От 1956 до днес – хорър филм или комедия ( 1 )


От 1956 до днес – хорър филм или комедия ( 1 ) Снимки: stara-sofia.blogspot.com, По софийските пазари дините се продаваха по 3 ст. килото.

Тъжна и мрачна картина в края на август. Вместо печалби от туризма, рязане на ленти на магистрали и откриване на молове, броим оцелялото през прехода народонаселение.

А то се смъкнало, горкото, до нивото на 1956 година. Медиите хлипат върху цифрата 7,563 млн. души, гаче ли потоп ни е затиснал, като този в Пакистан, държава, която Бийтълс възпя под името Бангладеш...



Колеги, защо толкова сълзи и сополи? Какво й е на цифрата 7,563? Ами ако беше 5,642, например? В смисъл ако всички цигани бяха припознали Франция като втора родина? (Де тоя късмет, де...) Какво е това непатриотично и антидържавническо униние?! Я се стегнете, моля ви, нали вече ни огря новината, че излизаме от кризата по Димитровден. Малко остава. Стига скепсис и кисели физиономии. Др. Николай Банев, бивш комсомолски деец и сегашен олигарх, слезе от самолета в Майбаха и вие се разхълцахте... Дайте го по-оптимистично.

 

 

Ето в семейство Славови се редят сватба, след сватба. В смисъл, че след третата венчавка на майката Петя и дъщерята Жени пристана щастливо и очевидно сполучливо, Господ здраве да им дава. Личната гадателка на Берлускони (между нас да си остане, в Италия никой не знае, че е такава) Теодора Стефанова пък предсказа булчинство и на звездата на Нова тв Ели Гигова. Не е ли велико! Това не гали ли сърцета ви.

 

 

Казват, че от 1944 до 1956 година народът много се измъчил. Преживял Народен съд, колективизация, текезесета, лагери, конгреси, бригадирско движение, Хаинбоаз, Перник – Волуяк (Перник и тогава си е бил майката си джаса) и пр. изобретения на победилия социализъм. Спорно е за тегобите, защото и много ентусиазъм личи от фотосите от онова време. Едва ли всички са се престрували. Май са вярвали на нещо, което после излезе доста по-различно.

 


От 2 до 6 април 1956 година в София се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който се развенчава култът към личността на др. Сталин в СССР - респективно на др. Вълко Червенков в България. Пленумът е режисиран в Москва и е следствие от ХХ конкрес на КПСС. Априлският пленум, се превръща в лого, казано на пиарски език, на следващите 40 години. С особен патос това лого прегръщат родните интелектуалци, които и до днес, които са останали живи, се наричат гордо „априлско поколение”. Издава се четиритомната антология „Априлски сърца”, в която поетите запрятат ръкави и възпяват соцгероите и самия соц, но най-вече новия тип партиен и стопански ръководител в лицето на др. Тодор Живков.



Общо взето през 1956 година се случва следното: култът към личността на Вълко Червенков се заменя с култа към личността на Тодор Живков. Или казано на идеологически език, оттогава насетне се “спазва най-строго колективността в ръководството и се разгръща вътрешнопартийната демокрация, критиката и самокритиката във всички партийни звена”.

 


Как ви звучи, а? Сега как е? Може да не ми отговаряте. Не забравяйте обаче, че според живеещите много добре тогава и още по-добре сега социолози-бизнесмени Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, преходът приключи. Така че по-полека с пожеланията.


Месеци след всенародния подем около Априлския пленум, в задружното социалистическо семейство се появяват пукнатини. На 23 октомври 1956 г. студенти от Техническия и Икономическия университет в Будапеща излизат по улиците на унгарската столица с искания за демократични реформи. След тях се вдигат над милион унгарци. Започва истинска революция срещу комунистическата власт в Унгария. Медиите по света гърмят, че демокрацията там е застрашена.

 

 

Съветските танкови влизат в братската нам страна. У нас всичко е окей. В смисъл хорошо. Студената война навлиза в нова фаза. САЩ скъсват дипломатически отношения с някои соцстрани. С НРБългария – също. Българските медии пестеливо отразяват случващото се. Те тръбят за триумфа на съветските танкове в Унгария. И мълчат за сраженията с горяните у нас. Борбата с тези „неосъзнати елементи”, противници на комунистическия режим, се води от 1944 до 1956 година без прекъсване. За Нова година от МВР рапортуват в Политбюро, че и последният горянин е ликвидиран.



През 1956 година България се присъединява към ЮНЕСКО. 54 години по-късно българката Ирина Бокова, чиито баща Георги Боков бе дълги години главен редактор на в. „Работническо дело” и възпяваше идеите на Априлския пленум, оглави световната организация. Някои наричат това приемственост. Други – не. Вие го наричайте както искате.




Пак през 1956 г. за първи път Франк Флин описва що е то мистерията Бермудски триъгълник. Нали знаете, пътуват си спокойно кораби и самолети и изведнъж хоп – изчезват. Няма ги. Флин пише, че в областта от Атлантическия океан между Бермудите, Маями и Сан Хуан, Пуерто Рико се наблюдават времеви премествания, полудели навигационни уреди, спускащи се от небето кълба от светлина, внезапни бурни и промени във времето и необясними стени от мъгла. Флин нарича мъглата „непозната маса”, която изцежда мощността на двигателя, след като корабът проникнал в нея. Ужас! Оцелели са малцина, които днес изкарват нелоши пари от книги, участие във филми и интервюта. Трябва да се яде и след Бербудския триъгълник, нали така.



У нас обаче загадката около Бермудите не е на мода по онова време. У нас медиите и кинопрегледите наблягат на новини от сорта: «Ябланчани построиха със собствените си ръце нова читалищна сграда». На откриването в Ябланица идват партийни големци и държат речи, пълни със заряд като батерии „Дурасел”. Те и сега биха държали, ама не се откриват читалища вече. На мода са молове, където внуците на строителите на читалища продават или си купуват маркови парцалки.

 

 

 

По същият тържествен начин е протекла и кръщавката на ТКЗС в с. Долно Кабиле през лятото на 1956 г. Кръстили го Никита Сергеевич Хрушчов, големият брат в Кремъл. Още над 30 текезесета независимо едно от друго получават името на първия партиен и държавен ръководител на братския СССР. По популярност за име на ТКЗС след него се нареждат Георги Димитров, „Победа”, Васил Коларов, „Ленин”, „Напредък”, „Възход” и т.н.

 

 

 

 

(Следва)

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот