Голямата базилика край Плиска - според някои изследователи тук е погребан княз Борис I Покръстител. Снимка: 24 часа

Така че това, което се случва с уж костите на Йоан Предтеча, си има дългодавна традиция. Двама от българските царе са обявени за светци, но от техните мощи днес няма и помен. Защото никой наш владетел не се е сетил приживе да направи поне подобие на Благовещенския събор в Москва, Петропавловския в Санкт Петербург, "Свети Вит" в Прага, да не говорим за Уестминстърското абатство в Лондон. Всяка година на 24 май българска културна делегация се покланя в римската базилика “Свети Климент” на мощите на един от създателите на славянската азбука - свети Константин-Кирил Философ. Никой обаче не уточнява, че това всъщност са само част от мощите. Кирил умира на 14 февруари 869 г. и е погребан в римската базилика в мраморен саркофаг по нареждане на тогавашния папа Адриан II. В края на 90-те години на IX век с брат му Методий са канонизирани от християнската църква. По време на първия си поход в Италия през 1794 г. Наполеон завзел Рим и наредил базиликата “Свети Климент” да бъде съборена, тъй като пречела на замисъла му да направи булевард. Римски аристократи спасяват, каквото могат, и тленните останки на свети Кирил попадат у фамилията Матеи. Планът за булевард пропаднал, базиликата, макар и опразнена, си останала цяла и в средата на XIX в. в нея се настанява ирландски орден. Негов свещеник разбира, че тук са били мощи на светец, започва да ги търси, открива ги в семейния параклис на Матеи в Анкона и ги връща в базиликата. Покрай дарения на аристократите обаче части от тях се озовали и в храма "Свети Кирил и Методий" в Солун. Папа Павел VI през 60-те години на миналия век дарява други на църквата в Нитра. Преди години част от тях бяха дарени на църквата във Враца. Няма и следа от гроба на другия свети брат, Методий, който се търси вече 300 години. Той умира на 6 април 885 г. и според житието му е погребан в столицата на Велика Моравия - Велехрад. Тялото му е положено в Съборната църква. Къде е била тя обаче, остава загадка. Гроба му са търсили в почти цяла Словакия, Унгария и Сърбия. През 1932 г. дори е намерен надгробен камък на Методий, но след анализ се оказал фалшификат. И за мощите на първия ни цар, канонизиран за светец, Борис I Покръстител, нищо не се знае. Още при откриването на църквата в Патлейна, недалеч от Преслав, през 1912 г. проф. Васил Златарски смята, че той е погребан в нея. След 15 години обаче е открита Кръглата църква и тогава пак се предполага, че покръстителят на българите е положен там. После се ражда и хипотезата, че гробът му е в Голямата базилика в Плиска. Доказателства няма. Преди близо 90 години Карел Шкорпил изказва предположение, че Борис I е погребан в манастира в Караач теке, където той открива три гробници. Правнучката му задълбочи мистерията, като преди няколко години каза, че в дома си съхранявала черепа на цар Борис, завещан от нейния прадядо. Една от големите загадки е как се запазват мощите на покровителя на България св. Иван Рилски. След смъртта през 946 г. на 70-годишния светец култът към чудесата, които правят неговите мощи, се разпространява надлъж и шир из България. Тогава цар Петър (царувал от 927 до 969 г., внук на Борис и също канонизиран за светец) разпорежда костите на Иван Рилски да бъдат препогребани в София. В Средец около днешната Централна баня бил вдигнат храм, в който да ги положат. След завладяването на града от византийците те са извадени от църквата и преместени в Ротондата до днешния "Шератон". След 1072 г. византийският епископ Михаил заповядва светите мощи на Иван Рилски да се пренесат в църквата "Свети Лука" около днешната улица "Позитано". През 1469 г. султан Мурад II е починал и наши монаси издействат разрешение от сина му мощите да се пренесат в Рилския манастир. Ходатайства им султанската вдовица Мара, която е сръбкиня и християнка. Там са и до ден днешен. От тях обаче липсват костите на дясната ръка на Иван Рилски. Най-вероятно е подарена на Иван IV Грозни или сина му Теодор, допуска акад. Й. Иванов. Опонентите му твърдят, че в Рилск, в Курска област, има храм "Иван Рилски", създаден от жители на град Рила, преселили се в Русия. Те пренесли и ръката от Рилския манастир, за да ги закриля. Днес дясната ръка на светеца е на о-в Тинос, един от Цикладските острови, където и досега се отслужва служба на светията. Тя била пренесена в Гърция по време на войната между Турция и Русия през 1769 г. Загадки покриват и мощите на свети Климент Охридски. Той умира през 916 г. в Охрид и е погребан в притвора на църквата “Свети Пантелеймон”, която e построена на хълма Плаошник. В началото на XVI век тя е превърната в джамия, но турците разрешават мощите на светеца да се пренесат в охридската църква “Света Богородица”. Част от тях, включително и черепът на светеца, са дарени в гръцкия манастир "Свети Йоан Кръстител" край Верия. Именно оттам през 2008 г. бе дарена част от тях на пловдивския митрополит Николай. Друга част дари Македонската църква и те се пазят в храма “Свети Седмочисленици”. На границата с мистерията е и запазването на мощите на света Параскева Българска (Петка Епиватска), живяла в X-XI век. Иван Асен II през 1238 г. ги пренася в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. Над тях станали много изцеления и за да се запазят, преди падането на града под турска власт те били пренесени във Видин. След това - в Сърбия. В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград, узнал за чудодейната сила на мощите и на свой ред ги поставил в съборния храм "Св. Апостоли" в Цариград. След време обаче ги изпратил на влашкия воевода Василий Воевод. Странстванията им свършват, когато през 1641 г. са положени в катедралата "Сретение Господне" в Яш, където са и до ден днешен. Игумен на Бачковския манастир създава мистерията с мощите на Патриарх Евтимий. Йеромонах Паисий (Димитър Пастирев) едва 31-годишен е назначен за игумен на 24 септември 1905 г. След дни дочува, че 90-годишна баба прави забележка на клисаря да не стъпва до колоната на манастирската църква "Света Богородица", защото там бил погребан светия. Игуменът, без да пита никого, на 20 ноември 1905 г. разкопава мястото и намира гроб на 85 см от повърхността, а в него останки от архиерейска мантия, 2 омофора, епитрахил и обувки, но липсва скелет. На 8 декември открива втори гроб с кости, монашеско облекло и плесенясала оловна плоча на руло с надпис: "Св(ети)Евтимиу преосвещеному арх(епископу) в(еликаго)гр(ада) Трън(ово)и блъг(аром) патриарх(у)." Светият синод прави комисия с протосингел Неофит - по-късно Видински митрополит, йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски. Те казват, че това са мощите на Евтимий. Но бившият Скопски митрополит Теодосий отхвърля тезата им с мотива, че Евтимий не е заточван в Бачковския манастир. През 1911 г. нова комисия начело с Богдан Филов и Йордан Иванов оборва мението, че това е гробът на Патриарх Евтимий. Те доказват, че двата гроба и оловната плоча са от 1604 г. Химически анализ преди 30 г. показва само, че плочата е от средните векове. И с това задълбочава мистерията. Днес обаче инициативен комитет постави на мястото плоча и барелеф, че тук е погребан Патриарх Евтимий. По в-к 24 часа, Димитър Каменов - С. М.