Капитулираме за 48 часа, ако избухне война
С параметрите, заложени в документа, армията ни няма да е сериозна въоръжена сила.
Тя ще е като тежка жандармерия,
която “гази маковите полета” на Афганистан, за да посреща тероризма в бърлогата му, преди да е дошъл у нас.
По ирония на съдбата сечта започва през 2012-а - Годината на Дракона, символ на победата. Тогава ще бъдат уволнени над 1000 военни. Плановете са до 2014 г. България да остане с 23-хилядна редовна армия (при 30 000 щика сега) плюс 3500 платени резервисти.
Основните оръжия пък са сведени до 80 танка, 280 бронирани машини, 96 тежки оръдия калибър над 100 мм, 16 изтребителя, 6 бойни вертолета и 6 бойни кораба. Сухопътните войски ще се свият до две бригади - общо 8 батальона.
Ами ВВС? Два руски изтребителя МиГ-29 дежурят денонощно, за да пазят небето ни. Задачата им е да прехванат нарушител на въздушните граници. Ако е един - добре. Но ако са няколко? Ами ако има масирано въздушно нападение?
ВВС имат и хеликоптери, но повече на книга. Новите, които купи МО, могат да правят само лупинги по думите на самия Бойко Борисов. От тях сега летят само два. Бойните вертолети Ми-24, които трябва да унищожават танковете на противника, са годни за резервни части.
Тази година изтича ресурсът и на бомбардировачите ни Су-25. Пари за възстановяването им не са предвидени. Най-вероятно ще се сбогуваме и с тези самолети, които поддържат пехотата от въздуха и без тях тя е „пушечно месо“. При това състояние на флота Су-25 са единственото средство за контрол и защита на Черноморската ни екватория и икономическата зона в реално време. Така осакатена, една армия може ли да воюва?
Формулата 3:1 важи и за малка армия
Това е съотношението на силите нападение спрямо отбрана. Формулата е валидна дори и за принципа “малка модерна армия”. Важно е да се знае, защото с “модерното” заклинание политиците от 20 г. само режат безмилостно войската.
По численост армията ни е около 20 пъти по-малка от турската, 5 пъти- от гръцката, 4 пъти- от румънската и 2,5 пъти- от сръбската. Сега със съседите живеем в мир и любов, което е прекрасно. Но никой не дава гаранции, че това ще е вечно.
Гърция и Турция не махнаха пограничните си гарнизони, както се бяхме договорили, докато ние ликвидирахме всичките си поделения в дълбочина 100 км от границата. Международните агенции скоро съобщиха, че потъналата в дългове Гърция купува 400 танка. А тези дни френски министър в изявление каза, че нашата приятелка и съседка Турция за 1 г. е заплашила 7 държави.
Анализатори прогнозират, че светът отново може да се изправи пред опасността от класическа война.
И не е задължително опасността да дойде от някой съсед. Преди време Генщабът беше изчислил, че за да може армията ни в случай на военна криза да проведе отбранителна операция и да опази територията 10-15 дни, докато сработят международните фактори,
трябва да е с численост 60 000 души
Бедата на родните политици е, че не виждат по-далече от хоризонта на управленския си мандат. И винаги разчитат на коалиционна солидарност.
Преди 10 ноември 1989 г. се смяташе, че войската ни трябва да удържа пет дни нападение от юг докато съветските войски от Одеския военен окръг преплават Черно море и дебаркират у нас. Сега пък се надяваме на чл. 5 от договора с НАТО за колективната защита.
Но преди него има член 3, който задължава всяка страна първо да гарантира сама сигурността си.
Сега ние нямаме съгласувателни планове с Алианса, кога и какви войски идват у нас в случай на военна криза. За разлика от времето, когато членувагхме във Варшавския договор и всичко беше разчетено.
Нека си припомним сентенцията на Наполеон, че който не храни своя, ще храни чужда армия. Ние засега само слушаме чужди съветници. Неотдавна МО награди експерти от международна група, която ни консултираше за реформата в армията. Оттам предложили да закрием военната си академия, защото била “раково образувание”.
Запознати твърдят, че дори ни била предложена и идеята, лансирана преди това и в Латвия,
да закрием за три месеца армията,
за да спестим средства. Въобще ние много обичаме да слушаме какво ни казват отвън. Под натиск на някои наши съседи кабинетът на Симеон Сакскобургготски унищожи ракетите СС-23, които имаха боен радиус над 300 км. Това беше оръжие без аналог и страхотен възпиращ фактор. Нито една армия в региона не притежаваше такава огнева мощ.
След като ни заставиха да унищожим СС-23, обещаваха да ни компенсират със западни системи за залпов огън и вертолети „Апач”. Някой да ги е видял в армията ни? Все още разчитаме на руските “Град” с далекобойност само от 20 км.
Пак от онова правителство една дама настояваше да си махнем танковете, защото България нямала нужда от тях. Доблестен генерал след лют скандал с нея успя да спаси част от тях.
Сегашният кабинет си бе наумил да сложи кръст на тактическите ракети “Точка” в пехотата. А те затова се казват така - на разстояние от 70 км бият в десетката. Но в последния момент се отказа от намеренията си.
Всяка държава е сигурна, когато армията й държи барута сух. Но нашата е без барут.
От в. "Преса", със съкращения
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
"Синята коалиция" не умря! Тя никога не е била жива! 
Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс 
