Околосветското пътешествие на името Борис

 (5 коментара)

Княз Борис-Михаил I Покръстител (стенописта е от Катедралния храм "Св. Александър Невски")

Разпространеното по целия християнски свят име Борис се смята от мнозина за славянско. Тази " етимология" го представя като съкращение от познатото на всички славяни Борислав. Проблемът обаче е там, че образуваните по същия " калъп" лични имена като Станислав, Владислав, Мирослав и т. н. изобщо не познават съкращения от типа Станис, Владис, Мирос. За славяноезичните народи такива " варианти" звучат смехотворно, нелепо и просто невъзможно.

Но така или иначе името Борис е също безспорен факт. То е регистрирано за пръв път при българския владетел княз Борис I (852-889 г.), който през 864 г. приема християнската вяра и я налага на целия си народ. Името му придобива известност в Европа тъкмо във връзка с този му акт. Нещо повече - след смъртта му през 907 г. той е обявен за първи български светец, като следи от култа към него през онази епоха се откриват чак в Ирландия.

Княз Борис I обаче не е славянин. Той произхожда от династия с прабългарско  етническо потекло. Точно заради това името му е с такъв корен, като според различните тълкувания означава " вълк", " нисък" или " барс". Сред прабългарите то е познато в две форми - Борис и Богорис.

Интересното е, че в българската средновековна история името Борис се среща изключително рядко (например при цар Борис II, правнук на светеца, и при Борис Давид, македонски болярин от XI в.). С течение на времето то изглежда се запазва само при споменаването на Св. княз Борис в църковните служби. Името възкръсва за нов живот от края на XIХ в. нататък, като хората започват да кръщават с него все повече деца едва след раждането на престолонаследника, бъдещия цар Борис III (1894-1943 г.). На днешния Балкански полуостров най-много Борисовци има в България, Република Македония и Източна Сърбия.

В действителност името Борис дължи световната си кариера на възприемането му от руските славяни. Не е известно кога точно е станало това. Знае се обаче, че култът към българския светец е достигнал руските земи най-късно в началото на XI в. Така впрочем се е казвал един от синовете на великия княз Владимир I (980-1015 г.), при когото пък през 988-989 г. става покръстването на Киевската Рус.

При това покръстване впрочем значителна роля се пада на прелати и редови свещеници от България. Според руските летописи този Борис и неговият брат Глеб са деца на Владимир I от една българка, за която обаче не са запазени никакви други данни. През 1015 г. синовете на българката, князете Борис и Глеб, са убити от доведения си брат Святополк, който узурпирал престола. Малко по-късно Борис и Глеб биват канонизирани и са и до днес най-почитаните местни светци-войни сред украинците, руснаците и белорусите.

От земите на Киевска Рус името Борис започва да се прехвърля в съседни страни. Такъв например е случаят с унгарския принц Борис (1112-1155 г.), син на маджарския крал от брака му с Евтимия, дъщеря на киевския княз Владимир II Мономах.

За един сравнително дълъг период Борисовци се срещат преди всичко в дворцовите и благородническите среди. По-късно обаче името става популярно сред всички съсловия на Руската империя, а чрез колонизацията на Кавказ, Сибир и Далечния Изток и по-късните емиграционни вълни по други места на глобуса то постепенно се настанява в цяла Северна Азия и достига Западна Европа, двете Америки и Австралия. В наше време Борисовци се срещат дори в Черна Африка (и - пак чрез имигранти от Русия - в Израел).

Така, схематично представено, изглежда околосветското пътешествие на това древно прабългарско име - името на българския владетел и светец княз Борис I. В такъв смисъл руският президент Борис Елцин и германският тенисист Борис Бекер са всъщност " адаши" по старобългарска линия.

Това впрочем не е единственият случай, когато българска по произхода си дума прави вселенска кариера с руска ракета-носител. В голяма степен аналогично е и положението с казуси като " Владимир", " цар" и т. н. чак до - колкото и невероятно да звучи това - на Горбачовата " гласност".

По БГ История  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//okolosvetskoto_pyteshestvie_na_imeto_boris-h-517.html

2011-08-25 00:47:21 От: Елемат

Извинете, но това на картината е Симеон Велики.

2011-08-25 01:21:07 От:

Име "Станис" си съществува.

2011-08-25 02:12:17 От: Редакторчето

До Елемаг (вероятно - набързо, при писането, сте сбъркали "т" с "г") Абсолютно сте прав.Да, това е Сишмеон Велики. Взех илюстрацията от Гугъл, знаех че стенописта е от "Александър Невски" ио както съм бързал, съм "приписал" този портрет на княз Борис-Михаил. Извинявам се, не догледах.

2011-08-25 22:04:26 От: 3

Браво,такива трябва да бъдем-точни!Грешка-прошка!

2011-10-10 13:27:26 От: ПраБГ

Добра публикация. Но Борис, по всяка вероятност, е тракийско име. Освен това, стига с тези прабългари,стига с тези славяни, погледнете малко в съвременните достижения на историците, ДНК проучвания и т.н.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот