Циганите - българските индианци?

Автор: Димитър Тодоринов (4 коментара)

На моменти картината там е толкова сходна, че, ако попадне в резервата на племето Сиукси от Пайн Ридж в Южна Дакота, някой нашенец ще се чуди дали не се е пренесъл в циганската махала в Ямбол или във китният Софийски квартал Филиповци. Порутените бараки, разбитите улици, пияниците по улиците и силната музика гърмяща от евтините озвучителни колони е нещо, което всеки жител на град като София познава твърде добре.

Пряк отговорник за тази мизерия обаче е не местното население, което според някои родни организации и партии би било охарактеризирано като: “просто”, “мързеливо” и “неподлежащо на промяна”, а федералната агенция, създадена да се грижи за тях.

Днес жителите на резерватите са задължени да се подчиняват на едни от най-строгите бизнес регулации в САЩ и са длъжни да планират икономическите си предприятия за 5, 10 и 15 годишен период. След това тези планове се предават на “Бюрото по индианските въпроси” (БИВ) и прилагат чак след като бюрократите ги одобрят.

Тук всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Бюрото е създадено в ерата на прогресивизма без одобрение от Конгреса и продължава да съществува само благодарение на това че е слято с Департамента на вътрешните работи. Въпреки невъзможността да се строят болници и училища, населението в резерватите се увеличава - при преброяването през 2000 г. то е било 15 000 души, a при автономно проучване през 2005 то е 28 787 души.

Безработицата достига до 85%, а над 49% живеят под средното ниво на бедност за САЩ.

Макар и да има редки частни начинания, основният поминък на населението е осигурен от държавата и институции като БИВ. Не е трудно да се досетим каква е причината населението да се увеличава, нищо че условията за живот напомнят повече за Африка отколкото за САЩ: детските надбавки, които гарантират стабилен доход за безработното население.

Пълен контраст на тази жалка картина,е друг резерват - този на племето Чоктау в Мисисипи. Там, където държавата се е провалила, частната инициатива е събрала парчетата и е създала едно истинско чудо.

През 60-те години на ХХ век група републиканци и демократи в американския Конгрес решават, че асимилацията на индианците върви прекалено бавно, и опитват да “терминират” племената чрез насилствено преместване на населението в градове и принудителното изпращане на децата в училище. Тази политика не се различава много от замислената и приложена от БКП за циганското население в България.

Нещата обаче се променят, когато първо Дж. Ф. Кенеди се опълчва срещу решението, а после и Никсън заедно с новия Конгрес на САЩ приема закон, който позволява на индианските племена да се измъкнат от държавен контрол. След като подават молба да бъдат извадени от списъка на реципиенти на БИВ, племето Чоктау получава нечувана до този момент свобода.

Възползвайки се от привилегиите, дадени им от Щатската конституция (индианците не се облагат с данъци), те бързо се ориентират към частната инициатива.

Днес, 40 години по-късно, в този индиански резерват картината е шокиращо различна. Вместо да са подложени на тежки регулации и държавен контрол и субсидии, жителите на резервата, се радват на лична и пазарна свобода. Там няма социални помощи, социално строителство, петгодишни планове и държавни програми за интеграция. Вместо това има редица частни предприятия и граждански инициативи в образованието и медицината.

На територията на резервата има училище, контролирано директно от родителите.

Днес племето е един от най-големите работодатели в щата Мисисипи и управлява 19 предприятия с над 7800 служители. Благодарение на “Закона за регулиране на индианския хазарт”, който дава свобода на индианците да установяват собствени казина независими от щатските регулации, днес на територията на резервата се намира най-големият индиански хазартен курорт.

Тези неща може и да звучат невероятно, но за щастие са факт. Благодарение на частната инициатива и откъсването от държавен контрол едно племе индианци се придвижва от първобитнообщинния строй до индустриално чудо и двигател на щатската икономика.

След като се връща, като ветеран от Виатнамската война, Филип Мартин е избран за вожд на племето. Под негово ръководство дерегулацията на бизнеса, привличането на чужди инвеститори и прехвърлянето на контрола в ръцете на жителите на резервата, довеждат безработицата от покрусителните 70% до едва 3%.

Днес дори се налага да бъдат наемани и служители от околните региони, тъй като местната работна ръка е недостатъчна. Да, това не се случва за ден-два, промяната отнема цели 40 години, но ако се замислим че алтернативата вече шестдесет години не дава резултат у нас, този период не изглежда дълъг.

„Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“ е цитат от друга книга на Бастиа, като формулира най-кристализираната дефиниция на проблема в България и не само. Днес социалната система, която „държавата на благоденствието” повече от век и половина се опитва да построи, се е превърнала в тежест, която заплашва благосъстоянието не само на един или друг етнос, а на цялото население на държавата.

Циганите, които в продължение на десетилетия са отглеждани в парникови условия, и вече са зависими от държавната патерица, са само един от десетките примери за това. Такъв начин на съществуване обаче не може и не трябва да продължава, защото обществената търпимост към подобни прояви не е безкрайна, а с изчерпването й раситките движения ще набират все повече подкрепа.

Справедливост може да има само когато законът е еднакъв за всички и защитава Личността, Свободата и Собствеността на всеки гражданин.

- От сайта atlas-bg.eu. Заглавието е на "Българи"

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//ciganite___bylgarskite_indianci_-el-1352.html

2011-09-26 12:53:51 От: Емилия-Боряна Славкова

А как се отнасяте към чернокожите роби, които богатите индианци държат във феодална зависимост?

2011-09-26 15:45:55 От: българин

Със състрадание се отнасяме към всеки роб...

2011-09-27 11:16:20 От: йово

Интересно е да се види какви са родовите различия между различните племена, които са довели до тези разлики... Сигурен съм, че е некоректно всички да са в кюпа, наречен "индианци"...Иначе какво - да дадем пълна икономическа инициатива на циганите ли? - целият ни БВП ще изтече натам!

2011-09-27 18:03:46 От: ан мари

не важно дали си циганин или друга етнос хора които грабят като при хан Крум хванеш ли го белязваш та се погледне да му напомняш че грабежа е грях и се наказва и всичко ще си дойде по реда всяка етност граби но само хората вярващи в Бога не ще посегнат на греха затуй и пак църквата да влезе в училищата в гетата и други места няма прошка без да докажеш че си се променил Църквата навсякъде

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот