Ние и пушенето (3)
Може ли да има пепелник в Европа от XIV в.? Не може, но не вярвам да няма пепелник през XXII в. Има хубави пороци, които остават вечни. Не знаем дали нашите ханове и царе, както самият Иисус, не биха били пушачи.
Има един слабо достоверен, но интересен случай. Марк Твен пуска по къщи и апартаменти анонимни писма с лаконичното предупреждение: "Всичко е разкрито, бягайте."
Тогава повече от получателите следват съвета и панически побягват. Всеки си знае защо. Така реагират гузните преуспяващи от всички времена. Как не се е сетил някой днес да възпроизведе този шегобийски експеримент?
Можем да предвидим последствията, които ще са, ако не по-впечатляващи, то поне по-резултатни, отколкото арестите. Но при пушенето е друго. При него поне се вижда направо и открито от кого идва димът.
Няма дълбоко законспириран пушач, освен малолетните, които крият греховната тайна от родителите си. За кратко по време и без особен страх от разкритие. Има ли по-стандартен лекарски императив при болести и беди освен строгото "Не пуши!"?
Хубав съвет, а далеч не спасителен
Но спрямо пушенето на обществени места най-сетне проявихме плах изблик на характер. Променихме доскорошен закон, забраняващ пушенето на обществени места, с нов такъв, но допускащ сепарираното публично пушене.
Така смело решихме, че можем да си пушим, въпреки че в Париж не пушат. Ето че неумолимият доскоро морално-юридически императив "Така е в Европа!" този път не проработи.
Не че сме единствените в този отказ, но сме между малкото опортюнисти. Трудно ми е да повярвам,че разюзданата пропаганда срещу тютюнопушенето е мотивирана единствено от състрадание към европейското здраве.
Прекалено хубаво е, за да бъде вярно! Но, съгласете се, че в тази кампания има резон. А за повечето хора на планетата пушенето е част от красотите и усещанията в нашия кратък земен път.
Така е и с повечето от забраняваните прояви. Преди няколко десетилетия да пушиш означаваше, че нямаш характер. Правиш като другите. Това си беше маниерно подражателство.
Защото пушеха всички, най-вече филмовите звезди. Да пушиш днес сигнализира, че имаш характер! Поне дотолкова, доколкото да се противопоставиш на забранителни клишета! Дори и когато знаеш, че е нездравословно.
Но аргументите в обратната посока са още по-крехки. Те варират в най-различен диапазон - от агресивно заяждане на пушачите спрямо забраните през съмненията към препоръчителните наставления на медицината до модерните днес права на човека.
Нима тъпите речи, които често професионално слушаме, не са вредни за нашето здраве? А лошият дъх на събеседника, който се завира в лицето ти, за да ти обясни нещо по-интимно и достоверно?
А съмнителният парфюм на колежката ви не може ли да причини нездравословни рефлексии? Понякога те са по-натрапчиви дразнители за вашето духовно равновесие, отколкото изискан никотинов аромат.
Да не правиш така, както е в Европа, та макар и да се отнася до цигарите, е нечувана, макар и закъсняла, дребна дързост. Но нали сме деца не само на римска, но и на модерна Европа.
Как ще разберем Ерих Мария Ремарк без калвадос с папироса? В едно от последните си интервюта писателят признава, че не понася калвадос и рядко пуши. Но героите му с цигара са по-привлекателни.
Но дори и по този бохемски въпрос отново проявихме своята безсмъртна способност да мислим и възприемаме всичко чрез първосигнални рефлекси в посоката само "за" или само "против". Ето това ни съсипва, дори и ако става дума за никотин.
Минувач по улицата ме укори, че съм предал пушачите, защото съм изразил подкрепа на забрана на пушенето по офиси и барове. А аз ще продължавам да пуша, но не там, където намират, че моето пушене съкращава живота им!
Тъкмо такива като мен следва да го кажат. Ние не знаем, че борбата за отмяната на търговията с роби в началото на XIX в. и забраната на самото робство през средата на същия век е предприето от белите, а не от робите!
Цялото мъжество на гражданското поведение по всяка обществена тема е отрицание на собствените предпочитания. Нима така не бе и с реакциите около съдбата на осакатената Мима? Тук пак срещаме двойни стойности.
Едно е куче да ухапе бебе, друго е да си жесток с тях. Между другото, Хитлер и Хуан Перон са обичали животните. Такава любов още не означава, а често може да е показател, че си добър човек.
Значи ние не страдаме толкова за самите животни, колкото за оскотяващия ни околен свят, част от който сме всички. И тогава всяко човешко състрадание към страданието внезапно ни трогва. Защото е рядко изключение.
А все пак трудно може да бъдем убедени, че милосърдието и любовта към животните е алтернатива на чувствата ни към хората!
Ето ви незначителни европейски теми, по които още не сме европейци. Но това ли е великата драма в поредната ни европеизация? Европейска буря в чаша с нашенски привкус.
От седмичната рубрика на историка в. “Дума” – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
