Българските евреи са спасени от Петър Дънов

За оригиналните събития по този въпрос пак се мълчи, както и спря да се говори за „Великите българи”. Може би, защото ще стане въпрос за Петър Дънов и този факт, както обикновено буди странен страх и объркване сред медиите и управляващите.

Българските евреи преди 63 години бяха спасени главно чрез намесата на Дънов. Всички други спасителни мерки, както на депутати, църковни дейци и професионални организации, които разбира се им правят чест, нямаше да се окажат ефективни и над 50.000 български евреи поетапно щяха да заминат за лагерите на смъртта.

Още в началото на 1942 г., председателят на Софийската еврейска община – равин Даниел Цион, отива при Учителя Дънов да обсъди надвисващата над евреите заплаха от Третия Райх. Двамата разговарят няколко часа, след които равинът получава обещание от Учителя, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. След това Даниел Цион сяда и записва този разговор под заглавие „Откровение от Бога.“ Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го предоставя на всички български манастири, както и лично на цар Борис.

Даниел Цион е и в делегацията от софийски равини, които в изпълнение на решение на еврейската община и на синагогата молят още през 1941г. Учителят да съхранява диамантите, които се използват при богослужението в Софийската синагога. По това време по ЗЗД еврейските права и свободи са значително ограничени. Петър Дънов се съгласява и приема еврейските диаманти, сложени в една епруветка. Така те са съхранявани на „Изгрева”, откъдето след войната са върнати отново на тримата равини.

Разговорът на Даниел Цион с Дънов през 1942г. пък е предизвикан от решението на Германия на 20 януари 1942г. да разреши окончателно еврейския въпрос на териториите на окупираните и присъединени към Третия райх страни.

В този план България е разглеждана в пакет с Румъния и Унгария. Квотата за депортиране на българските евреи е 48.000 от провинцията и 8.500 евреи от столицата. В това число не са включени евреите от Македония, Тракия и Пиротско, които в последствие имат изключително трагична съдба.

По-късно, в началото на март 1943г. Българският парламент, въпреки протестите на 42-ма депутати, водени от председателя на НС Димитър Пешев, гласува указа за депортирането на първите 20.000 евреи в „Треблинка”. Датата на арестите и заминаването е определена за нощта срещу 10 март 1943г. Под указа е и подписа на цар Борис. Евреите, по заповед на вътрешният министър Петър Габровски, един от най-яростните привърженици на депортирането, е определено да бъдат придружавани от д-р Методи Константинов, човек добре познаващ условията в Полша и завършил международни отношения там.

Д-р Методи Константинов обаче е и един от най-близките ученици на Петър Дънов. Получавайки заповедта от министър Габровски на 6 март, той веднага се отправя към кв. „Изгрев” и съобщава на Петър Дънов за намерението на правителството да депортира евреите. Когато прочита заповедта Учителят безкомпромисно заявява: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление!“

След това нарежда да бъде извикан Любомил Лулчев, съветник на цар Борис и негов ученик. Наредено му е да намери царя и да му съобщи, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него, семейството му и царското съсловие нищо няма да остане. Оказва се обаче, че царят е изчезнал и никой не знае къде е. След три дена безрезултатно издирване, вече на 9 март, Лулчев се връща при Учителя и съобщава, че царят се е скрил. Тогава Учителя влиза в приемната си стая, затваря вратата след себе си и след малко, когато излиза му казва само една дума: „Кричим.“ Любомир Лулчев веднага тръгва за резиденцията и открива царя да се разхожда в двора на земеделското училище.

Още при първия поглед Борис го пита, „Кой ти каза, че съм тук” Лулчев му отговаря: „Учителят ми каза. Той ме изпрати да те предупредя, че ако ти допуснеш, само един евреин да бъде депортиран от България, от тебе, семейството ти и царското съсловие нищо няма да остане.“

Реакцията на царя, който много добре е знаел, кой е Учителят е мигновена. Двамата с Лулчев веднага тръгват за София и малко по-късно на 9 март в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски, царят скъсва собствения си указ за депортацията на българските евреи. Лулчев се навежда взема от пода листче от скъсания документ и го занася на Методи Константинов, с когото по-късно го показват и на Петър Дънов.

.

Добре е да се знае, че и софийският митрополит Стефан, председател на Св.Синод, който заедно с пловдивския митрополит Кирил, вземат най-дейно участие в акциите в защита на евреите, е привърженик на Учителя. Това се е случило след намесата на Петър Дънов, пак чрез Лулчев, за отмяна на смъртното му наказание, което ВМРО са му били издали. А както всеки знае, смъртните присъди на ВМРО са изпълнявани ужасяващо последователно и спасението е невъзможно.

По Frognews, Силвия Дончева, със съкращения  -  С. М.  

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//bylgarskite_evrei_sa_spaseni_ot_petyr_dynov-el-1011.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот