








Митологията на Съединението и неговите антигерои
Съединена България с нейната сестра Източна Румелия - 1885 г.
Повърхностният прочит на историята, съчетан с обслужващи всяка власт емоционални призиви за обединение на българите в името на светлото бъдеще, доминира в тържествените слова при всяко честване на събитието.
Един по-задълбочен поглед обаче открива и по-интересни неща - как в дните около Съединението се зараждат няколко архетипа, които могат да се срещнат и в по-късни исторически периоди.
Още тогава е имало даже и агенти - доносници. Започваме с тях. Няколко дни преди Съединението С.С.Бобчев, директор на правосъдието в Източна Румелия, получава писмо, в което се съобщава за станалото в Дермендере заседание на съзаклятниците -съединисти.
Изброяват се имената им, разкрива се планът им за действие. Авторът сам си е избрал псевдонима - “Чиновник“.
Ако съзаклятието не беше успяло, този човек би направил кариера. Но след Съединението той остава неизвестен.
Така за историята остава само един “Чиновник“. Обикновено събитията от 6 септември се описват като всенароден празник, а не като преврат /въстание, комплот, революция, пронунциаменто, взрив - според съвременниците/, при който има повече от една жертва.
Единствената жертва - Райчо Николов, пада в Пловдив. Съвсем различно е положението в Чирпан.
Наказателен отряд, начело с поручик Жейнов, тръгва след отряд въстаници. Поручикът, “от желание да се прояви и предан на румелийските управници“- както пишат съвременниците, дава заповед да се стреля.
В разстрела участва и поручик Вощинов. Жертвите са погребани на 7-и и техните имена бързо се забравят в еуфорията на Съединението.
Не по-малка преданост демонстрира и капитан Кънчев, който е изпратен да потушава бунта в Панагюрище.
По Plovdiv24.bg – С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit










