Баба Мария от с. Мраченик кара 102-ра година без лекари и хапчета

Автор: Ели Крумова

Забутаното подбалканско селце, скоро може и да се прочуе, но не с оредяващите си жители, а с рекорден брой столетници на глава от населението.
 
Едва 140 жители има селцето, носещо странното име Мраченик. Повечето са възрастни хора, които обаче доживяват до над 90 години. Допреди 3 - 4 години в Мраченик имало няколко столетници.
 
Един от тях живял 104 лета. Чистият планински въздух, липсата на стрес и спокойствието - това за хората от Мраченик е тайната на местните столетници.
 
В момента баба Тия, родена в далечната 1913 г. е една от най-възрастните жителки в селцето. Рекордьорка обаче е Мария Димитрова, която кара 102-рата си година. Баба Мария никога не е ходила на лекар.
 
Родена е на 18 април 1909 г. Тя е първата столетница в рода си. Нито едно хапче не е изпила през живота си и не знае какво е аспирин. Няма високо кръвно, въпреки че любимите й храни са пържените картофки и кюфтетата.
 
Напук на преклонната си възраст се движи без чужда помощ. Недочува и затова трябва да й се говори на висок глас. Излиза сама от малката си паянтова къщичка и сяда на перваза.
 
Около нея играят тримата й правнуци. Не обръща особено внимание на въпросите, гледа децата с радост и посяга да погали най-големия - 5-годишния Дончо.
 
Надживяла е 3 войни, съпруг, син и снаха. Четиримата й братя и трите й сестри са покойници. В момента за нея се грижат единственият й внук Димитър Тривски и жена му Веселина.
 
Семейството живее бедно, препитание в селото няма. Затова наесен младите ще се местят в Карлово. 5 годишният Дончо трябва да тръгва на задължителната предучилищна в забавачницата.
 
Братчето му Стоян е на 3 години, а бебето Николай тепърва ще прохожда. Баба Тривка, както я знаят съседите й, не е спирала да работи на полето. Допреди няколко години сама се е грижела за себе си.
 
На младини била голяма чистофайница и често отскачала при комшийката, за да й помага за децата. Вече недочува, но на въпроса „хранят ли те?", клати глава отрицателно.
 
Това предизвиква смеха на снахата Веселина, която заявява: „Как да не те храним? Нима ще доживееш до 102 години, ако не ти даваме да ядеш?".
 
Напук на всички съвети за здравословно хранене баба Мария обича пържените храни и месо. Салами, кюфтета, пържоли, пържени картофки са сред любимите й блюда, разказва снахата.
 
Сутрин пийва чаша липов чай. Други билки или кафе не е вкусвала през живота си. „Само един път на младини я оперираха от херния", припомня Веселина. Баба Мария няма тайна рецепта за дълголетие, обяснява внукът Димитър.
 
101-годишна потомка на Неофит Рилски живее в Карлово. За разлика от баба Мария от село Мраченик, 101-годишната Стоянка Петринска от Карлово е обиколила половин Европа и не е спирала да чете до 96-ата си година.
 
Родена е на 26 октомври 1909 г. в Пловдив. Баща й е от Карлово, а майка й била от Бенините от Банско - рода на Неофит Рилски. Дълголетието на баба Стоянка идва от гена, обяснява дъщеря й Дафина
 
Градинарска.Майка й получила навремето много добро образование. През 30-те години на миналия век е завършила Учителския институт в Пловдив със специалностите българска литература, история, география, немски език и музика.
 
Говори свободно три езика - руски, немски и турски. Баща й Димитър Манев участвал в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна.
 
Прякорът на карловския му род бил Правдолюбиви, разказва дъщерята Дафина. Тя си спомня история отпреди повече от век. Бащата на баба Стоянка работел в дома на много богати турци.
 
По време на Страшното през 1877 г., когато войската на Сюлейман паша на път за Шипка нахлува в Карлово и посича цялото мирно население, семейството на баба Стоянка било спасено от заможна турска фамилия.
 
Юмерови укриват аргатите си българи и те оживяват. Дафина помни дядо Юмер от детските си години. Неговите наследници живеят в Турция, но Дафина казва, че приятелството на двата рода продължава и до днес.
 
„Цял живот е работила и не е преставала да чете. Това е тайната на дълголетието", убедена е дъщеря й. Допреди 3 години баба Стоянка сама е решавала кръстословици.
 
Тогава поискала пълните съчинения на Алексей Толстой и ги изчела. Има богата библиотека в дома си.
 
Притежава едно от най-старите издания на „История на България" на Константин Иречек, всички творби на Тургенев, Вазов, Джек Лондон. От войните помни беднотията.
 
По времето на Балканската война майка й Магдалена разменяла получения от градските власти сапун и парче плат за хляб и сланина. Храната вземала от войниците, които с влак се връщали от фронта.
 
След това трите деца и майката вървели пеш от гарата в Пловдив до ул. „Волга", където живеели. Ярък спомен от детството е прекараната тежка гнойна ангина.
 
Стоянка била ученичка в гимназията и се поболяла много тежко. Отсъствала цял срок и наредила двойки по математика. След като оздравяла, ставала всяка сутрин в 3,30 часа през нощта, за да учи.
 
В края на годината завършила с пълно отличие. Втория път, когато се разболяла тежко, било от антракс. Туризмът бил любимото й занимание след книгите.
 
Обичала да пътешества из планината, а когато се пенсионирала - и в Европа. Учителското й призвание продължила дъщерята Дафина. Баба Стоянка има 2-ма внуци и 4-ма правнуци.
 
По в. “Политика” – П.П. 
 

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//baba_mariia_ot_s__mrachenik_kara_102_ra_godina_bez_lekari_i_xapcheta-h-402.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот