Д-р Тотко Найденов: След 200 години ще умре последният българин

Автор: Аглика Георгиева

Д-р Тотко Найденов е завършил медицина и журналистика. Лекар, журналист, общественик, той е специалист по социална медицина и организация на здравеопазването, създател и главен секретар на най-масовото здравно неправителствено сдружение Национален алианс “Живот за България”, в което членуват почти всички национални консултанти.

- Лекарската професия е преди всичко любов, твърдите в предговора на последната си книга “Български здравен Декамерон”. Оказва се обаче, че това е една скъпо струваща любов, съдейки по протестите на колегите ви, свързани с искания за повече пари за здравеопазване.

- Колегите са прави да протестират. В момента три големи проблема висят със страшна сила в здравеопазването ни. Първият, разбира се, е финансов. Парите не достигат, а добрата медицина иска доста средства. Вторият е свързан с намаляването на квалифицираните кадри, които бягат в чужбина заради лошото заплащане у нас. Така например в болницата в Пазарджик има само един анестезиолог, а в Окръжната болница в Пловдив е останал един патоанатом, който от 10 години не си е вземал отпуска.

Не на последно място сред болките на здравеопазването ни е липсата на човеколюбие вътре в системата. Медицината стана меркантилна, а нейната същност е да бъде хуманна. Преди да попита пациента какво го боли, докторът следи да види дали той е здравно осигурен. Вместо да го погледне в очите и да разбере болката му, да я вземе със себе си, той го гледа в ръцете.

Но лекарят не е виновен. Зад всичко това стоят шепа псевдореформатори, които докараха нещата до плачевно състояние.

- Има една поговорка, че поп и доктор не се притесняват. Вие лично притеснен ли сте в момента?

- Притеснен съм за майка България. Притеснен съм, че населението ни намалява, защото сме в остра демографска криза. Още през 1988 г. алармирах за този проблем в книгата си „Децата, без които не можем”. Тогава направих мрачната прогноза, че след 300 години ще умре последният българин. Днес обаче се коригирам – това ще се случи само след 200 години. Годишно се стопяваме с 40 000 души, а деца не се раждат.

- Вие лично сте добър пример, защото имате цели 4!

- Аз имам 4, но това е мой личен избор. Когато написах „Децата, без които не можем”, имах само две деца и за момент се замислих, че давам лош пример. Жена ми си мечтаеше за момиченце, а малко след това взеха, че се появиха и момиче, и момче. Така че, с тази книга дойде и най-големият хонорар, който съм получавал през живота си - две прекрасни деца.

- Да се върнем обаче на проблемите в здравеопазването. Българският лекарски съюз скъса споразумението с правителството, но Бойко Борисов каза, че който къса споразумение, трябва първо да го залепи и след това да дойде при него. Адекватно ли бе поведението на БЛС и какво трябва да се направи, за да има пари за здраве през следващата година?

- Поначало споразумението няма абсолютно никаква юридическа стойност. То е само обещание, което са си дали 3 страни. Там обаче има една точка 5, която казва, че парите за здраве отиват в републиканския бюджет. Именно тази точка обезсмисля самото споразумение и лично аз не бих го подписал.

Въпреки всичко може да попитате шефа на БЛС д-р Цветан Райчинов защо скъса споразумението. В едно отношение Бойко Борисов със сигурност е прав – ако ще го късаш, направи го пред човека, с когото си подписал, а не пред журналисти. За съжаление тази случка сложи окончателната точка на отношенията между съсловната организация и правителството.

- Правилен ход ли бе избирането на зам.-шеф на БЛС за министър на здравеопазването? Очаквате ли Стефан Константинов да разреши проблемите на системата, при положение че идва от съсловна организация?

- Стефан Константинов е един достоен човек и заедно с него ние първи започнахме да искаме оставката на бившия шеф на БЛС Андрей Кехайов, защото той буквално срина организацията. Веднага щом избраха Константинов за министър, аз му казах, че няма да успее със задачите си, ако няма добрата подкрепа на финансовия министър. Подкрепата на съсловието не е толкова интересна. Трябват пари.

- Преди време Цветан Райчинов каза, че ще настъпи празник, когато си отиде министър Дянков. Съгласен ли сте с него?

- Напълно го подкрепям.

- Честата смяна на министри не тежи ли много на системата?

- Тежи, разбира се. Сегашният министър Стефан Константинов е 21-ви по ред за здравеопазването ни. Първият е Рачо Ангелов от правителството на Кимон Георгиев. До 9 септември е имало само дирекции Народно здраве към Министерството на вътрешните работи, защото здравеопазването се е смятало за неразделна част от националната сигурност. Аз лично съм работил с 16 министри – за добро или лошо съм в системата от 1988 г., когато станах редактор на вестник „Здравен фронт”.

- Вече 10 години тече реформа в здравеопазването, а промяна все не се случва…

- Не се случва, защото реформата я правят некадърници. Тези думи не са мои, а на големия наш хирург и бивш министър на здравеопазването Радослав Гайдарски.

- Има ли нещо, което отличава лекарите от другите професии и оправдани ли са митовете за прочутата им палавост?

- Много интересни неща се случват по време на дежурства, но какво лошо има в това? Лошо е, когато изнасилваш, причиняваш болка и унижение или провокираш състояние на служебна зависимост. Но когато има съгласие и удоволствието е взаимно… нека лекарите да си правят любов.

- Кой от разказите ви в “Български здравен Декамерон” ви е любим?

- Сред тези 222 разказа има много весели истории, но и доста тъжни, които съм писал със сълзи на очи. Сред най-потресаващите е ”Последно свиждане”. Главен герой в нея е мой пациент, който навремето имаше славата на най-големия любовник на Ямбол. За съжаление човекът умираше от рак и предусещайки края си, ме помоли за последното му свиждане да се обадя на три жени, с които е бил много близък. Наредих на санитарката да го изкъпе, облякохме го с хубава бяла риза, лично аз го сресах и го напарфюмирах. Дойде неделя, а времето между 14 и 16 часа бавно минаваше… Няма да забравя как потъваше във възглавницата, защото нямаше сили дори да стои изправен. В края на свиждането дойде и остана при него само една жена - тази, която му бе родила децата. Това е още едно потвърждение на моята мисъл, че децата са най-великият плод на любовта и единствено те осмислят живота ни.

- И една весела история за финал…

- Веселата история е свързана с един циганин от прочутия блок 20 в Ямбол. Получих сигнал, че човекът е опитал да се самоубие, изпивайки шише „Веро” или някакъв друг перилен препарат. Отидох на място и разбрах, че става дума за шантаж - чрез мним опит за самоубийство искал да сплаши някого. Първо го наругах, а след като му направих промивка, пациентът си призна всичко – жената го напуснала, като избягала със собствения му брат. Минаха две години и пак ми се случи да отида на адрес в блок 20. (Между другото ромите много обичат да викат лекар, особено от Бърза помощ, защото е безплатно.) Що да видя - същия този ром. Ти помниш ли ме? - питам го аз. Как да не те помня, докторе, отговаря ми той. А с булката ти какво стана? Нищо, запиля се в някъде в Северна България с брат ми, но аз си взех друга жена - буля ми. Коя е буля ти, не спрях да любопитствам. Ами на другия ми брат жена му, лаконичен бе човекът. Та така разбрах, както се пее в една песен, „циганин как страда, щом остане сам”.

Бел. ред. - Със съкращения от в. "Новинар" - Р. С.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//d_r_totko_naidenov:_sled_200_godini_shte_umre_posledniiat_bylgarin-el-1064.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот