Членките му криви на Барозу
Снимка: daylife.com
Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу обвини държавите членки, че не са защитили европейския проект по време на икономическата криза и затова популярността на евроинституциите се срива, предаде електронното издание "ИЮ Обзървър". "Това е в резултат на икономическата криза", казал той.
Стреснал се е шефът Барозу, видял е данните от „Евробарометър" и се е изпотил под езика. Оказва се, че вече повече от половината граждани на Евросъюза не виждат да има повече ползи от загубите след членството в него. Барозу сега хитрува като че ли е политпросветник от ГЕРБ – страните-членки са му криви, кризата му е крива, а вероятно и глобалното затопляне. Не е така, разбира се. Кризата само прави релефни истинските проблеми в ЕС и в управлението, осъществявано от Еврокомисията.
А там началникът Барозу не се справя с предизвикателствата, не се справят и еврокомисарите, проваля се и огромният апарат на тази скъпоплатена и пределно бюрократизирана структура. Доверието в институциите на съюза е спаднало до 42%, което е с 6% по-ниско, отколкото през есента на м.г. Все повече хора проумяват, че ръководството на ЕС не провежда демократична политика, не се съобразява с волята на гражданите в отделните страни, а действа покрай техните интереси, обслужвайки твърде често щенията на Вашингтон и групировките на най-едрия финансов и индустриален капитал.
Гражданите в Евросъюза искаха обединена Европа на нациите, а не на глобализиралата се етно-религиозна каша, в която твърдите ядра да са мюсюлмани, негри и цигани. Сега в условия на икономическа криза искат това още по-силно. Ето защо политици като Барозу и повечето като него по върховете на Евросъюза им изглеждат като дребни хитреци, недобронамерени към европейските нации. На няколко пъти покрай опита за европейска конституция и Лисабонското споразумение, например, евроначалниците грубо пренебрегнаха желанията и дори вота на европейците и с поредица тарикатски номера наложиха чужда воля.
На фона на кризата бързо нарастват националистическите тенденции, противопоставянето на групи родолюбиви граждани в много от членуващите в ЕС държави срещу ислямската агресия, циганския произвол и беззакония, срещу зловредната „политкоректност", налагана силово от лицемерите в Брюксел. Тази тенденция очевидно ще се задълбочава, а с нея все повече ще се обезценява управлението на Съюза в този му вид и състав. Разширяването на НАТО и ЕС не само не донесоха на Стария свят спокойствие и стабилност, но допълнително предизвикаха явления, присъщи на ХІХ, а не на ХХІ век.
След като политическата олигархия в Брюксел прокара американските интереси в Косово, на континента все по видимо се открояват стари и нови огнища на опасни етнически и верски конфликти. Може вече да се говори, че Европа в края на първото десетилетие на ХХІ век преживява ренесанс на етническия сепаритизъм. Операциите на френското правителство по отношение на циганите и инцидентът в Братислава с избиването на семейство нагли цигани от възмутен до крайност словак потвърждават това буквално днес. Вижда се ясно, че Брюксел не разполага с рецепти за укрепване на вътрешното единство в ЕС, не намира адекватно решение на подобни конфликти в рамките на наличните международно-правни координати.
Ефектът на доминото, породен от решението за Косово, точно според прогнозите започва да се разраства и заплашва да въвлече във водовъртежа не само страните на Балканите, но и тези на Запад. Защото в светлината на „случая Косово" се видя, че не само Международния съд на ООН прилага двойни стандарти, но и Брюксел. Лъсна и фактът за неравенството на отделните страни при вземането на решенията в Съюза. Това допълнително засили девалвацията на самата идея за „Единна Европа", много граждани на континента основателно се стреснаха от липсата на забележими ползи от членството в ЕС за себе си и своите страни.
Затова е обезпокоен Барозу. За поста си, за политическото си бъдеще. Още през февруари т. г. бившият еврокомисар Ферхойген заяви пред "Шпигел": „Няма визия в Съюза накъде отиваме. Няма консенсус къде трябва да минават границите на ЕС в бъдеще, нито за ролята ни в света". А как да е иначе, когато механизмът за избор на евродепутати, евроначалници и чиновници в техния апарат е нефелен? Той възпроизвежда вопиюща посредственост навсякъде, където се вземат решения, прокарва корупция на всички нива. Съставът на всички европейски институции е под всякаква критика като качество и морал. И това е неизбежно, защото изборът върви по правилата на напълно компрометираната като форма на управление либерална демокрация.
Отговорните за своите държави политици своевременно изказаха своите резерви по отношение на запъхтяното обединение на европейските страни. Нееднократно изразяваше своя евроскептицизъм на чешкия президент Вацлав Клаус. Редица високопоставени британски политици поне от две десетилетия говореха същото и само под извънредно силния американски натиск вкараха бившата империя в ЕС и то не докрай. Нас буквално ни обрулиха до шушка и без да ни питат ни захвърлиха в мазето на Съюза без капка суверенитет. В една неподредена свърхдържава с нескопосно управление и твърде несигурно бъдеще.
Илия Илиев
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Три малцинства срещу нацията 
Ще ни насилват мултикултурно 
Кунева е стерилна алтернатива 
ЕС по пътя на СССР 
Центърът в ЕС гони периферията 
Буфосинхронистката 
