Имало ли е опити за покушение срещу Любомир Далчев?
Любомир Далчев е роден в Солун на 27 декември 1902 г. Брат на поета Атанас Далчев. През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Никола Маринов. Две години по-късно завършва скулптура в Римската академия на изящни изкуства при проф. Лупи - в един клас с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович. Специализира пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г.
Завръща се в България и рисува живопис от 1926 до 1933 г., но много от картините му - портрети и фигурални композиции, са унищожени при бомбардировките над София през 1944 г.
След 1933 г. се ориентира основно към скулптурата в различните жанрове: малка, монументална и декоративна. Негови творби има по екстериора на сградите на БНБ, СУ, ЦУМ, интериора в Съдебната палата. Работи с камък, бронз, керамика, дърво, ковани метали - мед, олово, алуминий. Между 1935 и 1937 преподава пластична анатомия в Художествената академия, по-късно става професор по монументална скулптура.
Името му нашумява в Европа Официално го канят за скулптор на Франкфурт, но той отказва заради нацизма. След 9 септември е включен в групата за Паметника на Съветската армия в София. Прави много скулптури и паметници с историческа тематика, изложени в паркове в София, Варна, Русе, Златни пясъци, Смолян, Велико Търново, Добрич (паметник на Йордан Йовков), Шумен и в Скопие (паметник на Гоце Делчев). Автор е на паметника на Климент Охридски до Народното събрание и композицията Войниците на Самуил зад Военния клуб. След 1960 г. творбите му стават по-експресивни и обемни, твори цикли от скулптури в естествен ръст. Скоро партийните гаулайтери започват да го притискат и да оплюват творбите му заради формализъм. Преломен момент е забранената му скулптура “Бунт”, с която се откъсва от каноните на соцреализма. Обвиняват го, че прави упадъчно изкуство.
През септември 1979 г. Далчев е във Виена за своя изложба, придружен от съпругата си Ана Далчева. При закриването на изложбата той шокира всички: обявява пред в. “Ди пресе”, че няма да се върне в България, а заминава със семейството си в САЩ.
В Щатите твори неуморно, сближава се със семейството на Джордж Буш-старши, който има колекция от пластики на Далчев. Прави паметник на Макгахан в Ню Лексингтън, проект за паметник на Джеси Оуенс, паметник на Свободата и ред други. Умира на 10 юли 2002 г., месеци преди да навърши 100 години. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс “Кристалната катедрала” в Гардън Гроув близо до Дисниленд на юг от Лос Анджелис.
Удостоен и с ордените “Народна република България” - II степен (1959), “Кирил и Методий” I степен (1963), както и “Димитровска награда” през 1971 г. Получава “Стара планина” IІ степен след падането на комунизма.
Ранната есен на 1979 година.
България задъхано строи развития брежневски социализъм и като слепец бавно и неустоимо върви към пропастта. Напук на всичко, изкуството цъфти, както понякога кестените по “Руски” през зимата.
Любомир Далчев товари на мерцедеса най-близките си и с пълна газ заминават за негова изложба във Виена, за да не се върнат никога повече в родината - съпругата Ана, синът Любомир и Петър Атанасов. Заклеймяван като формалист и проводник на упадъчната западна скулптура, трудно е с няколко думи да се разбере покрусата и униженията, които всеотдайният творец изпитва години наред.
Преследва го войнстващата омраза и сляпа завист от челниците на гилдията. И те “народни” като негова милост, но не просто сътрудници, а наежени офицери на отчет пред службите. Почти 80-годишен, без ясно бъдеще и с натежало от скръб сърце, Далчев затваря зад себе си вратата за България, където на всяка крачка е осеяно с негови паметници и пластики. По огромното творчество от бронз, камък и дърво разточителният талант няма равен, а двайсети век някои наричат “векът на Далчев”.
Но той не е победен, не се оттегля, за да живее със спомени. Духът му е несломим, очакват го нови предизвикателства. С всемирното си великодушие Статуята на свободата отвъд океана му протяга дружелюбно ръка. Роден повторно в страната на неограничените възможности, с бликащ ентусиазъм за нови успехи ще заблести ореолът на този уникален творец. Независимо от напредналата възраст, следват две десетилетия на творчески постижения от висока класа, с които Америка днес се гордее.
Отговорът на властта, окичила някога гърдите на именития скулптор с най-престижните държавни отличия, не закъснява. Безотказната машина за дезинформация проработва мигновено - плъзват злостни слухове, монографията му не вижда бял свят, заличават името му от паметниците. Ателието в Бояна, пълно с пластики, е безогледно разграбено. А групата за специални поръчки към ДС не губи време и тръгва по горещите следи, за да върне в София рядката птица, окована в кафез.
Съгласно стария Наказателен кодекс чл.72/73 за невъзвращенците се предвиждаше смъртно наказание.
Спомени от Петър Атанасов
Представям малко известни неща за трите вероятни опита да ликвидират Далчев. Разбира се, по-долу е само онова, което съм видял и чул.
1. Hipping, Austria, 1979
През октомври, докато чакахме да заминем за САЩ, се намирахме в Хипинг, близо до Залцбург. В селцето се появиха туристи, които уж си правеха снимки, а когато се разхождахме, заснемаха Далчеви. В ресторанта на хотела, в който обядвахме, малка група непознати системно наблюдаваха нашата маса. Няколко дни по-късно най-изненадващо в хола на хотела се появи художникът Атанас Нейков (Найо, директорът на СГХГ) придружен от набит мъж, способен да ти строши всички кокали.
Найо беше известен, че на всички събрания в СБХ стоеше отстрани, мълчеше и броеше кой какво прави. Със западната си кола ходеше често по “поръчки” из Европа. Никога нищо не казваше. Тогава в хотела започна една дълга история, разказвайки гузно как “случайно” минавал и как “случайно” научил, че Далчев е там. Борецът прекъсна дългия монолог и каза, че зам.-министърът на МВР и приближен до Тодор Живков Мирчо Спасов е в Прага и ги е изпратил да заведат Далчев в нашето посолство във Виена, където щели да му дадат паспорт за всички страни.
Далчев отказа да се срещне с неканените посетители и от хотелската стая им заяви, че очаква да получи обещаните паспорти тук. “Когато видя паспортите, тогава ще говорим” - бяха думите на скулптора.
Междувременно се разбра, че двама души са дошли в хотела, за да отвлекат Далчев. Найо, който се чувстваше адски неудобно, и борецът започнаха да гледат уплашено и набързо се ометоха. Защо трябваше Мирчо Спасов да стои в Прага не стана ясно. Може би е бил натоварен лично със случая, за да вкарат Далчев в посолството и след това го доставят в София.
Имаше подобен случай с известния диригент Константин Илиев, потърсил убежище в Западен Берлин. Когато го докараха обратно, показаха го един-два пъти и след това клетникът почина скоропостижно.
В нашия случай нищо не се чу от посолството за “добрите” намерения на държавата и ние заминахме за Америка като бежанци.
2. Westlake Ohio, 1980
Една вечер заварихме Далчев в квартирата припаднал и едва се беше свестил. В един от редките случаи, когато оставаше сам, е бил посетен от двама българи в дрехи на свещеници. Твърде озадачаващо събитие.
Не знаех Далчев да поддържа някакви връзки с църквата ни. Не зная откъде тези “свети” хора се бяха добрали до личния му адрес и в потайна доба се бяха докопали до него. Кой им беше платил билетите, кой им беше издал паспортите, това не бяха местни свещеници?
Не зная какво точно са направили, но час по-късно Далчев падна на пода отново в несвяст. Предположихме, че може би е от вълнение, защото научил от неканените гости, че брат му Борис е починал. Около това време в София починаха майка ми и братът на Ана. Помислихме, че всичко това е просто съвпадение, колкото и озадачаващо да изглеждаше. А странните посетители бяха изчезнали, без да оставят някаква картичка или адрес. Така и не уведомихме полицията.
Далчев, който преди този случай никога не е получавал припадъци, постъпи в болница. Неизвестно как към него се присъедини практикуващ български лекар, чиято съпруга посещаваше често посолството ни във Вашингтон.
3. Lakewood Ohio, 1981
Междувременно се преместихме в друго предградие на Кливланд. В двора на къщата, в която живеехме под наем, един ден без всякакво известие пристигнаха с кола от Чикаго семейство “Опълченски”. (Както се наричаха тогава. Известно е, че пратениците от София пътуваха под различни имена “погрешка”.)
С тях се знаехме от лагера във Виена. Австрийската полиция ни беше предупредила да внимаваме с тях, защото не са добри хора. Отначало Далчев отказа да ги приеме, но накрая се съгласи. Тогава от задната седалка изскочи скрилият се владика Дометиан и влезе с тях. Дометиан бе владика в Кливланд, изпратен от Светия синод.
След първоначалните разговори съпругът “Опълченски” се отдели с Ана Далчева в съседната стая, а другарката “Опълченска” ме дръпна свойски в кухнята, за да сподели нещо насаме, което всъщност не беше нищо важно. Върнах се обратно в хола, където Далчев и владиката бяха останали сами. Забелязах, че Дометиан го пипа нещо за ръката около лакета. Скоро след това “гостите” си заминаха.
Няколко часа по-късно Далчев рухна на земята в безсъзнание и ние повикахме Бърза помощ. Подложен на системи и изследвания възстановяваше се бедният цяла седмица. Специалистите не откриха никакви видими причини за тежкия припадък. През следващите десет години до кончината си Далчев, слава Богу, не получи нов припадък. От разследвания на местната полиция научихме, че след случая Дометиан внезапно отпътувал.
От ФБР първоначално се заинтересували, но тъй като нямало смърт, изоставили случая. За да бъда точен, ще спомена, че владиката в Ню Йорк се държеше като служител на ДС, докато Дометиан имаше по-човешко отношение. Говореше се, че неговият секретар с чин от ДС го е следял непрекъснато.
През онези години съветската централа за обучение на свещеници от соцлагера в тероризъм се намираше в украинския град Лвов.
(Бел. ред. - В Лвов се намира висшето военно-политическо училище на СССР. Основано е през 1939 г. и обучава културно-просветни кадри за армията, както и военни журналисти. Негови възпитаници са и чужденци, естествено от бившия соцлагер.
Публична тайна е, че училите там офицери са преминавали и школата на ГРУ - съветското военно разузнаване. Лвовското военно училище съществува и днес, но след разпадането на СССР преминава под контрола на Украйна.)
Според мен както Атанас Нейков-Найо, така и Дометиан са били принудени да вършат неща, които не са искали. Ако се отворят архивите, всичко ще излезе наяве.
Из архивите на ДС - Дометиан докладва: Скулпторът се страхува да не му “се навреди телесно”
“Творецът е жертва на своята амбициозна съпруга, която непрекъснато хвърля огън и жупел срещу родината и народната власт. Не щадяла и църквата, като разпространявала слухове, че представителите на БПЦ в чужбина са агенти на властта.”
Тези сведения за скулптора Любомир Далчев и съпругата му предава днешният Видински митрополит Дометиан - агент Добрев, в далечната 1980 г. По това време Далчев е в САЩ и е смятан за невъзвращенец от народната власт в България. Дометиан е само епископ, управляващ българската Акронска епархия в САЩ.
Духовникът първо преразказва думи на свой приятел, който се срещнал с Далчев в САЩ. Сведението е прието и написано от Кирил Котов от ДС, вeрбувал няколко духовници, които са се издигнали до митрополитски сан. Та приятелят на дядо Дометиан посочил, че за разлика от жена си, самият Далчев е по-умерен. “Бил доста резервиран и предпазлив към свои сънародници. Вече бил в ръцете на БНФ (Български национален фронт - емигрантска организация, поддържаща монархизма и вражеска за социалистическата власт в България след 9 септември 1945 г. - бел. ред.)”. По сведението на приятеля тази организация подкрепя материално и морално твореца и “той трябва да им угажда”.
От разсекретеното досие на митрополита става ясно, че разузнаването - Първо главно управление на ДС (ПГУ), има отношение към обекта - Далчев. Затова има резолюция сведението на Дометиан да им се изпрати, както и допълнително да се изясни дали духовникът би могъл да изпълни конкретни задачи на ПГУ, свързани с Далчев.
От друг документ става ясно, че е поръчано на Дометиан да установи “къде живее Далчев, с кои хора поддържа контакти, коя църква посещава, какви се възможностите за по-близък контакт с него и за въздействие”. Както и да информира за прояви и планове на политическата и икономическа емиграция.
В следващо сведение Дометиан пише, че проф. Далчев продължава да живее в град Кливланд. Имал няколко изложби, изкуството му ставало все по-популярно. Бил свързан и поддържал връзки изключително с политическата емиграция, от която очаква подкрепа (до тази информация офицерът от ДС е написал “Конкретно и кои?”. Агентът сочи, че за всяка среща с хора от България Далчев докладва на своите “благодетели” (Кои - е въпросът на ДС), а те от своя страна разпространявали слухове за “комунистическа заплаха” над него. Тук със син химикал оперативният работник е написал въпрос “Къде?”.
Дометиан информира, че Далчев смята да се мести в Чикаго, където имал приятели, но и тук офицерът не е доволен - има допълнителен въпрос за изясняване: “Кои?”.
В сведение от 30 ноември 1981 г., преписано очевидно от офицер от ДС на пишеща машина, Любомир Далчев е наречен Атанас - с името на поета и негов брат. Посочва се, че проф. Далчев много рядко посещава църквата в Акрон.
Страхувал се от срещи извън дома си, да не би “да му се навреди телесно”. Агентът Дометиан докладва дори и за творческата дейност на скулптора: “Характерът на изложбите бил с историческо естество (из българската история) или отвлечени скулптори - негови и на жена му.”
В доносите се появява и името на Валентин Опълченски, който убедил Далчев да направи скулптура на Макгахан, която да бъде поставена в музея в родното му място - Ню Лесингтън.
Дометиан посочва, че едно от оправданията на Далчев за емигрирането било, че желае да даде специално образование на своя син, “който по това време учел в средно техническо училище в Кливланд и по думите на Далчева имал големи успехи в областта на електрониката”.
В доносите има и информация за интимните отношения на Далчеви: “Говорело се публично, че (... ), т.нар. секретар на проф. Далчев бил в интимни отношения с Далчева от години, и че те използвали най-рационално таланта и силите на професора за лични облаги.”
Дометиан описва лична среща с Далчев през октомври 1981 г., когато семейство Опълченски от Чикаго го завело да види проекта за статуя на Макгахан. “При срещата проф. Далчев отново каза защо е емигрирал - дискриминация от страна на някои ръководители в България по отношение на неговото изкуство”, разказва агентът. Посочва, че към Далчев проявяват интерес д-р (...) от Акрон, (...) от Кливланд и (...) от Чикаго. Под справката е записано, че тя трябва да се даде на ПГУ, с което трябва да бъдат съгласувани задачите за агента. От досието на Дометиан не става ясно какви са тези задачи. Голяма част от архивите на разузнаването все още са тайна.
--------------------------------------------------------------------------
Атанас Нейков (1924 - 2003 г.) е голямо име в българския художествен живот през миналия век. График и живописец, изкуствовед и автор на много проекти за пространствено оформление, той от дете живее сред картини. Брат му - Христо Нейков, също е известен илюстратор. Двамата са племенници на Дечко Узунов, при когото Атанас учи живопис в Художествената академия. Той е изучавал и декоративно изкуство при Кирил Цонев.
Атанас Нейков е известен като проектант на павилиони на наши изложения в Париж, Виена, Милано. Той неведнъж е бил куратор на изложби. Името му е свързано със Софийската градска художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство, на които е бил директор.
Негови творби притежават много арт салони и колекционери и у нас, и в чужбина. Картини на Нейков има в Библиотеката при Парламента на Вашингтон и в галерията за модерно изкуство в Болоня.
Бел. ред. - Петър Атанасов, верният помощник на Далчев, който и днес е най-близък до семейството, предостави на в. “Труд” разказа за три злокобни срещи на скулптора с ДС.
В два от случаите основни действащи лица са служители в расо на българската църква зад граница. Описаните събития са пречупени през светогледа на г-н Атанасов и в. “Труд” ги публикува без редакторска намеса.
Чрез многоточията в скоби пропускаме някои имена заради забраната в закона за досиетата да се огласяват имената на трети лица.
По в-к Труд
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
А бе не беше ли и сегашнит председател на СБП възпитаник на Лвовската школа на ГРУ, също и този на СБЖ? А у нас са се вторачили само в ДС...
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
"Синята коалиция" не умря! Тя никога не е била жива! 
Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс 
