Избягвайте деепричастието – то е езиков проблем

Автор: Проф. д-р Стефан Брезински (2 коментара)

Само че в народната реч те почти нямат употреба, тъй като звучат твърде изкуствено, а освен това често пораждат ненужни двусмислици.

Ето например как прозвучава не само неясно, но и хумористично израз, който се употребява от уж културна медичка:

“Няма данни колко души имат проблем с оплешивяването, но разхождайки се по улиците, почти всеки трети мъж е плешив” - пита се: “Кой се разхожда? Ние ли?”

Подобен израз: “Пиейки течност от чаша или бутилка (явно се мисли за хора), върху тях често кацат пчели” - кой пие течностите: пчелите или някакви ужилени люде?

Езиковедите определят тези думи (разхождайки се, пиейки и пр.) като неизменяеми части на речта (класове думи), тъй като те, освен всичко друго, изобщо не носят информация за лице и число.

Не носят информация и за деятеля или за времето на действието. При това те се посочват като получени от подобие на чужди езици - на първо място като влияние от руския език.

Така че когато участничка в тв разговор от Русе казва: “На Дунав мост се образуваха опашки, напускайки страната...”, първата представа у зрителя би била, че опашките напускат.

А вероятно се е имало пред очи, че автомобилисти извършват това.

Прекалената употреба на деепричастия изобщо не се препоръчва, но появата им в текст, обявен за художествен (разказ), извънредно силно тежи и показва не особено прецизна езикова подготовка на автора си.

Например: “Откарах известно време, пушейки, пийвайки, оглеждайки почти безлюдния перон. Любо,нехаейки за гнева му, скимтейки, ръмжейки и ръкомахайки заканително, се заклатушка...”

За съжаление, такива тромави изрази, пълни с изкуствените деепричастни форми, се наблюдават и в практиката на уж утвърдени автори, както е в разказ от всекидневник:

“Ангел млъкна, свивайки рамене, одобрявайки поведението й, но с винаги изостряйки погледа му закана”.

Ясно е, че деепричастията не бива да са чести гости на художествения стил, тъй като са тромави, освен всичко не са характерни за народната реч, а създават впечатление за изкуствено създаден израз.

Изобщо художественият стил не бива да бъде насилван - той не го понася.

В. "Труд": - П.П.  

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//izbiagvaite_deeprichastieto_%C3%A2%C2%80%C2%93_to_e_ezikov_problem-h-392.html

2010-04-04 21:56:16 От: Ивайло Найденов

Не съм съгласен с автора, но докато не даде алтернативи на споменатите цитати (които сами по себе си са пълни с грешки), ще се въздържа от обосноваване, обмисляйки дали да отговря тук отново.

2010-04-06 23:15:05 От: Валентин Траянов

Също не съм съгласен с автора. В съвременния свят не е трудно да се намерят неграмотно написани изречения. Ето тук например, над "Коментар" обясняват, че "С попълването на имелът...". Следвайки логиката на автора, вероятно трябва да се откажем от членуването, защото пълният член повсеместно се бърка!
Смайва ме идеята народният език да е мярка за книжовния. Напротив книжовността би трябвало да води народния език. Нали ...прочети целия

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот