Феноменът Перник
Световноизвестните актьори с актуален пернишки надпис - монтаж е,шарж е, но какво от това ?
Защо местните са така горди, инатливи и непокорни и най-вече - толкова странни за околните ?
Никой учен обаче не може да улови магията на това стълпотворение на хора от всички кътчета на страната, които са изваяли града и неговата уникална душа. Пълна с предразсъдъци, агресия и - напук на тях - със завидно чувство за самоирония.
Неслучайно най-смелият и неподкупен български болярин е Кракра Пернишки. 18 лета крепостта му е обсаждана от византийците, но така и не е победен в края на Първата българска държава.
Нашествениците са отрупвали Кракра с торби и каруци със злато, но не са го купили. И сега перничанинът брани територията си със зъби и нокти. Градът остава непревземаем дори в мутренските времена, когато пипала из страната пускат престъпните босове. Тук не успя да стъпи нито Жоро Илиев, нито СИК, нито Карамански. Градът остана за тях непревземаема крепост, но пък роди собствения си уникат - Райко Кръвта. Жесток, безпардонен, див, но местен.
Стоманеното сърце на Монте Карло
Гордостта на перничани анализаторите търсят в славното минало на индустриалното сърце на България. Над 100 неща се случват за първи път в страната именно в този град. Оттук тръгва тежката ни индустрия, тук светва първата електрическа крушка. Пак тук идва интелигенция от цяла Европа с откриването на първата държавна мина. За тях напомня днес кв. "Монте Карло" в центъра на града.
Чешки инженери донасят и първата за нашите земи модерна рулетка за хазарт. После отварят врати първият металургичен завод у нас, първият машиностроителен, първият стъкларски. Заплатите, които се дават, са без аналог и надвишават многократно тези в София.
Създава се невиждан дотогава конгломерат от всякакви пришълци - инженери от интелигенцията, техници с отлични умения, общаци, престъпници, бягащи от закона. Като металург тук се е крил дори авторът на хитовия роман "С пагоните на дявола" - Борис Недялков , който се е представял за руски разузнавач, за да избегне гонение от властта и се е скатавал, докато братушките го разкрият по искана от нашите разведки справка.
През това време сериалът по неговата книга набира такава популярност, че първите в държавата са принудени да го помилват, за да не предизвикат всенародно вълнение.
Отломките на долче вита
Сигурната работа, съзнанието, че гради индустрията на цялата държава, и пълните джобове с пари позволяват на перничани да надигнат глава и да се мерят със столичани. И така до днес. Само че индустриалното сърце вече тупти едва-едва в железните отломки на старите заводи, а доходите са се сринали поголовно. Пернишкото "долче вита" вече е спомен.
Преструктурирането на икономиката отне на местните привилегията да работят и живеят достойно. И докато преди софиянци идваха да работят в Перник, вече перничани атакуват София и доста трудно го преглъщат. Според повечето историци в това се крие причината за случващите се лоши неща в града. За ужасната жестокост, от която настръхва цялата страна.
Ще се лее кръв
Кръв се лее навсякъде. Перник не е запазена територия за чудовищните престъпления. Има я и в столицата, и из цяла България. Подпечатана с клеймото "Перник", всяка кървава история става по-зловеща. Мистична, необикновена като в американски филм на ужасите. Така е и с последния случай. Мирослава бе отвлечена и убита. Грозно престъпление, но не по-грозно от трите трупа на убиеца от Ябланица или от убийството на Яна в Борисовата градина. Но пък е извършено в Перник.
Градът отдавна е и постоянна дъвка в устата на българина, когато трябва да запълва времето си с майтапи. И колкото да се пресолява манджата напоследък, трябва да се признае, че повечето от тези майтапи тръгват именно от перничани. От чудесното им чувство за хумор и самоирония. От силата им да се шегуват със себе си и така да осмиват недъзите на цялото общество. Не напразно Перник е единственият, който има собствено шоу в националния тв ефир - "Пълна лудница". Страницата във Фейсбук "Пернишки шеги" е най-посещаваната в нета и в нея цяла България твори вицове и майтапи, естествено на гърба на перничани.
Кметицата: Като мини-Ню Йорк сме
"Историята на Перник е като тази на Америка. В САЩ се събират хора от цял свят. Перник пък е конгломерат от граждани, дошли от почти всички краища на страната. Затова е по-различен. За да стане този конгломерат гражданско общество, са нужни време и усилия от самите граждани. Само така може да се достигне до онова чувство на солидарност и общност, което е характерно за по-изолираните и затворени места в България".
Така започва анализа си за феномена Перник кметът Росица Янакиева. "Желязната лейди" веднага допълва дисекцията на пернишката душа - своенравна и непокорна.
Такава е от хилядолетия. Освен като мини-Ню Йорк, миньорският град е сред най-древните у нас. Има находки, които доказват, че селището е съществувало още преди 8000 г. В същото време индустриализацията превръща града в номер 1 в страната в близкото минало.
"После в годините на мутризацията тотално е разрушена моралната ценностна система на поколението, което днес е в активна възраст. Това е явление в цялата страна, но понеже перничани са по-особени, към тях трябват по-различни подходи и методи на органите, контролиращи гражданската сигурност", категорична е Росица Янакиева.
И смята за неразумно постоянното вкарване на вносни ръководители на тези системи. "Не, че са лоши, напротив - имат си своите професионални качества. Но не знаят спецификата на хората тук и на града, за да могат да го контролират и ръководят", смята Янакиева.
В Перник има над 30 държавни контролни структури и всяка раздава собствено правосъдие. Всичко това обаче важи и за всеки друг град. "Ние сме по-интересни, защото винаги се мерим по София. А и имаме силата да се шегуваме със себе си", е обяснението на "желязната лейди" на Перник.
По в-к Стандарт
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
"Синята коалиция" не умря! Тя никога не е била жива! 
Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс 
