Да върнем красивите имена на българските селища
Вече 132 години съвременната българска държава и българските политици не могат да очистят географската ни карта от вековните османотурски наслоения.
Да е от незнание - едва ли, да е поради липса на патриотизъм - също не ми се вярва. Ще трябва да е от пълна незаинтересованост към всичко, което не носи пряк и незабавен личен приход..
И още. През по-голямата част от тези 132 години страхът от загуба на изборни гласове, или някакъв друг страх, ще да е бил наистина велик, макар, от друга страна, да е имало исторически периоди, в които тази загуба не би била от съществено значение. Да ги посочвам точно не виждам смисъл, всеки би се досетил. Причината големи български средновековни и възрожденски градове - с важни крепости, с развита търговия и богати занаятчийски квартали, с могъщо движение за новобългарска просвета като Ямбол, Кюстендил, Пазарджик, Силистра, Хасково, Кърджали, днес да носят непривични селищни имена някак не изглежда да е много интересна.
По-важното е сега накъде. Времето, в което тяхното население е загърбило изцяло миналата си слава, предавайки на забвение средновековните български селищни имена, е добре днес направо да пренебрегнем. Бъдещето, и само то, ще ни интересува оттук нататък.
Бавно и несигурно започва процесът по връщането на българските селищни имена веднага след Освобождението. Администрацията на Княжество България първо пристъпва към съставянето на Списък на селищата, което е първа и наложителна задача.
Променят се имената на селищата, някои се обезлюдяват поради изселвания на населението им в Турция. Обитателите на българските градове и села с ентусиазъм връщат средновековните имена на населените места или направо измислят благозвучни нови.
Тук винаги ще припомняме патриотичния акт на населението на Хаджиоглу Пазарджик, което започва да нарича града си Добрич, по името на деспот Добротица, а с княжески указ от 19 февруари 1882 г. новото име е и официално утвърдено. Въпреки усилията на практически цялата столична интелигенция - селищното име София почти напълно е премахнато от научната литература, от книгоиздаването, от всекидневните разговори, не се стига до официалното утвърждаване на средновековното име на града Средец. Точно така дори и останало в Османската империя, светиврачкото село Палат (днес в община Струмяни) патриотично е наричано от всички "с. Дворец". След всички сложни исторически промени в крайна сметка през 1912 г. Списъкът на селищата в България съдържа обща 80 града, 3840 села и 1098 отделни махали, или общо 5018 селища.
През 1878-1912 г. отпадат по естествен път първите 65 турски селищни имена. В огромната си част това са имена, които са битували едновременно с българските си съответствия във вековете на робството. По волята на обитателите на населените места, но без разпоредби на централната власт, са преименувани или видоизменени още 49 селищни имена, предимно на руски военачалници, участници в Освободителната война, на царя-освободител и на членове на руското царско семейство. В малка част от случаите чуждите имена са преведени на български. С правителствени доклади и заповеди са променени имената общо на 423 селища, като основната част от тези преименувания става през 1906 г.
Големите събития между 1912 и 1920 г. водят и големи промени в българската селищна мрежа. В края на периода в Царство България има 92 града, 4214 села, 1353 отделни махали и колиби, или общо 5659 селища. При все това за тези 8 години са преименувани едва 4 селища с актове на централната власт и няколко по инициатива на населението.
Значителните промени в селищните имена в България се отнасят за периода 1920 г. - края на 1934 г., когато са преименувани 2091 селищни имена, или почти 1/3 от общия им брой. Само през 1934 г. са преименувани с нарочни министерски заповеди 1971 селища. Голямата част от сменените имена са наложени на българите през вековете на робството. Променят се включително и преведените на турски български средновековни и възрожденски селищни имена. Поправят се погрешно записани диалектни форми, отстраняват се несъответствията със съвременния български книжовен език.
През следващите 9 години, до 9 септември 1944 г., са променени още 432 селищни имена, като повечето от тях - 357, се отнасят до селища в отново присъединената по Крайовската спогодба (7 септември 1940 г.) Южна Добруджа.
След 1944 г. решително нараства броят на градовете - със 134. Само няколко от тях като Средногорие след 1990 г. отново се разделиха на съставните си части. Най-голям брой нови градове са обявени при отбелязването на 100-годишнината от Освобождението на България (1978 г.) и на 1300-годишнината на българската държава (1981 г.). До 1987 г. броят на заличените поради сливане селища възлиза общо на 388, а други 270 села, махали и колиби отпадат от Списъка на населените места поради обезлюдяване. Още 39 села са изселени поради попадане в чашите на новоизграждащи се язовири.
Общо и поради някои други причини след 1944 г. отпадат 895 селища и се извършват промени в статута на други 280, а са обявени 165 нови селища. До 1990 г. общо 760 селища променят имената си, като за някои от тях това се случва повече от веднъж. Общият брой на преименуванията надхвърля 800. Още на 150 селища имената са променени без административен акт, като тези промени са предимно езикови.
Почти половината от променените до 1990 г. селищни имена са по причина на езиково и историческо уточняване и осъвременяване (например с. Цар Крум става с. Хан Крум). Втора по численост е групата на променени селищни имена, свързани с монархията, с религиозните култове и додеветосептемврийските режими. По-голяма част от тези селищни имена получават отново имена-антропоними - на видни държавници, книжовници, революционери, но също и на заслужили за България чужденци.
Въпреки че може да изглеждат доста внушителни, промените не засягат повече от 40% от селищните имена на българска територия. Сред тях изобилстват чужди за българския език форми, наложени ни през турското робство. Силно безпокойство предизвиква наличието в тази група на част от най-големите български градове, предимно в Южна, но също и в част от Северна България, както и по Черноморското крайбрежие. Заедно с някои смехотворни и позорящи промени (Монтана, Дупница) от последните 20 години възстановяването на българските имена на българските градове и села ще трябва така или иначе да се извърши, за предпочитане скоро.
По в. "Сега", Иван Петрински - С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Кой туй ве???Ква дупка и кви мунтафонки???Ругачи!
макар и късно става !Примерно :местното българомохамеданско население под връх Алада нарича върха БОЖИК а официялната ни география държи за турскиятг превод на името АЛАДА.така че да видим кой е българин на дело!
В барака хладна спи бараба гладна 
Мъжете и жените в България живеят на различни планети 
Хрушчов узрява в България за ядрените ракети в Куба 
Имало ли е опити за покушение срещу Любомир Далчев? 
Бунтът на тийнейджърите 
