Една българска художничка в сърцето на Амстердам
"Портрет на Кани" от новооткритата изложба на Елена Лесева
Не си правете труда да издирвате информация за художничка с името Елена Лесева. Защото има и такива автори на картини, при които процесите идват не по пътя на традиционната популярност – трупане на ефектен образователен ценз и на участия в определени галерии.
Напротив, самата история на модерното изкуство ни учи, че редица творци възникват от само себе си, в диалог с желанието да работят образността на своите представи, на собствения си свят... Картините на Елена Лесева не са познати на българския зрител – обстоятелството е, че художничката живее отдавна в чужбина, познава атмосферата на духовния живот там, следи естествеността и възможностите за прояви от подобен характер.
Елена Лесева е творец на лиричното наблюдение,нейните творчески пространства обхващат предимно фрагменти като части от човешки лица, самотни къщи, предмети. Показани така, сякаш са център на един друг свят, тези живи или мъртви предмети винаги се оживяват , винаги в тях заживява душите на осезаемото... Поетичен е и нейния колорит – съвсем бледи цветове, предимно топли , нанесени отчетливо, внимателно и смело едновременно...
И ето как в изкуството се открояват неговите буквални носители, неговия истински инструментариум и най-нормалните, първите пластични възможности за процеса на онова правене, което наричаме осъществяване на изкуството. Нека наречем видяното „отпечатване на впечатления и гледки”, защото то е сбор от видения, от фрагменти и от детайли, но предадени първично и с първичността им.
Това не е непознато дори за българската култура, с която художничката не е осъществила реален контакт, нашата публика не я познава. Атанас Далчев , великият поет, се доверява повече на фрагмента, на частите от текста, отколкото цялото. Той счита, че така, в няколкото думи също се крие мащабна сила, тиха или не така тиха радиация от духовности, отколкото в разширените, умозрително запълвани с обективности текстове, атрофирали от словестна тежест...
Или думите на Лудвиг Витгенщайн „През цялото време се движиш между фиксирани релси, само за да откриеш, че накрая няма релси и си свободен да избираш, как да продължиш и какво ще се сметне за победа.”.
Когато човек е верен на себе си, изкуството му носи атмосферата на една непосредствена проходимост към душата му. Той ви допуска да видите и разгледате неговия свят. Тогава и наивната сатиричност, и иронията, а и любопитството, са носители на свободна воля, на искрена печал, че времето тече, но и на радост обаче, че живота е факт.
Обгърнати сме от света на естествената природа, направени по волята на процеси, чиято спойка е вярата в собствените способности и целта да ги покажем колкото се може по-сигурно на останалите около нас. Не е лесна задача, особено за художник, който избира неординерния път на своето развитие, тоест ще рисува по свое желание и ще излага при натрупване на толкова творби, колкото могат да покажат поне няколко линии от емоции...
Бел. Ред. - В началото на м. април художничката откри изложба в Амстердам, която предизвика определен интерес сред ценителите на изкуството в най-големият холандски град. - С.М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече
