История на клозета: Луи ХIV дава аудиенции от гърнето си (2)
В така наречени "помийни ями" се изхвърлят човешките и животинските фекалии. Естествените нужди се облекчават просто на улицата, съдържанието на нощното гърне се изсипва без задръжки през отворения прозорец.
И това, разбира се, също допринася за уличната мръсотия. Швейцарският историк Фурер казва:
"През Средновековието онзи, който се шляе по улиците, не само гази с крака в мръсотия, но и върху главата му може да се изсипе такава. От последното няма отърване, срещу първото са били изобретени обувките с високи токове."
Думата "лайно" - всичко друго, но не и неприлична
В замъците пък са облекчавали нуждите си през тесни процепи в стената или пък в малки ниши; фекалиите попадали в яма край замъка. Със засилването на властта на църквата обаче възниква и започва да се засилва чувството за срам.
Големите и малките работи се вършат с предпочитание вече насаме, далеч от погледа на другите.
В градове като Единбург, Франкфурт и Хамбург възниква занаят, свързан с облекчаването на нуждите на минувачите - появява се подвижният нужник.
Подвижната тоалетна се предлага от мъже и жени, носещи гърнета под палтата си. Хората от новия занаят се движат по улиците и предлагат на минувачите да облекчат нуждите си в гърнето под защитния параван на палтото.
Луи ХIV - абсолютният монарх, кралят-слънце - подчертава неприкосновената си власт включително с това, че в тесен семеен кръг дава аудиенции, седнал върху гърнето.
А онези, които искат да заслужат честта да забършат задните части на величието, трябва да имат благородническо потекло с най-малко 200-годишна история.
А ето и едно любопитно писмо на гениалния Моцарт до братовчедка му - свидетелство за това как по негово време са се отнасяли към лексиката, свързана със задните части и онова, което попада в нужника:
"Ах, скъпа моя, задникът ми пари като подпален. Сигурно пак иска да изхвърли мръсотии. Дрискам от все същата дупка вече близо 22 години и, представи си, тя все още не се е раздрала."
През 17-и и 18-и век даже думата "лайно" се употребява без всякакво притеснение; включително в най-високопоставени обществени кръгове си служат с нея и не я смятат за неприлична или излагаща.
Порцелановият "трон"
През 16-и век за пръв път се появява нещо, което прилича на днешния клозет с течаща вода. Изобретателят на първата вътрешна тоалетна е сър Джон Харингтън.
Нужникът е конструиран за собствения му дом и за удобство на кралица Елизабет I. Специално за нея бил изработен луксозен екземпляр на т. нар. "порцеланов трон".
Така изобретението става известно, но се налага на практика едва 200 години по-късно. На 3. май 1775 г. лондонският часовникар Александър Каминск регистрира патента си за клозет с течаща вода.
Най-важното му нововъдение: двукратно извита отводна тръба, един вид сифон, благодарение на която от неприятната миризма не остава и следа. Гениална идея. Поставени са основите на модерния клозет.
Той придобива специфичното си значение, а именно: че в него човек най-после може да се уедини. А колко време прекарваме в тоалетната?
Статистиките си противоречат. Според някои, 3 години от живота на всеки човек минават в тоалетната, според други - това са някъде между 7 и 8 месеца.
Със съкращения – П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой лъже Хилъри? 
Циганията около Хилари Клинтън 
Китай настъпва, каквото и да си приказваме 
Защо няма да ви дам работа 
Анджела Родел: Ако искаш да твориш, България е по-добро място от Америка 
