Никола Вапцаров и жените пресекли съдбата му
Вапцаров и жена му Бойка на разходка из планината.
Вчера, на 24 ноември, но по стар стил, през 1909 година е роден Никола Вапцаров. Нека погледнем към една малко позната страна от живота на големия български поет от Банско, а именно за жените в живота на Вапцаров, които били за него притчи и куршуми.
Поетите са влюбчиви хора. А големите поети са по своему трагично влюбчиви. Затова те много страдат в любовите си.
Първите жени в живота на малчугана Никола Йонков Вапцаров са двете му баби протестантки в Банско – Милана Везюва по майчина линия и Мария Проданичина. Първите притчи за харамии, комити и песните за тях малкият Кольо слуша от бабите си.
Те редовно поливат покълналата му вече поетична дарба с музиката на приказки и песни в рими. После щафетата поема майка му Елена. Смирена и интелигентна баба Ленка е една от ученичките на мисионерката мис Стон и завършва Протестантския колеж в Самоков.
От баща си Йонко Проданичин, който по-късно официално преименува фамилията си на Вапцарови, наследява непокорния си и свободолюбив характер, и склонността си към конспиративност. Това са факторите, които предопределят по-късно трагичната съдба на поета.
В Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас се влюбва за първи път в две години по-малката от него Кина Рупова. Баткото председателства ученическото въздържателно дружество, а девойката е в Контролната комисия. Първите си любовни стихове поетът посвещава на нея:
Ти помниш ли любимото ни място?
На пролет тиха розова градина
и старата протегната камина,
където ние се срещахме тъй често.
Ти помниш ли? Аз няма да забравя
когато ти за пръв път ми се врече,
но всичко туй е толкова далече
и всичко се измени оттогава.
Кина го зарязва веднага щом отива да учи право в София. По това време пред Никола е имало дилема – двамата му чичовци го канили да замине при тях в Америка. Той отказва. През една от ваканциите си като курсант в Морското училище във Варна Никола се запознава на излет в Пирин с друга - студентката по право Ана Мицова от Горна Джумая, днешен Благоевград.
Пламва любовната искра от пръв поглед, любовта им продължава близо две години. Срещат се в Банско, Горна Джумая, София, в Русе на Дунава даже. Допадат си много, тя е красива, ученолюбива и свенлива млада жена. Любимата Ана ходи на свиждане на Моряка и във Варна. Разбира се, любовна лирика има и за нея:
… Иди си!… Ти си толкоз светла, толкоз нежна
и твоя млад възторг добре разбирам,
и любовта, която ще изчезне…
Не виждаш ли, крилата ми сломени,
забравих всичко, даже моите спомени,
които сам се мъча да презирам.
Разстоянията между двамата – той във Варна, после в Бараково, а тя в София предопределят раздялата им. През лятото на 1932 година на един събор в Горноджумайско Вапцаров се запознава с друга красавица - Бойка Димитрова, също студентка в София, но по математика. Той вече работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково.
Бойка напуска следването си и изпепеляващата им любов променя рязко съдбата и на двамата. Точно по това време са междуособиците във ВМРО и бащата на Никола - Йонко Вапцаров е отвлечен от крилото на Иван Михайлов.
Влюбената двойка се разхожда всеки ден над Горна Джумая по стария път за София. Наслаждават се на любовта си, търкалят се в снега и веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността „Баларбаши“. В следващия момент виждат трима въоръжени мустаклии до вратата на бараката.
Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща й. Уставът на организацията е бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако жена се хване в неморално поведение, се наказва с 50 тояги на голо. Наказанието за подобно деяние на мъж е 50 тояги плюс солидна глоба. Ако няма пари – 100 тояги на голо.
Барбата им поставя ултиматум – или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин, свъсил той вежди към Никола.
Родителите на Бойка не давали щерка си на младеж с неясно бъдеще и още на другата вечер Никола идва с файтон пред дома на любимата си, и под неистовия плач на майка си, Бойка се качва на файтона с куфар и бохча в ръце, за да пристане на Никола.
Следват перипетиите по сватбата. Въпреки че е убеден атеист Вапцаров е протестант по църковни документи. Ходи до Банско и взима разрешение от пастора на евангелистката църква, за да премине в източноправославната вяра.
Неврокопският митрополит, като приятел на баща му Йонко, дава благоволението си пък за венчавката им. Даже дава съгласието си 40-те молитви, по 3 на ден, както диктува канонът да се извършат след венчавката и сватбата. Проблем идва и от Бойка – годината на раждане в кръщелното й не съвпада с тази в църковната книга.
Била е още малолетна според книгата. Владиката оправя и тази неточност. На сватбата идва само баба Ленка, майка му – баща му е още в неизвестност. Венчават ги в църквата в село Бараково на 17 февруари 1934 година.
Скоро започват несполуките в живота на Никола и Бойка. Него го уволняват от Мукавената фабрика в Кочериново и заминават за София да си търсят хляба. Безработица и мизерия съпътстват дните им в столицата. На 4 януари 1936 година им се ражда син Йонко. Детето живее само седем месеца, заболява и умира от недохранване. През 1941 година губят и втора мъжка рожба. Бойка ражда преждевременно и бебето живее само няколко часа.
Междувременно Никола вече е въвлечен в подривната нелегална дейност на БКП. Пренася взривни вещества и оръжие, участва в организирането на атентати срещу немците в България. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 година го арестуват в жилището им в София, за да бъде осъден и разстрелян на 23 юли същата година.
Тук вече не помага старото приятелство на баща му Йонко Вапцаров с цар Борис Трети, а преди това и с баща му Фердинанд. Представителите на Хитлер в София са безмилостни – те настояват за суровите наказания на уличените в подривната дейност. Последният любовен стих на Вапцаров от затвора е посветен на Бойка:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
Наскоро се разбра и за една друга любов на поета – драматичната артистка от Народния театър след 9 септември 1944 година Иванка Димитрова.
Той поет, тя артистка - двамата веднага намират сродство в душите си. Намират допирателни и в общата им конспиративна дейност. В следствения арест на Дирекцията на полицията дори лежат в съседни килии.
Общуват си чрез морза по стената. Гадаем, но може би тази любов го е мотивирала, за да се впусне към самоубийствената нелегална дейност, която ускорява срещата му с куршумите.
Чест прави на народната артистка на България Иванка Димитрова, впоследствие тя се омъжва за комунистическия функционер Лъчезар Аврамов, че приживе въобще не позволяваше да се коментира по никакъв повод тайната й любов с поета Никола Вапцаров.
По в-к Телеграф
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
"Синята коалиция" не умря! Тя никога не е била жива! 
Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс 
