Арх. Павел Попов: Цяла България стана едно никакво село (2)
Да се върнем на технологиите. Ако ги няма на място опитните импровизатори – истинските гилдийни майстори – къщата просто не може да стане. В резултат – къщите, които съм лично премерил или по които съм учил и чел, нямат нито един точен прав ъгъл, което не пречи да изглеждат убедително четвъртити. И за разлика от Северна и Централна Европа – безкомпромисно четирискатни.
За американските сглобяеми къщи е достатъчно да следваш указанията, да имаш нужните инструменти и кутия с пирони, планки, гайки и болтове. Нашите хора, практически без инструменти до вчера, се бориха с природните стихии на местостроежа, импровизирайки. Едва ли друг народ е създал поговорката „три пъти го режа и все късо идва”. В ХХІ век обаче изпитаната тактика на „теслите и майките” няма никакъв шанс.
Затова не можем да вземем най-ценното от архитектурното си наследство – импровизацията, съчетана със здрав смисъл в обитаването. Нейните „технологии” не са приложими в новото време. Вече никой не спи редом с колите си, макар че те са значително по-чисти и безопасни от говедата и козите. Моите първи инвеститори – созополските битови хотелиери - преградиха всички големи стаи, които им бях проектирал – за повече човеконощи - и оттогава досега, когато им ида на гости, вадят колата от гаража и сядаме вътре, защото по-широко помещение от гаража си нямат... а имаха – по проекта. И кършат ръце, и се извиняват, като ме видят... гадовете.
И така, имали сме велика жилищна архитектура, от която на село не остана нищо, а доколкото в градовете се зароди и сто години се строи колективното жилище, да видим как стоят нещата там. „Кооперацията”, която от 27 години обитавам, е типична софийска пететажка с един вход и асансьор (шиндлерът по чудо още работи), с висок партер между два „калкана”. Строена е около 1936-а и има всички „екстри” на модерната архитектура – стоманобетонов скелет, широко стълбище, двукатни прозорци, двуцветна мозайка с подови сифони и дъбов паркет, електричество, телефон и топла вода, двустранно осветени дневни, отделна кухня с хладен килер, обща антена с разклонения по апартаментите, напречно проветрение, естествена вентилация в специални шахти и хоризонтални въздуховоди, камини, сметопровод, звънчева инсталация за слугинчето, мазе и таван за всяко жилище, бомбоубежище, жилище за портиер на тавана, пералня и сушилня в общите части.
Проектът е безупречен. Изпълнението – лошо (винаги се е крадяло). Аз не съм видял нито една жилищна сграда, строена след Девети, която поне малко се доближава до изброените достойнства. Така, както няма нито едно училище, по-добро от бившата Втора мъжка гимназия... и тя строена през 30-те.
Слагам кооперацията в кавички неслучайно. Първите собственици наистина са се кооперирали – познавали се, помагали си, земляци били до един. Третото поколение обитатели не се познаваме помежду си, не си говорим, не се поздравяваме... ако някой се ожени или разведе, не си ходим на гости, не раздаваме на задушница и сме на нож с всички дошли подир нас. И има защо – новите не пазят, а рушат. От логиката на кооперацията не остана нищо.
Не по-добре стоят нещата в жилищния блок, който поне никога не е бил кооперация, дори когато е строен като ведомствен. Масовото колективно жилище отдавна не е следствие на съзнателен избор, на естествен начин на живот. Съжителството в българското колективно жилище е изпитание, а често е безкраен кошмар. От 12-те апартамента (плюс портиер) в нашата кооперация днес четири не са жилища, в други четири живее сама баба над 70-те и за 22 последни години не се роди нито едно бебе. От мъжете останахме двама – останалите измряха или емигрираха. Общите части, дворът, мазетата на прекрасната ни кооперация са в плачевно състояние.
Никой не плаща ремонти... но всички имаме вили и къщи на село... ограбени. Ако юристите, урбанистите и архитектите не намерят форми и конструкции, по-адекватни на бита и демографията, агонията ще продължи.
А сега – внимание. След „45 години стигат”, след епохата на въздържание, устройствено прахосничество, съчетано с архитектурни ограничения, панелни комбинати и „модерна” архитектура, от 20 години сме „свободни”. Свободата не донесе нищо, което си струва да се запише в историята на архитектурата.
Общественото мнение в България презира Модерното движение (ако изобщо знае за какво става дума). Именно Модернизмът обаче роди най-значителната архитектура на ХХ век – тази на масовото жилище. В разстояние на 30 - 40 години милионни маси работен народ спестиха за ново жилище – дълговечно, достойно, градско, с много от изброените по-горе „екстри”. Именно свободната застройка в жилищните комплекси и тяхната комуникационна схема направиха всяко жилище да има слънце, въздух и немалко зеленина, а автомобили вътре да не влизат.
Точно това благо последните 20 свободни години затриха, вместо да увеличат и запазят. Днешният живот е много по-комплексен, дори комплициран, дори комплексарски и именно сега не строим комплекси. Така наречените „затворени селища” са далеч от мащаба и съдържанието на жилищния комплекс в представите на Модерното движение. Върна се сключеното застрояване– кошмарите на Достоевски от Санкт Петербург се върнаха и единствената разлика е, че клозетите вече не са на двора. На двора са септичните ями – в най-тузарските, най-комплексарските квартали на София. В очакване да им платим и построим канализация... някой ден.
Това престъпление на общинските „урбанисти” беше безсрамно хвалено от медиите, благословено от БАН-ските старци, проектирано от професорите на УАСГ. Дума не се чу, че най-доброто, което комунизмът донесе на България, беше свободната, „комплексна” застройка в града и уедряването на земеделието на село. В селоустройството, обаче, българският Модернизъм вкара тъпата „хигиенична” система с еднаквите сервитути и нормативните квадратури - независимо от изложението, парцелите, богатството, традицията и имотните граници - и селата си заприличаха.
Цяла България стана едно никакво село. Добре, че останаха селища-резервати, най-ценните от които сме на път да отпишем в името на... оцеляването.
Под разпоредбите на безумен и неграмотен ЗУТ българското жилище загуби главните си достойнства – логиката и простотата, хоризонтализма, конструктивната целесъобразност. Щръкнаха бойници и кулички, кубенца и шпилчета. Табакери и капандури заместиха простите покриви на старите къщи. Чупки и чупчици нарязаха на парчета марсилските керемиди. Никому ненужни греди, рамки и перки се покатериха по покривите и излязоха пред фасадите. Появиха се „мезонети”, по-скъпи от жилищата с нормална постоянна височина.
Новите богати си гледат в прозорците и си дишат отдушниците и комините. Проекти за апартаменти със 100% северно изложение бяха наградени. Каквото имаше добро и красиво в националната архитектура, унищожихме сами.
За парадоксите на съвременната българска архитектура мога да плача дълго и напоително. Те са много. Тук има място само за един-два.
Раз. Днес всяко българско, турско и помашко семейство има поне едно ново жилище. Много семейства имат повече от едно – из цялата страна. Някои от жилищата (може би повечето) са лоши. В същото време се строят много нови.
Внимание! Новите не са нито по-големи, нито по-евтини, нито по-здрави, нито по-добри от старите – морално, физически и естетически не са по-добри! Повечето нямат отделни кухни, спалните им са кутийки, а стълбищата - тирбушони. Но също искат поддръжка...
Търсят се само малки евтини жилища – твърди пазарът. Какво им е евтиното – в Женева не са по-скъпи срещу значително по-добро качество? Що за пазар предлага това, от което няма естествена нужда, а не търси онова, което винаги липсва – просторни, удобни, малоетажни, добре ориентирани жилища... на реална цена - поне за хората, които могат да си ги позволят? Хората българи искат непродаваема стока, която няма и кой да наследи? Вече 20 години... такава била логиката на пазара.
Два. Известна банка (от групата на Креди Агрикол) рекламира жилищен заем. Изпраща, раздава на клиентите си брошура, същата реклама виси в метрото. И на нея – възможно най-тъпият като конструкция, изложение, разпределение и обзавеждане апартамент, какъвто само днешният строителен гений може да роди. Грубо, недодялано, наивно, абсурдно... срам.
Съответните банкери взели (най-вероятно реален, съществуващ) архитектурен проект и без корекции, без да се посъветват, го възпроизвели едно към едно като въплъщение на българската мечта за жилище. По подразбиране банкерите са умни хора. Ако те недвусмислено харесват това, какво остава за останалите?
Днешното монолитно строителство (с десетина показателни изключения) архитектурно е по-зле от панелното. Дали защото няма добри архитекти? Такива, които помнят, че мястото на кухнята не е в дневната. Които смятат, че във всяко жилище преди барче и телевизор се полага да има шкаф с книги. Че резервни и складови помещения (някогашните виранлъци) са абсолютно необходими. Че не бива от столовата да влизаш директно в клозета.
Че няма тристаен апартамент на 60 квадратни метра... освен ако стаите са килии. Истината е, че няма добри клиенти. Ако имаше, щяха да си наемат архитекти отвън, щом българските не чинят. Свободните българи отдавна не приличат на онези през робството (което и да е робство).
Новите жилища нямат общо със здравия смисъл и световните тенденции, с графика на ежедневието, с парите, средата, историята, връзката между причина и следствие. Днес, когато общуването е сведено до плюскането и къркането, вече никой не кани гостите си за да поговори, да обмени информация, да се порадва. И никой не се отбива на гости неканен – за да не вкара в разходи хората, които обича.
Има само безпросветна алчност, фукня, егоизъм, тарикатлъци, късогледо дебелоочие. Не ниска, а никаква култура на обитаване. Ако имаше нещо като култура, зеещи боклучарници на всяка крачка в столицата нямаше да търпим. Щяхме да сме променили живота си, средата си, архитектурата си отдавна.
Щом не променяме нищо и дори не знаем какво и как, значи така ни се пада. Не са архитектурни средствата, които ще променят ситуацията. Не връщане към ценностите, формите и технологиите на миналото би спасило българската жилищна архитектура. А какво? Това ще ви кажа друг път.
- Статията е от в. "Култура", заглавието е на "Българи" - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци 
"Първаноичното" поведение на един бивш президент 
Четворка за бридж 
"Синята коалиция" не умря! Тя никога не е била жива! 
Виж Кюстендил, мисли за Изборния кодекс 
