Антони Георгиев със снимка на месеца за National Geographic

Антони Георгиев, 24, е самоук фотограф, роден в София. В момента живее в Престън, Великобритания. Неговата фотография на възрастен човек, излизащ от калните бани край Бургас, бе обявена за "Снимка на месеца" от списание National Geographic в рамките на шестия Международен фотографски конкурс на списанието. Конкурсът ще продължи до 30 ноември, когато ще бъде обявен окончателният победител. Снимката бе предпочетена от редакторите на американското издание на списанието пред стотици други от цял свят.

Разкажете ни за себе си - къде сте израснал, как се роди влечението ви към фотографията?

Израснах в България, но се възприемам като гражданин на света. Връзката ми с родния край е много силна и свободата, на която се радвам, липсва в другите европейски страни, в които съм живял. Непрестанно мисля за възможностите, които има в България, в контраст с политико-финансовата ни ситуация. Природата и хората изобщо няма да ги споменавам, защото такива няма никъде другаде.

Когато завършвах училище, имах амбиции да ставам художник и посещавах курсове. За нещастие на художника в мен малко по-късно се сдобих със старата "сапунерка" на майка си и моментално се влюбих във фотографията. Сериозно започнах да се занимавам преди 3-4 години. Учих чрез "опит и провал". Вече ми е време да следвам магистратура по фотография. Все още не съм професионален фотограф.

Очаквахте ли снимката ви да стане снимка на месеца на National Geographic?

Не, учудих се, защото тя участва в [международния] конкурс на National Geographic. Не знаех, че оттам избират снимките на месеца. Един приятел от Англия ми изпрати мейл с линк към седмичното писмо на списанието, в което се споменава моята снимка, зарадвах се.

Обработвана ли е снимката?

Само контраст и промяна на нивата. Не е дигитално манипулирана.

Кой елемент от оборудването ви е най-важeн за вас?

Връзката между фотоапарат - око - мозък - дясна ръка и бързи крака...

Фотографията често е комерсиален продукт, как може човек да прецени дали една снимка е изкуство?

Откакто съм в Англия, съм се нагледал на какви ли не хрумки, галериите са залети с подражатели и всичко, което е уникално, много бързо достига нивото "Велико". Сещам се за един човек, който снимаше пластмасови торбички с кучешки изпражнения, хвърлени на всякакви места... и е доста известен с това

Как знаете, че една снимка е добра?

Това е най-сложният въпрос за един фотограф, често ми се случва някой приятел да ми каже, че от две почти еднакви снимки не тази, която аз съм избрал, е по-добрата. И в повечето случаи е прав.

Имате ли поглед над фотожурналистиката в България - как я оценявате?

Мисля, че има много добри журналисти в България. Често журналистиката, или по правилно – документалния жанр във фотографията, е бъркан с изкуство и за него се говори като за изкуство. Естествено той е изкуство като част от фотографията, но превес там има върху представянето на историята, а визуалната техника остава на заден план. Гари Виногранд казва нещо от сорта на: "Една снимка е добра, когато журналистиката и естетиката в нея са на едно стъпало."

Как оценявате българския пазар за фотография в сравнение със западния?

Пазарът е пренаситен в световен мащаб. Всеки е фотограф в днешно време, за.съжаление тези, които "успяват", са често най-напористите, не задължително най-добрите.

Колко снимки продавате годишно?

Нула.

От dnevnik.bg, със съкращения

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//antoni_georgiev_sys_snimka_na_meseca_za_national_geographic-o2-244.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот