Бъдещето на историята ( 1 )

Автор: Проф. Франсис Фукуяма

Но въпреки масовия гняв срещу държавните помощи за Уол Стрийт, не се появи никакъв подем на ляв американски популизъм в отговор на това. Възможно е движението Occupy Wall Street да има някакво по-продължително въздействие, но най-динамичното популистко движение от последно време е дясното Чаено парти, чиято главна мишена е регулиращата държава, която се опитва да защищава обикновените хора срещу финансовите спекуланти. Нещо подобно важи и за Европа, където левицата е анемична, а дяснопопулистките партии са в настъпление.

Има няколко причини за тази липса на мобилизация отляво, но най-важна сред тях е несполуката в областта на идеите. За миналото поколение, идеологическата висота беше задържана от либертарианската десница. Левицата не беше в състояние да предложи някаква друга правдоподобна кауза освен завръщането към една вече недостижима форма на старомодна социалдемокрация. Тази липса на достоверна прогресивна контра-инициатива е нездравословна, защото конкуренцията е нещо също толкова добро за интелектуалните дебати, колкото и за икономическата дейност. А сериозният интелектуален дебат е спешно необходим, тъй като настоящата форма на глобализиран капитализъм подкопава социалната база на средната класа, на която се основава либералната демокрация.

Демократичната вълна

Социалните сили и условия не просто „предопределят“ идеологиите, както смяташе някога Карл Маркс, но и идеите не могат да станат мощни, ако не отразяват проблемите на голям брой обикновени хора. Либералната демокрация е установената идеология в големи части от днешния свят, отчасти защото тя отговаря на, и е благоприятствана, от определени социоикономически структури. Промените в тези структури могат да имат идеологически последици, също както и идеологическите промени могат да имат социоикономически последици.

Почти всички мощни идеи, които са оформяли човешките общества допреди 300 години са били религиозни – с важното изключение на конфуцианството в Китай. Първата мощна секуларна идеология, постигнала продължително влияние в целия свят, е либерализмът – учение, свързвано с възхода първо на една търговска, а след това и индустриална средна класа в определени части от Европа през седемнадесети век. (Под „средна класа“ разбирам хора, които не са нито на върха, нито на дъното на своите общества от гледна точка на доходите си; които са получили поне средно образование и притежават недвижимо имущество, продължителни блага или собствен бизнес).

Така както е формулиран от класически мислители като Лок, Монтескьо и Мил, либерализмът поддържа, че законността на държавната власт произлиза от способността на държавата да защищава индивидуалните права на гражданите си и че тя трябва да бъде ограничавана от придържането към закона. Едно от фундаменталните права, нуждаещо се от защита, е правото на частна собственост; английската Славна революция от 1688-89 е от критично значение за развитието на модерния либерализъм, защото тя за пръв път установява конституционния принцип, че държавата не може законно да облага гражданите си с данъци без тяхно съгласие.

Първоначално либерализмът не предполага по необходимост демокрация. Вигите, които поддържат конституционното споразумение от 1689 г., най-често са били сред най-богатите собственици в Англия, а парламентът от онова време е представлявал по-малко от десет процента от цялото население. Мнозина класически либерали, включително и Мил, са се отнасяли силно скептично към предимствата на демокрацията: те са вярвали, че отговорното политическо участие изисква образование и залог в обществото – тоест, притежаване на собственост. Чак до края на деветнадесети век избирателното право е било ограничавано от различни цензове за собственост и образование в буквално всички части от Европа.

Избирането на Андрю Джаксън за президент на САЩ през 1828 и последващия негов отказ от ценз за собственост при гласуването, поне що се отнася до белите мъже, обозначава важна ранна победа за един по-силен демократически принцип.

В Европа, изключването от политическата власт на огромното мнозинство от населението, както и възходът на работническата класа, проправят пътя за марксизма. Комунистическият манифест е публикуван в 1848 – същата година, в която се вдигат революции във всички главни европейски страни с изключение на Англия. Така започва един век на конкуренция за водачеството при демократическото движение между комунистите, желаещи да премахнат процедурната демокрация (многопартийни избори), в полза на онова, което те смятат за съществена демокрация (икономическо преразпределение), и либералните демократи, които вярват в по-широко политическо участие, като същевременно поддържат върховенството на закона, защищаващ индивидуалните права, включително и правата на собственост.

Обект на борбата е лоялността на новата индустриална работническа класа. Ранните марксисти вярват, че те ще победят чрез голата сила на численото превъзходство: с разширяването на изборното право в късния деветнадесети век, партии като лейбъристите във Великобритания и социалдемократите в Германия нарастват с огромна бързина и заплашват хегемонията както на консерваторите, така и на традиционните либерали.

Възходът на работническата класа среща яростен отпор, често с недемократични средства. От своя страна комунистите и много социалисти се отказват от идеята за формална демокрация в полза на директно завоюване на властта.

През цялата първа половина на двадесети век сред прогресивната левица е налице силен консенсус, че някаква форма на социализъм – правителствен контрол върху най-важните отрасли от икономиката, с цел да се осигури равномерно разпределение на богатството – е неизбежен за развитите страни. Дори и един консервативен икономист като Джоузеф Шумпетер пише през 1942 в книгата си Капитализъм, социализъм и демокрация, че социализмът ще победи, тъй като капиталистическото общество е себеразрушително. Смята се, че социализмът представя волята и интересите на голямото мнозинство от хората в модерните общества.

Но в същото време, в което великите идеологически конфликти на двадесети век биват разигравани на политическо и военно ниво, на социално ниво се случват критически промени, които подкопават марксисткия сценарий.

Първо, реалният жизнен стандарт на индустриалната работническа класа продължава да се покачва, до ниво, при което множество работници или децата им вече са в състояние да се присъединят към средната класа. Второ, относителният брой на работническата класа престава да се покачва и всъщност започва да спада, особено през втората половина на двадесети век, когато услугите започват да задминават производството в така наречените „постиндустриални“ икономики. Накрая, под индустриалната работническа класа започва да се оформя една нова група от бедни и непривилегировани хора, състояща се от хетерогенна смесица от расови и етнически малцинства, скорошни имигранти и социално изключени групи като жени, гейове и хора с увреждания.

В резултат от тези промени в повечето индустриални общества старата работническа класа се превръща просто в една друга група на интереси, използваща политическата власт на профсъюзите за да защищава извоюваните с труд завоевания на едно по-ранно време.

Икономическата класа, освен това, се оказва не чак толкова велико знаме, под което да се обединят за политически действия населенията на развитите индустриални страни. Вторият Интернационал получава доста груб сигнал откъм реалността, когато през 1914 работническите класи в Европа се отказват от призивите за класова борба и се нареждат зад консервативните лидери, проповядващи националистически лозунги – един шаблон, който преобладава и до наши дни. Според социолога Ърнест Гелнър много марксисти са се опитвали да обяснят това чрез така наречената от него „теория за неправилното обръщение“.

По същия начин, по който мюсюлманите-шиити смятат, че архангел Гавраил е направил грешка, поднасяйки посланието на Мохамед, когато всъщност то е било предназначено за Али, така и марксистите по принцип биха желали да смятат, че духът на историята на човешкото съзнание е направил ужасяваща грешка. Пробуждащото послание е било предназначено за класите, но поради някаква трагична пощенска греша вместо това то е било доставено на нациите.

Гелнър продължава, твърдейки, че в съвременния Близък изток религията изпълнява функция, близка до онази на национализма: тя мобилизира хората ефективно, защото притежава духовно и емоционално съдържание, което класовото съзнание не притежава. По същия начин, по който европейският национализъм е бил подсилван от миграцията на европейците от селата към градовете в късния деветнадесети век, така ислямизмът е реакция срещу урбанизацията и преместването, случващо се в съвременните общества от Близкия изток. Писмото на Маркс никога няма да бъде доставено на адреса „класа“.

Маркс вярва, че средната класа, или поне притежаващата капитал част от онова, което той нарича буржоазия, винаги ще си остане малко и привилегировано малцинство в модерните общества. Но онова, което се случва вместо това е, че буржоазията и, по-общо казано, средната класа, в края на краищата започва да съставлява огромното мнозинство от населенията в повечето развити страни, създавайки все по-големи проблеми пред социализма. От Аристотел насам мислителите са вярвали, че стабилната демокрация се основава на широка средна класа и че обществата, определяни от крайности на богатството и бедността, са предразположени или към властване на олигарси, или към популистки революции. Когато голяма част от развития свят успява да създаде общества на средната класа, привлекателността на марксизма изчезва.

Единствените места, където левичарският радикализъм продължава да съществува като мощна сила, са местата, където продължава да цари силно неравенство, като например части от Латинска Америка, Непал, и изключително бедните региони на източна Индия.

( Следва )

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//bydeshteto_na_istoriiata____1__-gl-1154.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот