броят им нямаше да расте лавинообразно. И за 20 години все щеше да се види някакъв резултат.
И тъй като на обществото не му се предлага нищо друго, освен да затвори очи, докато претръпва пред нежеланото съжителство с помиярите, това от само себе си развърза и ръцете на онези, които отглеждат у дома кучета от всякакви породи и калибри.
Внуши им някак по естествен път, че могат да ги пускат да тичат и цапат на воля, където си харесат, че могат да споделят детските пясъчници и да ги “украсяват” с мръсотиите си, че каишката се използва за кучето само докато пресича със стопанина си опасен булевард.
И така в крайна сметка се озовахме в ситуация, когато кучето е свободен екземпляр, а човекът - обратно - потърпевш от зъбите му и следователно несвободен елемент от въпросното нежелано съжителство.
Не дай боже човекът, в случая и данъкоплатец - било на кметството на София, Видин или Ивайловград например, вземе та попита кога най-после! ще има спасение от помияра, тутакси някой о.з. полковник, сдобил се с директорски стол по опазване на кучешките нашественици, ви обясни: “Не можем да се справим, но работим по въпроса.”
И столът му продължава да е директорски, а гражданинът все така е данъкоплатец, тъй като е още жив, и все така прескача по кучешките бомбички по тротоара или на детската площадка.
И цялата работа е там, че кметството нито на София, нито на Видин или Ивайловград например няма воля да се пребори с елементарния отвсякъде кучешки въпрос.
Каква му е ползата на гражданина, че има наредби - и за чистотата, и за кучетата, щом никой не ги спазва. Кръгла нула, откъдето и да я броиш! Запиташ ли се защо никой не ги спазва, тутакси сам си отговаряш - защото никой и не им търси отговорност.
Чудно обаче защо във въпросните кметства или в което и друго произволно избрано не си задават същия въпрос и не получават логично същия отговор. А тъкмо в него е ключът защо гражданите се делят на обичащи и мразещи кучетата.
Ако имаше елементарен ред - и за собствениците на кучета, и за тези, които топлят директорския стол за помиярите, щяхме да се приближим поне с няколко стъпки до онези чисти европейски градове, по които въздишаме.
И тогава едва ли щяхме да се прочуем по Европа със случаи като този с Мима, чиито крака бяха отсечени с брадва.
И нямаше да се налага да мрънкаме от неудобство, когато някой гостуващ европеец бърчи нос, докато прескача кучешките произведения по българския тротоар.
Да не говорим, че изобщо нямаше да пишем за случаи като този с убитата от помияри 6-годишна Кристияна преди няколко месеца. Нито като последния от черната хроника с 9-годишния Владимир Мирославов, който бе нахапан от питбул, докато ритал топка на стадиона в Кула.
И е извадил огромен късмет, защото наоколо е имало много хора, които да му помогнат. Иначе е ясно какво можеше да се случи на финала. И, забележете - сега кучето е 14 дни под карантина. Ако в този период пак нападне, щели за мислят за евтаназия!
В София пък настана някакво оживление по кучешкия въпрос, след като току-що прохождащата Мина бе нападната от ротвайлер. И то пред майката си. Та сега някакви работни групи ще пишат пак и пак нови намерения как да се справят с агресивните породи кучета.
Време е да кажем: Стига кучешки въпроси! Хайде най-после малко да се напънете и да поработите. Има как, и то без да нарушавате кучешките права и свободи. С няколко прости правила за строг контрол на домашните кучета:
- Плащане на годишна такса.
- По-едрите екземпляри задължително да са с намордник.
- Задължителни ветеринарни прегледи и ваксинация.
- Собствениците да обират кучешките изпражнения след любимците си и да ги хвърлят в кофите за боклук. Задължително, а не по желание.
- Куче, нападнало човек, да се приспива и това да не подлежи на допълнително умуване от чиновници и о.з. полковници.
- Виещите и лаещите посред нощ - в приют.
- Да се забранят изобщо агресивните породи, а за стопаните на тези кучета - два пъти по-строг контрол.
За помиярите:
- Достатъчно приюти, за да се прибират там и да се полагат грижи за тях. Ако се потърсят доброволци, със сигурност ще се намерят.
- Люта глоба за онези стопани, които захвърлят домашното си куче в компанията на помиярите.
- И да спрат, моля, да ни лъжат, че ако не тази, то догодина със сигурност ще решат кучешкия въпрос.
Кучешкият въпрос иска работа, иначе и още 20 години няма да ни стигнат за него.
И на финала - ако се чудите защо изобщо се докарахме дотук да обсъждаме т.нар. помияри и кучета убийци, отговора потърсете в нелепото признание на един депутат, който обясни по-мекия режим за пушачите така: “И без друго законите в тази държава почти не се спазват.”
Е, докато и този, и всички други депутати не направят така, че законите най-после да се спазват, ще продължим да се чудим откъде ни дойде кучешкият въпрос на главите.
А и не само той. Въпросите и прегазените закони в държавата са толкова много, че ако не започнем отнякъде да въвеждаме елементарен ред, ще продължим да бъдем хора с отнета от помияри свобода.
И ще си носим грозните белези от зъбите на питбула, които и бездруго могат да се превърнат в запазена марка на прехода.
Из в. "24 часа" - П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
