Достена Лаверн: Дайнов е учил с пари на Фондация “Людмила Живкова”


Достена Лаверн: Дайнов е учил с пари на Фондация “Людмила Живкова” Снимка: в-к Труд

Нагледен пример, как се разпространява антибългарското влияние чрез т.н. „тинк-танкове” – известни тук като „неправителствени организации”

По принцип те правят дисекция на политиците. За първи път в книгата на Достена Лаверн “Експертите на прехода” те са обект на анализ - известните Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Красен Станчев, Живко Георгиев, Огнян Шентов и др. Все лидери на неправителствени организации, популярни на Запад като тинк-танкове.

 

С антрополога Достена ЛАВЕРН разговаря Таня ДЖОЕВА:

 

- Г-жо Лаверн, темата за тинк-танковете е нова за България. Нека обясним какво е тинк-танк и защо това понятие не е популярно у нас.

 

Това са интелектуални звена, които съществуват под формата на неправителствени организации. Повечето претендират за партийна независимост. Предметът им на дейност е експертиза и лобиране.

 

Първите тинк-танкове възникват в края на ХIХ век в САЩ. През 80-те години на ХХ век, по време на неоконсервативната революция, те се превръщат в износен продукт на американското влияние по света. В същото време идеите, които произвеждат, се реализират от името на гражданското общество.

 

Понятието тинк-танк не е популярно в България, защото тук те се представят като неправителствени организации. Но на Запад се представят като тинк-танк, за да получат финансиране като такива.

 

- Откъде идват парите?

 

- В САЩ тинк-танковете се финансират от държавната и частната сфера. В страните в преход като България - най-вече от американски донори и фондации. Основните ресурси произхождат от фондацията на Джордж Сорос “Отворено общество”, Американската агенция за развитие (USAID) и Световната банка. Много по-малко - от Европейския съюз. За жалост не може да се направи точна статистика, защото тя не съществува. Ходих в USAID, исках да имам документация от 1990-а до 2008 г., когато вече напускаха България. Оказа се, че не е възможно човек да се добере до информация кои са спонсорите и кои са партньорите на тинк-танковете. Информацията не е публична. На сайтовете им понякога се появява и изчезва.

 

- Вие как тогава правите своите изводи?

 

- От проекти, където пише с чия подкрепа са реализирани.

 

- В книгата си публикувате впечатляващ факт - през 1991 г. правителството на Андрей Луканов отпуска за "Отворено общество" 13,6 млн. лева. По това време курсът лев-долар се мени и се движи от 8 до 20 лв. за долар. Както и да го смятаме, сумата е внушителна. Как си обяснявате тази щедрост на социалистическото правителство към Сорос?

 

- Предполагам, че на много високо политическо ниво тази подкрепа на България е била изискана. За да може страната да бъде включена в новата геополитическа роля след падането на Желязната завеса.

 

- Получава се любопитен парадокс - социалистите наливат пари във фондация, която финансира десни тинк-танкове. Те подкрепят СДС, която пък се бори срещу социалистите. Тоест социалистите са финансирали битката срещу себе си...

 

- Както сочи и книгата "КГБ и сие" на друга живееща във Франция българка - Румяна Угърчинска, преходът е управляван със сътрудничеството на бившия комунистически елит.

 

- Лидерите на тинк-танковете се оказват по произход свързани с властта преди 1989 г. Случайно ли?

 

Повечето лидери на големите тинк-танкове наистина са деца на високопоставени членове на БКП и на номенклатурата. Това е обяснимо. Владеят чужди езици, имали са достъп до чужбина, до западната култура и до определени среди.

-           

Но моята идея не беше да кажа - вижте тези момчета чии деца са. Повечето хора от интелектуалния елит знаят това. Няма да си загубя 10 г. от живота си, за да разкажа биографиите им. Болката ми е в театъра, който се играе в тъмното. В грубото използване на антикомунистическата риторика за конюнктурни цели, в създаването на мита за неопетненото от властта гражданско общество, за да се предотврати създаването на истинско такова.

 

Това не е само проблем на България. Проникването на американско или корпоративно влияние чрез неясни частно-публични партньорства се случва и във Франция, където американски донори вече спонсорират "гражданското общество".

 

- Каква е основната им задача? Да обработват общественото мнение?

 

- Не само. Тинк-танковете изготвят законопроекти, действат като медиатори между политически партии и институции, между международни и национални мрежи, внасят технологии за избори, реформи и т.н. Както самият Иван Кръстев споделя в една кореспонденция, мисията на тинк-танковете е също да предвидят и дори да организират идването на следващото правителство.

 

- Опишете накратко основните си герои от българската сцена.

 

Когато прочете книгата, моят първи издател каза: "Достена, ти си написала антропологичен роман." Това ме поласка, защото пиша и литература, а досега не се бях захващала с роман. Моите критици говорят зад гърба ми как съм написала жълта наука. В антропологията има и цяло литературно ориентирано течение. Ученият не може да пренебрегне емоцията, трябва да я усеща, да я опитомява. Това не означава, че книгата не спазва строго определени научни методи и правила. Интервютата си имат източници. Но са включени и разговори, които са били в неформална атмосфера. Това е по правилата на тази наука.

-           

Иван Кръстев е с централна позиция в книгата. Не защото така ми е хрумнало, а защото е със стратегически позиции на национално и наднационално ниво. Анализът на биографията му, на връзките му, на начина му на действие е анализ на самата мрежа. Евгений Дайнов се оказа колоритен образ, въпреки че трудно стигнах до него.

 

- Смути ли ви връзката, която откривате между идеите на Дайнов за Ерата на Водолея, от една страна, и тези на Людмила Живкова, повлияна от Николай Рьорих и Елена Блаватска?

 

- Открих я случайно. Имам симпатия към Людмила Живкова - тя е интересен образ в нашата история. Основател е на моето училище (бел. ред. - гимназията за древни езици и култура), което създаде критичен, неадаптиран към ситуацията елит. Не се смутих, а отворих очи и си казах: "Гледай ти!" Дайнов е учил в колежа "Сейнт Антъни" в Оксфорд със стипендия на фондация "Людмила Живкова". А този колеж вероятно отваря хоризонта на Людмила Живкова към познавачите на езотерична Русия.

 

- Какво крият експертите?

 

- Мога да кажа за какво не искаха да разказват пред мен като изследовател.

 

- За какво?

 

- За миналото си, за връзките със спонсорите. В публичното пространство те промотират образа си на независими неправителствени организации, които се хранят от енергията на гражданското общество. Те се самоизбират за представители на това гражданско общество. Когато трябва обаче, те играят и ролята на негови съветници. Наставничат от името на външни институции, които им дават легитимност с финансиране или с позиции.

 

- Какви правителства подкрепя "мрежата"?

 

- Въпрос на политическа конюнктура. Може да е дясно, ляво, популистко. Не е важно с какъв цвят ще напълним танка (бел. ред. - в буквалния превод тинк-танк означава резервоар за мисли). Въпросът е в начина, по който те влияят върху политиката извън демократичното представително пространство, извън изборния процес.

 

- Във форумите имате и много критици. Кои са политическите ви приятели, за които намеква доц. Огнян Минчев в един от тях?

 

Не се идентифицирам с политически партии. Въпреки че не крия левите си убеждения за социална справедливост.

 

Друг коментар във форумите гласи: "Достена разкри кои са нашите майки и бащи, нека да кажем и коя е майката на Достена." Пряко или косвено ме обвиняват, че подкрепям "Позитано" 20 поради левеенето на майка ми. Това не е така. Книгата ми обяснява механизмите и последиците на ляво-десния консенсус.

 

- Да кажем коя е майката на Достена?

 

- Майката на Достена е бивш преподавател по марксизъм в СУ, както и Огнян Минчев. Участва в дисидентски кръгове в началото на 80-те. Няма да забравя, когато тя и Огнян слушаха Би Би Си вкъщи и ми казваха: "Мойто момиче, няма да разправяш какво слушаме ние тука..." Пееха "Бийтълс" с китари.През 80-те години имаше свежа среда. Майка ми бе и парламентарен секретар на МС в правителството на проф. Любен Беров. Има левоцентристки убеждения.

 

- Майка ви Мария Пиргова е и зам.-шеф в партията на Ковачки.

 

- Тя вярваше, че партията ще работи за българския бизнес. Партийното представителство обаче е в тежка криза и тези идеи досега не работят.

 

- До началото на този век лидерите на тинк-танкове бяха политически гурута. Защо залязоха гурутата?

 

- Когато на едно нещо му липсва етична основа, то се изхабява. Включително гуруджийството. Хората са в политическа депресия и апатия. Проблем е и финансирането. А и вече директно се инвестира в политиците. Новият модел ни бе показан с проекта "Глобална България", който подкрепи Бойко Борисов. Създателите му сами си казаха, че това е частно-публична коалиция между политици, банкери и неправителствени организации.

 

- Какъв е интелектуалният елит на България в момента?

 

Разграден. Пулверизиран. Защо университетският елит на СУ не може да защити университета? Защото всеки защитава своето късче хляб, своето проектче, свил се е. Не може да осъзнае колективния си интерес, няма общност. Всеки е сам, всеки си мисли, че така ще си спаси кожата. Уви, кожата отива към неспасяемост.

-           

На повърхността изплува моделът на преуспелия полулегализиран мафиотски елит. Този елит може да се види по моловете. София е градът с най-много молове в Европа! И проблемът не е само политически, а етичен и дори естетически.

 

Героите и техните тинк-танкове

България е страната с най-много тинк-танкове в Източна Европа, твърди Достена Лаверн. Ето кои са водещите организации и техните лидери, станали герои на антропологичния й анализ:

Център за изследване на демокрацията - Огнян Шентов

Център за либерални стратегии - Иван Кръстев

Център за социални практики - Евгений Дайнов

Институт за пазарна икономика - Красен Станчев

Институт за регионални и международни изследвания (ИРМИ) - Огнян Минчев

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Редакцията на „Труд  е готова да публикува и други мнения по повдигнатите въпроси.

 

 

По в-к Труд, със съкращения, подзаглавието е на редакцията на „Българи”

 

 

Бел. Ред. - Достена Лаверн е родена през 1974 г. в Пловдив. Доктор по политическа антропология. Живее в Страсбург. Журналист в списанието за култура на френския всекидневник "Ле Дерниер Нувел д'Алзас". – С. М.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот