Ангел Рангелов, историк: Ген. Владимир Стойчев избягва секскапан на ЦРУ

Автор: Венелин Митев (1 коментар)


Ангел Рангелов, историк: Ген. Владимир Стойчев избягва секскапан на ЦРУ Георги Димитров и ген. Стойчев заедно.

Прочутият български военоначалник бе доста палав до последно – анализирали са, че може да стане лесна плячка След месец ще честваме 120 години от рождението му

На дипломатически прием в Лондон дама от висшето общество пита лукаво нашия военен аташе Владимир Стойчев: „Господин генерал, вярно ли е, че българчетата ги обрязват?“ Генералът спокойно посреща подигравката и отговаря: „Съжалявам, госпожо, информацията ви е погрешна. Обрязват турчетата, а на българчетата просто ги режат, като им оставят 20 сантиметра, колкото да пишкат…“

 

 

 

 

Това е една от многобройните забавни случки, които се разказват за легендарния командващ на Първа българска армия през войната и дългогодишен шеф на Българския олимпийски комитет генерал Владимир Стойчев.

 

Веднъж на улицата го спира една засукана дама с шапка с пера. Явно го е харесала още отдалече и търси начин да го заговори: „Поручик, защо на ботушите ви дрънчат шпори, като не яздите кон?” Младият кавалерист обаче не й остава длъжен: „Да не би вие, като имате пера, да снасяте яйца?”


В сравнение с повечето генерали от времето на соца, които почти винаги бяха охранени като шопари, Владимир Стойчев до късните си старини яздеше коне и не сваляше гълъбовата си генералска парадна униформа. Негови близки разправят, че редовно правел забележки на министър Добри Джуров, че в армията и Генералния щаб офицерите до един са дебели и не спортуват.


Ето затова жените много го харесваха. Освен това той знаеше как да ги подхване и да им бъде интересен. Когато се запознаваш с жена или някой ти я представя, съветваше той младите около себе си, няма да сграбчваш ръката й като дръжката на фурнаджийска лопата, а ще правиш следното: Привеждаш почтително снагата си, прихващаш с внимателна нежност ръката й и свеждаш устните си към нея. Но не я целуваш и оплюнчваш с цигарен или чеснов дъх от предната нощ, а само я доближаваш на почтително разстояние. След това бавно се изправяш и с възхищение я гледаш в очите, но изпод вежди. Такъв е галантният израз на мъжкото благовъзпитание при запознанството му с жена, а не да я сграбчва и стиска като касапин свински бут до изкълчване на китката й.


Когато веднъж му се оплакват, че цялото софийско село Враждебна, където е конната му база, е пропищяло от неговите момчета, понеже не прощават на нито една мома, че вършат глупости, генералът най-спокойно отговаря: “На тия глупости ние дължим своето съществуване. Който може и който чука, значи е здрав човек!”


Много интересен момент от биографията му е един сексскандал, в който го замесва не кой да е, а прословутото ЦРУ.

 



През декември 1945 година Владимир Стойчев пристига във Вашингтон като политически представител в дипломатическата ни мисия и в Организацията на обединените нации. Но както и трябва да се очаква, агенти на ЦРУ веднага започват да го следят буквално на всяка крачка, тъй като, съгласете се, генералът е класика в шпионския жанр: възпитаник на Терезианската военна академия във Виена и на Военната академия в София, говори свободно 7 езика, известен състезател по конен спорт от олимпиадите „Париж 1924″ и „Амстердам 1928″, цар на конния лов, участник в преврата на 9 септември 1944 г., командващ на Първа българска армия, единственият чужденец, дефилирал в Парада на победата в Москва,
военен аташе във Франция и Великобритания през 1930-1934 г., освен това – блести с остроумието си, изискан, представителен, тънък познавач на питиетата, бохем, ценител на женската красота.

 


Така в един прекрасен ден тайните служби му пробутват две мадами, които се събличат дибидюс голи, а агентите го снимат със скрити камери. На сутринта генералът е сюрпризиран от агент на ЦРУ, който му показва снимките и му поставя условие: „Или ставаш наш човек, или те излагаме на показ!”

 


Стойчев обаче не се подава на шантажа на ЦРУ. Той моментално решава да се прибере в София. Знае, че „бачо Георги” (разбирай Георги Димитров) вярва безпрекословно единствено на него, Славчо Трънски и екзарх Стефан.

 

Още от летището отива право в Министерския съвет и моли по спешност да бъде приет от Димитров. Разказва му любовната си авантюра във Вашингтон от игла до конец. Героят от Лайпциг внимателно го изслушва и накрая го пита: „Кажете ми, генерал Стойчев, добре ли се представихте, остана ли доволна американката от вас?“ Генералът чука токовете: „Иска ли питане, г-н министър-председател! Американките са студени жени, а с моя българо-балкански темперамент не може да е останала недоволна…“

Така двамата се разбират като мъже, които са имали в живота си не една и две бурни любовни авантюри.


На срещата си с Димитров генерал Стойчев оставя молба, в която посочва: „Днес, когато армията поради вътрешната и външна обстановка има трудности, моят морал ме кара да се откажа от материалните изгоди и приятната във всяко отношение служба на дипломат и да искам връщането ми във войската.


Смятам решението на САЩ да не признае България за съюзническа страна за обида и оскърбление на народа и армията и лично за мен и въпреки извънредно коректното и любезно отношение към моята личност, не желая повече да се връщам в САЩ...

 

Моля за разпореждането ви да бъда зачислен на служба в армията, съответстваща на чина ми, на старшинството и заслугите ми, ако такива ми се признават и ако смятате, че още мога активно да служа на народа си.”

 


Молбата на генерала няма да бъде изпълнена. След като Димитров и отговарящият за тайните служби Вълко Червенков се консултират с Москва, оттам научават, че КГБ е правило опит да вербува генерала,
но тъй като ударило на камък, повече не му вярва.

 

Затова Димитров решава да насочи Стойчев към спорта – назначава го за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт към Министерския съвет, а през 1952-ра той става председател на Българския олимпийски комитет и остава на този пост до 1982-ра, след което до 1990-а е негов почетен председател.

 



Владимир Стойчев знаеше фамилните и малките имена на всички офицери и подофицери, които са служили под неговата команда.


Дълголетието му – той почина на 97 години – според мен се дължи на желязната дисциплина и на строгия хранителен режим, който цял живот спазваше. Той казваше, че неговият хранителен режим е като на коня.


Сутрин конят не яде, защото знае, че трябва да тича. На обяд хапва, но малко, защото след обяд също ще му се наложи да тича. Основната част от храната си поема вечер.

 

 

 

По Агенция БЛИЦ, (със съкращения)


 

Коментари

Ген. Вл. Стойчев е колаборационист с тези, които хранеха свине с колегите му в Белене! Това е достатъчно да не му се издига паметник, да не се кръщава училище на негово име и т.п. Другите му прегрешения, разказвани като гаменски фолклор, не мога да коментирам.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот