








Конституцията пречи на качествения подбор на българската нация
Преди 1989 г. малцина българи ползваха червени паспорти, които единствени им позволяваха да пътуват в чужбина. Тези, които се установяваха по политически причини на Запад и придобиваха по силата на обстоятелствата чужди документи за самоличност, биваха заклеймявани като изменници и предатели.
След падането на Берлинската стена, тръгнала по пътя на демокрацията, българската администрация възстанови паспортите на "бегълците". Всички български граждани добиха правото да пътуват свободно в Европа. От тогава до днес няколко емигрантски вълни, съставени предимно от млади и работоспособни българи, напуснаха страната и се yстановиха в Европа, Америка и другаде.
Официално се счита, че те са 2 милиона. Което ще рече близко до 30% от населението на България. Подхранван от мизерията, от липсата на перспективи за достойно съществувание, потокът обаче не спира. През тази истинска пробойна продължават да излизат средно по 20 хиляди български граждани годишно. Между тях огромен брой младежи и студенти заминават от страната с еднопосочен билет.
Твърди се, че причините са икономически. Фактите сочат, че са и политически.
България е "наказаният ученик" в Евросъюза. Политическата й класа изглежда е изхабена и неспособна да приложи общоевропейските правила и изисквания, да се справи с корупцията и организираната престъпност.
В резултат на многобройните икономически грешки, съпроводили 20-годишния преходен период, здравеопазването, образователната система, съдебната система и селското стопанство са в окаяно състояние. Надеждата за спpаведливост и достоен живот, която се роди през 1989 г., днес е загаснала.
Мнозина дори обвиняват демокрацията. Малцина са тези, които разобличават покварното й приложение, почиващо върху привидността.
Не е тайна, че политическата безизходица и липсата на алтернатива тласкат българските граждани към Терминал 2 на летище "София". Днес дори работещи в Либия българи заявяват, че предпочитат да останат в бомбардирана Либия, вместо да живеят в бедната си родина.
В чужбина обаче никой не посреща нашите емигранти с възторг и почести. Достъпът до работни места - дори в Евросъюза, чийто член е България - често е ограничен до сервитьорство, слугинство или строителни услуги. Здравеопазването, тегленето на кредит и ред други административни постъпки са свързани с неизброими трудности.
Поради това, без да се отказват от българското си гражданство, те се сдобиват с паспорти в страните, в които са се установили. От този момент нашите емигранти губят редица избирателни права според действащата в момента конституция.
Кой е губещият в случая? Без съмнение, това е българската държава, която с подобно постановление отрязва пътя за връщане на диаспората и отчуждава завинаги нейните деца и внуци, разделя семействата и обезлюдява отечеството.
Всички държави насърчават завръщането на емигрантите и дори привличат чуждите таланти. Докато българските законодатели създават закони, които делят българската нация, по подобие на новия Изборен кодекс.
Условия за участие в избори като "уседналост" нямат нищо общо с европейския принцип за безпрепяственото пътуване и установяване на гражданите на Стария континент (чл. 20-25 на ДФЕС). Госпожа Ева Жоли, норвежка по рождение, се кандидатира за президент на Франция. От 65 милиона французи не се чу нито глас, че е с двойно гражданство, при това на страна, която отказва да влезе в Евросъюза.
Премиерът на съседна Гърция Георги Папандреу е и американски поданик. Никой в Атина не се съмнява в принадлежността му към гръцката нация.
Българската конституция, направена в разгара на драматични събития в началото на 90-те години, не е предвидила нито евроинтеграцията, нито бързината на развитие на електронните съобщения, нито свободата на пътуване, местене и установяване. Нещо повече - тя си противоречи.
Съгласно чл. 26 на конституцията не може да има разлика в правата на българските граждани, където и да се намират те. Съгласно чл. 10 равното избирателно право е основополагащ принцип. Според чл. 35 всеки има право да избира своето местожителство. Според чл. 48 всеки гражданин свободно избира своето място на работа.
Същевременно според чл. 65 и чл. 93 могат да бъдат избирани за народни представители и президент единствено български граждани, които нямат двойно гражданство и са живели последните пет години в България. По този принцип ред видни българи и личности от български произход като Цветан Тодоров, Дилма Русев, проф. Минко Балкански, Райна Кабаиванска, проф. Михаил Дихан, Шефкет Чападжиев и мнозина други по-неизвестни, но не по-малко достойни не биха могли да се изправят пред българския избирател.
Безспорно в настоящата си форма и начин на прилагане и тълкуване българската конституция пречи на качествения подбор на българската нация. Тя изключва от политическо участие няколко поколения българи, които де факто са втора категория граждани, с отнето право да се включат в съдбата на родината си наред със своите събратя и роднини.
Те не гласуват за своя листа от народни представители в Народното събрание. Те имат право да избират, но не да бъдат избирани. На фона на демографския срив и обезлюдяването на страната бездействието на законодателите буди недоумение и безпокойство. България е била силна само когато е била обединена.
Навремето никой не е питал опълченците с какъв паспорт са дошли да воюват за свободна и независима България.
Живеейки едновременно в Париж и София, аз съм типичен, напълно интегриран гражданин на Европейския съюз. Притежавам българско и френско гражданство. В професионалния ми, личен и обществен живот зад граница мисълта за България и за моите съотечественици не ме е напускала нито ден.
Поради това и посветих повече от десет години да разследвам с лични усилия и средства атентата срещу Папа Йоан-Павел II. Убедена в несправедливостта на обвиненията, изсипани върху моята Родина, аз успях да издам в Париж през 2007 г. книгата "Истината за атентата срещу Йоан-Павел II". Моят труд, както и филмът, създаден по този повод, отхвърлиха документирано всички обвинения срещу страната ни. Книгата бе вкарана във фондовете на многобройни библиотеки и катедри по целия свят.
Необходимо е да заявя, че без френски документи за самоличност аз нямаше да имам възможност да постигна тези резултати в защита на националните ни интереси.
Поради това считам, че е дошло времето да се постави въпросът "какво прави дадена личност с документите си за самоличност", вместо да се държи сметка за корицата на паспорта й.
Един от най-уважаваните български възрожденци - Георги Сава Раковски, също е имал френски паспорт. Това не му е попречило да бъде основоположник на съвременната българска армия. Ето защо, от името на "двойните граждани" и многобройни поддръжници в родината, Ви призовавам да се включите активно в борбата за премахване на закостенялото и старателно поддържано недоверие между сънародниците ми от страната и тези от чужбина.
Ние, където и да се намираме, сме един и същи народ.
В този труден за страната ни момент емигрантите осигуряват по официални данни 1.6 млрд евро помощ за близките си в България и доказват своята привързаност към родината. В същото време българското общество е дълбоко разколебано в същността на своята евроинтеграция.
Носителите на чужди паспорти от само себе си са доказателство не за "предателство" към България, а за равнопоставеност между българските граждани и напредналите западни демокрации. Те, със своите познания, семейни и професионални връзки, представляват един значителен ресурс, който за съжаление до момента е неизползван.
Българските законодатели носят отговорност за това неоправдано разделение на нашата нация. Време е българската конституция отново да влезе в ролята на обществен договор между гражданите и държавата. Поради което се обръщам към Bас с молба за съдействие за преразглеждане на чл. 65 и чл. 93. в хармония с европейското законодателство и реалното състояние на българския народ.
Бел. ред. - Румяна Угърчинска е родена през 1963 г. в София, но живее в България само 9 години. Завършва гимназия в Париж, а след това и магистратура по информация и комуникации в Сорбоната. Повече от 15 години се занимава професионално с разследваща журналистика. Автор на книгата-разследване "Истината за атентата срещу Йоан-Павел II". Неотдавна представи у нас българското издание на книгата си "КГБ и сие" - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Категорично съм против двойното гражданство. Само,ако се затвори границата с Турция може,но е излишно,дори да може. Трябва,да станат ,и двете,и тогава,ще има резортат. Тоест;без двойно гражданство;затваряне на границата с Турция;но,и друго-да не се строят джамий.










