Един „български холандец” на средна възраст

Автор: Боян Йорданов


Един „български холандец” на средна възраст

Когато холандските мениджъри имат проблем, те се събират на среща, а после на още една и още една. Проблемът дълго се разглежда от всички възможни страни.

Българският мениджър в същата ситуация просто казва: “Добре, имаме проблем - ще го оправим!” - това са думи на холандеца Коос Схаутен, шеф на голяма фирма за уебдизайн, базирана в София. Той си спомня конкретна случка:

 

“Мой клиент имаше малък проблем с програмирането по време на празниците. Въпреки че бяхме всички в отпуска, се свързахме с програмиста ми, който си почиваше на планината. Той си отвори лаптопа и веднага оправи проблема, още даже преди да е седнал на празничната трапеза. Това е България!”

 

Този can do (мога да го направя) манталитет, възможностите за бизнес и любимата му съпруга Лили задържат Коос Схаутен вече дванадесет години в София.

 

Коос среща българката Лили в края на 1998 г. и оттогава са заедно. Преди три години се ражда дъщеря им Вилхелмина-Елена.

 

“Лили завършва в момента две докторски дисертации - в София и в Оксфордския университет. Тя е византолог и специализира история на Византия. За съжаление хуманитарните науки са атакувани от недостатъчно образовани политически лидери, които се интересуват единствено от търговския интерес. В страните, където се налага аглосаксонският модел като Англия, Холандия и България тези лидери имат една обща черта - ръководят се единствено от търговски съвети.

 

Те искат да поправят икономиката, но тя не може да се ремонтира, а може единствено да се нагажда. Ако опиташ да превърнеш икономиката на харченето в икономика на нехарченето, няма да се получи. Ако премахнеш културата и всичко, което хората харесват, ако отнемеш дълбочината на обществото само защото искаш да си направиш добър счетоводен баланс, ще унищожиш цивилизацията. Ако само строиш инфраструктура и молове, ще разбиеш културата. И ще откриеш един ден, че други цивилизации са те задминали. Почвам да си мисля, че това е съзнателна стратегия да се оформи една класова система от малък образован елит и огромни невежи маси. Ако това не е направено съзнателно, тогава е случайно, което е още по-лошо. Наскоро ходих в Националния археологически музей в София.

 

Билетът е 15 лева. Колко семейства в България могат да си позволят такива цени?

 

Изкуството в България според холандеца е също жертва на тази световна тенденция.

 

“Единствено оцелява комерсиалното изкуство, а сериозното изкуството изчезва. Манталитетът е следният - ако един културен проект не може да си изплати разходите, не трябва да съществува. Тогава всички независими културни проекти, насочени за по-тесен кръг хора, просто изчезват. Всичко се превръща в един общ поток, една масова култура, спорт и риалити шоу. Затова навсякъде има чалга в България - чисто и просто друг тип музика не може да оцелее. Същевременно балетът и операта ще изчезнат. В Холандия хиляди, които нямат и пукната пара, си купуват билет от поне 75 евро и пълнят стадиона до краен предел, за да гледат как “Аякс” пада от “Реал Мадрид”. В София е същото. По Коледа отидох в един от големите молове и не намерих място в паркинга.

 

Молът е сто процента пълен, а икономиката на страната е в ужасно състояние. Слага се ударение на масовостта, на свалянето на културното ниво на обществото.”

 

Дори и бизнесът е повлиян от тази философия.

 

“В моя бизнес - уебдизайна - тази тенденция се превежда по следния начин. Работата сега вече не е с акцент върху изкуството на дизайна, а се състои главно в създаването на сайтове за застрахователни фирми, магазини или туристически агенции, чрез които хората да могат да плащат онлайн и да попълват формуляри.”

 

Но дали животът в България се е променил през последните дванадесет години?

 

“Промени има, но и много неща са си същите. Според мен най-голямата положителна промяна през тези години е в правилата за паркиране, които въведе Бойко Борисов. Преди хаосът бе голям.”

 

През годините Коос се е утвърдил като лидер на малката холандска общност в България. “Говорещите холандски в България сме се организирали добре в една онлайн общност. В нея участват и много българи - студенти в Холандия или от смесени бракове. Много тясно сме свързани един с друг. Пращаме си съобщения като: “Искам четири кутии мюсли!” или “Трябват ми наденички!”

 

Тези, които идват от Холандия, постоянно носят пакети с поръчаното, а останалите ги чакат на летището. Наистина е страхотно!

 

Освен активен участник в неформалната холандска общност в България той е председател на “Българо-холандски бизнес клуб”.

 

“Много насърчаваме българите, свързани с Холандия, да участват в бизнес клуба, а такива има все повече. Моят мениджър “Технически проекти” е българин, който отива да живее в Холандия в началото на 90-те години, когато е едва на пет години. Той завършва холандско училище и Хагския университет. При мен работят още холандец, женен за българка, и българка, омъжена за холандец. Във фирмата ми сме се събрали четирима, които говорят холандски.”

 

Дали има тенденция повече холандски фирми да дойдат в България? Чувствата на Коос са смесени.

 

 

“От една страна, има възможности за холандския бизнес тук и те са главно свързани с корпоративния данък от 10%. Вече няколко холандски фирми се преместиха в София поради тази причина. От друга страна, аз лично не вярвам, че българското правителство ще може да задържи този данък нисък за дълго време, тъй като в България просто не се преместиха голям брой чуждестранни фирми.

 

В същото време почти е вече невъзможно българин да вземе представителството на голяма холандска фирма за България. Правата за дистрибутирането на стоката на повечето холандски фирми се държат от гърци, които са ги взели преди 20 години. Малко холандски фирми са дошли тук директно.”

 

Като много холандци Коос е страстен футболен запалянко и много добре се вписва във винаги пълната с футболни емоции България.

 

“В Холандия съм червен, но в България съм син!

 

Поддържам “Аякс” и “сините” в София. Добър приятел съм с Дъстли Мюлдер, Сержиньо Грийн и Шюрд Арш. Децата им са на възрастта на дъщеря ми и се виждаме често. Съпругите им са чудесни хора!

 

Когато Ясен Петров напусна “Левски”, много се надявах да привлекат холандски треньор. Дори имах конкретна идея. Един добър холандски треньор бе дошъл за мача между младежките национални отбори на Холандия и България. Свързах се с Дъстли Мюлдер и му казах: “Какво мислиш за моето предложение?”, той го одобри, но бяхме вече закъснели. Много ми се иска след време да видя “Левски” с холандски треньор.”

 

Освен с футболни страсти Коос си почива и сред красивата природа на България. “Любимото ми място е Крапец, недалече от Дуранкулак. Там отсядам в една вила, която е като добруджански хан и още не е станала много популярно и комерсиално място. Наблизо има страхотен плаж. Харесва ми спокойствието там. Ако не трябваше да съм все в София, сигурно щях да живея там. Животът в България ми харесва! Само още малко се срамувам се от българския си.”

 

 

 

 

По в-к Труд

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот