Как Украйна защитава националната си сигурност
Друг е въпросът доколко подобни искания ще имат реални последици или ще бъдем свидетели на сложни политически и дипломатически ходове на голямата дъска, до която поради малкия ни ръст дори погледът ни не достига.
А за да не правим серия от гафове и поне да се опитаме да не бъдем смешни, нека поне се опитваме да видим какво става около нас.
Докато се готвеше за избори, Украйна обяви свой пореден изключителен успех. Нейната контраразузнавателна служба СБУ (аналог на българската ДАНС) обяви на 2 февруари, че е задържала петима офицери от ФСБ (наследник на КГБ), които се опитвали да получат сведения от военно- отбранителен характер.
Според директора на СБУ Валентин Наливайченко
операцията по задържането на руските шпиони
е била проведена на 27 януари в района на Одеса, където е бил задържан кадрови руски разузнавач, който се опитвал да получи шпионската информация от украински гражданин срещу възнаграждание от две хиляди щатски долара.
Иззети са веществени доказателства за шпионската им дейност - цифрови диктофони, скрита в писалка камера, ключодържател-тайник за скрито съхраняване на цифрови данни, инструкции за агентурната дейност, тефтер, флаш- памет и предназначените за агента парични средства.
Срещу старшия офицер от ФСБ е било възбудено наказателно дело за шпионаж и по решение на Шавченковския районен съд на Киев той е бил задържан под стража. Останалите руски служители след разпит и обяснения, с което се самоуличили, са били изгонени от страната, като при това им е наложена забрана за пет години да я посещават.
Отношенията между двете съседни страни не са влошени само от този инцидент. Украйна неведнаж е поставяла въпроса за присъствието в Крим на представители на руските специални служби, докато Русия е считала това за напълно основателно поради присъствието на черноморсия си военен флот[1].
Това обясни още през лятото на 2009 г. заместник- председателя на комитета по сигурността при руската държавна Дума Генадий Гудков, който окачестви украинските искания като недопустими. Като се позова на международното право той посочи, че въпросните военноморски бази се намират на местата си на напълно законно основание и се ползват със статут на екстериториалност, от където произлиза и правото на Русия да счита структураа и организацията в тях и тяхната защита за свои вътрешни работи.
Иначе на официално равнище
отошенията между ФСБ и СБУ са демонстративно партньорски.
Дори в едно официално интервю ръководителят на СБУ изтъкна, че двете служби се явяват надеждни партньори, отношенията между които са регулирани от специални междуведомствени споразумения и мерки, включително плътно до взаимна размяна на представителства.
Обаче преди това в официоз на Министерството на отбраната на Украйна е публикуван руски план, според който става въпрос за извършване на преврат в Севастопол. Според публикация във в. „Флот Украины” Украйна не бива да допуска жителите на Севастопол да избират сами своя кмет, а той трябва да бъде назначаван както и до сега с указ от президента на страната. В противен случай опасенията са, че може да се стигне до избор на проруски ориентиран избор.
Около 16 хиляди руски военнослужещи и неуточнено число бивши служители на съветските и руски военноморски сили продължават да живеят в града, като отделно 20 хил. имат руски паспорти и поне още толкова са с двойно гражданство. Руските спецслужби на практика се чустват там в свои води и действат напълно необезпокоявани, докато информационното пространство е поставено под контрола на руската пропаганда.
В същият град се намира и главната военноморска база на Украйна.
През ноември 2009 г. украинските власти не допуснаха до участие в работата на Международната конференция по проблемите на младежката политика двамата руски учени от Фонда за хуманитарни връзки „Признание”. Според правоохранителните органи дейността и свързаната с това риторика на руските граждани застрашават националните интереси на Украйна.
Министерството на външните работи на Русия реагира с нота. През август 2009 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев обвини президента на Украйна Виктор Юшченко в провеждането на антируска политика и заяви, че Русия няма да изпрати посланик в Киев.
През октомври обаче последва размяна на посещения на ниво външни министри, като първо Сергей Лавров посети Украйна, а след това визитата му беше върната от Пьотр Порошенко. Официалните украински власти обаче се въздържаха от коментар.
Към опитите на политиците да експлоатират етнонационалните нагласи в Украйна за свои цели се наслагват видимо и
въздействията на външните фактори.
Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин по време на 46-та конференция по сигурност в Мюнхен разкритикува рязко позицията на Северноатлантическия алианс спрямо предложенията на Русия в сферата на европейската сигурност. Като коментира евентуалното влизане на Сърбия в НАТО, той предупреди, че при такъв свой избор тя ще трябва да се откаже от Косово, защото повечето държави от НАТО не виждат възможност Сърбия да бъде приета без да признае Косово.
"Ние не може да сме по-големи сърби от самите тях", каза Димитрий Олегович. Руският външен министър Лавров по-рано нарече Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа атрофирала.
Всъщност в основата на обтегнатите отношения между НАТО и Русия стоят намеренията на Алианса да разшири границите си и да разположи нови бази американска противоракетна отбрана.
Още през март 2009 г. бившият американски посланик в Украйна Стивън Пайфер в доклад до Съвета по международни отношения на САЩ за обстановката и отношенията между Русия и Украйна изрази мнение, че националистически кръгове в Русия ще продължат да способстват развитието на сепаратистки настроения в Крим. Според него така има риск да въвлекат в конфликта дори военните структури на двете държави. Като по-реалистичен вариант той допуска сблъсъци между сепаратистите и украинските сили за сигурност.
Според американският експерт може да бъде застрашена целостта на Украйна.
Като реален рисков фактор дипломатът сочи старите спорове от началото на 90-те години, свързани с предаването на Крим и Севастопол на Украйна и присъствието на Руския черноморски флот, който в определен момент може да подкрепи действията на местните сепаратисти.
Според публикации в западния печат външните министри на Швеция и Полша Карл Билд и Радослав Сикорски са настояли за освобождаването от тактическите руски оръжия на Калининградска област и Колски полуостров. В началото на февруари председателят на Комитета по международни отношения в Руската държавна Дума Константин Косачев заяви, че не вижда логика в исканията им за оттегляне на руските тактически ядрени оръжия от границите на Европа. Той изтъкна, че
"руската сигурност е неделим елемент от глобалната",
като с този аргумент беше обяснена и позицията на президента на Русия Дмитрий Медведев, който настоя за необходимостта от подписването на договор за европейска сигурност.
Междувременно секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев заяви, че през март-април може да се очаква подписване между Русия и САЩ на нов договор за съкращаване на нековенционалните оръжия, като остава да бъдат уточнени някои технически детайли. След подписването му се предвижда броят на носителите на ядрено оръжие да бъдат съкратени в пределите от 500 до 1100 броя, а принадлежащите им бойни глави от 1500 до 1675.
Президентът Медведев потвърди готовността на Русия да направи всичко необходимо за успеха на преговорите по новия договор пред участниците в срещата”Глобална ядрена нула”.
В САЩ с напредването на преговорите правозащитници и републиканци активизираха нападките си срещу президента Барак Обама, когото обвиниха в прекомерни отстъпки на руснаците. Някои наблюдатели считат, че подобно поведение цели промяна на балансите към времето на предстоящите през есента избори а Конгрес в САЩ, което превръща въпроса във вътрешнополитически. Под натиск
Обама може да бъде принуден да отложи
подписването на новия руско-американски договор, за да не бъде обвинен от поддръжниците си, че е навредил на очакваните резултати от конгресните избори. Междувременно се вижда, че Русия продължава да бави въвеждането в експлоатация на ядрената електроцентрала в Бушер и да блокира заедно с Китай налагането на санкции срещу Иран.
След избора на нов президент на Украйна може да се очаква промяна в отношенията. < type="text/java"> Въпросът за влизане на Украйна в НАТО не стои на дневен ред, заяви Виктор Янукович. Пред Първи канал на руската телевизия той подчерта, че поддържа предложения от Дмитрий Медведев проект за създаване на колективна европейска система за сигурност. Янукович каза също, че руската и украинска икономики са силно свързани една с друга, което предполага и огромно двустранното сътрудничество в промишлеността.
Новоизбраният президент очерта сред приоритетите си увеличаване на стокооборота с Русия и съобщи, че ще осигури на рускоезичното население възможността да говори на родния си език.
Бел. ред. - Нашият редовен автор Тихомир Стойчев е президент на Националния антикриминален и антитерористичен форум. Повече за него и от него на адрес http://stoichev.otbg.eu/ - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
