„Славянски“ топоними в Пелопонес на карта от 1589 г. (1)

Автор: ЙОРДАН ТАБОВ, "Българи" (3 коментара)

Част от тях са сред „славянските“ топоними на територията на Гърция, които отдавна са обект на научни изследвания и по-специално са включени в считаната за класическа в тази проблематика монография на Макс Фасмер.

§ 1. Увод в проблема

От почти два века т. нар. „славянски топоними“ на територията на Пелопонес и въобще на територията на днешна Гърция са обект на внимателно изучаване. Проблемите, които те поставят пред съвременната наука, са както сложни и комплексни, така и „политически чувствителни“. Може би това обяснява предразсъдъците, които прозират в трудовете на много от изследователите, както и големия диапазон, в който варират мненията им.

Вероятно за първи път въпросът за голямото количество „славянски“ топоними в Пелопонес е поставен в началото на ХІХ век от скандалната теория, лансирана от германския историк Я. Фалмерайер, за масово славянско нашествие и заселване в Пелопонес. Той пише: „Нито капка гръцка кръв не тече във вените на обитателите на днешна Гърция“ и последователно развива своята идея за тоталното присъствие на славяните в земите на Гърция през Средновековието.

Преобладаващото към настоящия момент в славистиката мнение е, че около средата на първото хилядолетие след Р. Хр. след продължителни нахлувания в земите на Балканския полуостров многобройни славянски племена са се заселили почти по цялата му територия, изтласквайки и прогонвайки предишното население.

Но кога и как е станало самото заселване? На тези въпроси привържениците на теорията за заселването са давали и дават различни отговори: от ІІ до VІІІ век.

Основната причина за разногласията е обективна: в изворите няма сведения за масово заселване на славяни на Балканите. Това налага да се търси опора в нападенията и походите на славяни във вътрешността на полуострова.

Илюстрация 1. Заглавка на картата на Пелопонес (Morea olim Peloponnesus). Автор на картата е Г. Меркатор.

Поради тази причина, приемайки две аксиоми:

1. На Балканите през античността не е имало местни жители-славяни, и

2. Към ІХ век на цялата територия на Балканския полуостров (с малки изключения) основното население е славянско,

привържениците на теорията за заселването правят логичен извод, че след Античността по тези земи са настъпили цялостни изменения на населяващия ги етнос.

Но макар и преобладаващо, това схващане не е общоприето. Опонентите му може да се разделят на две групи, в зависимост от това, коя от двете посочени аксиоми не приемат.

Например някои гръцки учени категорично отхвърлят каквото и да било славянско заселване на територията на Гърция. Тяхната позиция може да бъде илюстрирана с мнението на К. Сатас, който пише: „Аз придобих непоколебимото убеждение, че с изключение на власите и албанците никога никой друг народ не е влизал в Гърция, за да се установи в нея.“ Затова поне една от двете (според Сатас втората!) от горните аксиоми е несъстоятелна.

Но първата аксиома също е имала и има противници, застъпващи тезата, че старото местно население на Балканския полуостров спада към „славянските“ народи и че днешните българи, сърби и хървати са негови преки потомци.

Казано накратко, поради обективната липса на преки изворови данни за масово заселване на славяни на територията на днешна Гърция е необходимо всички теории и изводи в тази проблематика да бъдат подкрепени от колкото може по-широка и обективна информация.

Преобладаващата част от изследванията за „славянските“ топоними на територията на Гърция разглеждат топонимите от позицията на етимологията, като предлагат версии за възможните „стари славянски корени“, от които са образувани. Тук предлагаме друга гледна точка: придаваме по-малко значение на въпроса за произхода на „корена“ (носителя на основен смисъл) на топонима, като на преден план извеждаме принадлежността или близостта до българската именна традиция.

За да поясним тази гледна точка, да разгледаме следния пример: думата компютър е заемка от английския език, която практически не се различава от английския си „оригинал“; думата компютърджия обаче вече е отчетливо българска дума, съставена по правилата на българския език, макар че коренът й е чужд.

По същия начин подхождаме и към разглежданите по-надолу топоними: възможно е корените на някои от тях да имат чужд произход, но за нас е важна принадлежността или близостта до българската именна традиция.

§ 2. За картата

Картата, данни от която представяме, е озаглавена „Morea olim Peloponnesus“ (Илюстр. 1) и е отпечатана за пръв път през 1589 г. в Дуисбург във втората част на прочутия „Атлас“ на известния картограф Герхард Меркатор (1512–1594). Синовете и внуците на Меркатор също са били картографи и имат значителни приноси в оформянето на „Атласа“, чието пълно издание се е появило през 1595 г. През 1604 г. гравираните медни плочи за картите са били купени от Йодокус Хондиус. По-късно той заедно със синовете си Йодокус ІІ и Хенрикус е подготвял и печатал разширени издания на „Атласа“, които дълго време са доминирали на пазара на карти в Европа.

Илюстрация 2. Фрагмент от картата с част от централен Пелопонес. Виждат се изписани: Mechi, Tricena, Vostica, Mudi, Drobogliza.

През ХV-ХVІІ в. почти всички карти на държави, на региони или на по-малки участъци от земя са били създавани с една от следните две цели: или да обслужват пътешественици и търговци по време на пътуването им, или да очертават владенията на земевладелец, феодал или владетел. В случая с разглежданата карта на Морея тя е имала първото от посочените предназначения.

Това следва от принадлежността й към прочутия „Атлас“ на Герхард Меркатор, замислен като част от обширен географски трактат за света, който е трябвало да включва около стотина карти. (Атлас - от френски Atlas, по собствено име от гръцки Аτλας - се нарича сборник от географски, исторически, климатични, звездни и др. карти. Названието атлас произхожда от изображенито на титана от гръцката митология Атлас върху заглавния лист на сборника с европейски карти на Герхард Меркатор.)

Работата върху него е продължила дълго, тъй като за отпечатването на всяка карта е необходимо предварително да се изготви гравирана медна плоча, а това е отнемало много време и труд на опитни гравьори.

Появата на точни карти е привлякла вниманието на пътешествениците, които предприемали пътуване на далечни разстояния. Картите били търсени и купувани като необходим атрибут за мнозина от тях. Картографията станала доходна професия и това повлияло като допълнителен стимул за развитието й.

Качествата на картите на Меркатор — един от първите картографи, които последователно са използвали методите на научното картографиране — са били високо ценени от съвременниците му. Ето защо те са били преиздавани многократно чак до 1637 г. (известни са около 40 техни издания), а описателните текстове към тях са били преведени на различни езици.

И така, данните говорят, че вероятно картата е била подготвена не по-късно от 1589 г., когато е било осъществено първото издание на втората част на Меркаторовия „Атлас“, и след това в продължение на близо половин век е била многократно преиздавана (възможно, с незначителни корекции). Този интерес към нея означава, че тя няколко десетилетия е била актуална, т. е. давала е адекватна представа не само за формата и разположението на самия полуостров Пелопонес, но и за разположението и имената на селищата, реките и планините на територията му.

И по-специално дава основание да се счита, че нанесените на нея географски имена отразяват реалната топонимия на Пелопонес от края на ХVІ – началото на ХVІІ век.

§ 3. Избрани топоними

Тук предлагаме на читателите с кратък коментар 12 характерни примера от българските топоними на картата на Пелопонес от 1589 г. По-пълен списък с повече подробности предстои да бъде публикуван в най-скоро време в списание “Историческо бъдеще” (това е ново – от 1997 г. – списание за исторически и интердисциплинарни изследвания; публикува материали, които поставят под въпрос остарели интерпретации, търсят нови измерения на вече изследвани аспекти от историята, организират по нов начин събития и факти, провокират полемика и дискусии; адресът му в Интернет е http://www.hfuture.hit.bg/ ). Към него ще има компакт диск с висококачествено дигитално копие на самата карта, което да улесни нейните по-нататъшните изследвания.

  Илюстрация 3. Фрагмент от картата с част от централен Пелопонес. Виждат се изписани: Trania, Mudriza, Ondriza, Pirnaza fl., Eniza, Molina, Stranzi.

Както подборът на примерите, така и предложените за тях български паралели изцяло отразяват субективното мнение на автора на статията. За всеки топоним от примерите е приведено оригиналното му изписване на картата.

Conica. Българско съответствие: Коница.

Село в Драмски Чеч със същото име Коница споменава В. Кънчов. Топоними, произлизащи от „кон“, се срещат на различни места в България. Измежду тях ще споменем най-напред селата Коньовец, Коньово, Коняво и Врани кон, съответно в Шуменска, Сливенска, Кюстендилска и Търговищка област. Можем да добавим и Конска река — десен приток на р. Струма, Конски връх — най-висок връх в Пенкьовската планина, Конярника — местност във Витоша, и Конски дол — резерват в Западните Родопи. Наставката -ица е също една от най-често срещаните в имената на българските села. Подобни топоними (имена на села) — производни от корена „кон“ — са разпространени и в Република Македония: Горно Конjаре, Конjско, Конjушница, Конче, Старо Конjарево.

Коница е името на град в Гърция близо до границата с Южна Албания, а също и името на село в Херцеговина. Тези примери показват необходимостта топонимите в Пелопонес да се разгледат и от гледна точка на топонимичните традиции в Сърбия, Босна, Гърция, Албания и другите балкански страни.

Drobogliza(илюстр. 2).

Два възможни варианта на българско съответствие: 1. Дроболица от „дробя, надробявам“ със смисъл близък до „нещо надробено“, например „попара“; 2. Дроплица.

Eniza(илюстр. 3). Българско съответствие: Еница.

Със същото име е село Еница във Врачанска област. Близки до него са имената Енина и Енчец, съответно в Старозагорска и Кърджалийска област. Наименованието Еница има паралели и в българските лични имена Еньо и Еница. Заслужават да бъдат отбелязани и имената Енчица и Яница. Близки по звучене и по начин на образуване са и имената на българските села Бреница, Денница, Есеница, Лебница, Лепница, Летница, Мелница, Лепица, Брезница, Черница, Раница, Виница, Дъбница, Браница.

Liuadosta(илюстр. 4). Българско съответствие: Ливадоща (Ливадища).

Населеното място с това име се намира не на самия Пелопонес, а малко пò на север (Илюстр. 12). В. Кънчов споменава мървашко село Ливадища. С подобно окончание -ошта са например названията Белогоща (планина в Гърция), Велгоща (село в Охридско), Драгоща (изчезнало село в Зихненско, Гърция, регистрирано в грамота на Стефан Душан от 1349 г. за манастира св. Панталеймон), Милагоща (манастир в Кавадарско, регистриран в турски тефтер за Тиквешката нахия от 1570–1573 г.), Милогоща (град в Тесалия, Гърция; името е регистрирано от Фасмер с формата Μυλόγουστα) и др.

Mala. Българско съответствие: Мала (малка).

Mechi. Два възможни варианта на българско съответствие: 1. Меки; 2. Мечи.

Mera. Българско съответствие: Мера.

Mudriza (илюстр. 2 и 3). Българско съответствие: Мъдрица.

Sutica (илюстр. 5). Българско съответствие: Шутица.

Фасмер е регистрирал в областта Трифилия в Гърция село Шутена във формата Άσούτενα. Според него основата на това име е българската дума „шута“ (т. е. „безрога“: „шута коза“ = „безрога коза“). Думата „шут“ със същия смисъл се среща и в други езици в Югоизточна Европа. В Косово, община Глоговац, има село със същото име Шутица.

Stranzi Среща се два пъти (илюстр. 3). Българско съответствие: Странци.

В някои западни български диалекти и в сръбския език „странци“ означава „чужденци“. Вероятно от същия корен произлизат названията Странско на село в Хасковска област и Страня на село в Драмския Чеч. В Списъка на българските села в Уикипедия има 151 села, чиито имена завършват на -нци, и 26 села, чиито имена завършват на -анци (Богданци, Главанци, Дойранци, Драганци, Каранци, Саранци, Режанци и др.); едно от тези имена — Саранци — се различава от Странци само по една буква. Това показва, че начинът, по който е образуван топонимът Странци, е един от разпространените за България. На -анци завършват имената на следните села в Република Македония: Алданци, Беранци, Богданци, Воjшанци, Жиганци, Калиманци, Уланци.

Uostica Среща се два пъти (илюстр. 2). Два възможни варианта на българско съответствие: 1. Вощица; 2. Въщица.

На картата се среща два пъти. Като се позовава на Фасмер, Голомб споменава същия топоним Βόστιτσα в Ахайя. За село Вощица в Драмския Чеч В. Кънчов пише: „Вощица или Ощица на р. Рата, 2 часа далеч от вливането й.“. Несигурното звучене на В в началото на името може би отговаря на записа на двете пелопонески Вощици с първа буква U — Uostica.

Художникът Martinus Rørbye е нарисувал през 1836 г. пейзаж от Вощица (в Северен Пелопонес), на който са изобразени масивна сграда — вероятно църква, и няколко селски къщи около нея (Илюстр. 6). Картината е озаглавена “Гръцки пейзаж, Вощица (1836)” (Græsk landskab, Vostiza (1836)).

Zeleniza (илюстр. 5). Два възможни варианта на българско съответствие: 1. Зеленица; 2. Желеница.

Не е изключено (но изглежда по-малко вероятно) името да е Желеница. Любопитно съвпадение имаме при две двойки села с подобни имена: 1) село Зелениград в Пернишка област и село със същото име в Република Македония, и 2) село Зелениково в Пловдивска област и село със същото име в Република Македония. По подобен начин е образувано името на българското село Черница: от цвят — черен вместо зелен, и окончанието -ица.

Планина Зеленица има в Словения.

(Следва)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//_slavianski%E2%80%9C_toponimi_v_pelopones_na_karta__ot_1589_g___1_-h-377.html

2010-02-14 18:32:48 От: туриста

Божеее!Ами и сега в картата на Гърция има български имена и то в СПАРТА !миналото лято блях с една група и там на картата имаше планина Какардица ,Връх Вулгарка но под Албания е последнотох ,Пак в Спарта имаше село Горица и планина Стемница -защото облаците се скупчваха върху планината и се стъмняваше !Превал се нарича перевалион а прохода Витина!Ако се вгледате в картите издадени от Гърците ще намерите маса български ...прочети целия

2010-02-16 18:37:26 От: Туриста

Междувпрочем намерих този историк и давам линка !ЗА ДА НЕ ОТКРИВАМЕ ТОПЛАТА ВОДА както се казва !Четете Григор Симов...
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/15/drevni-trakiiski-selishta-na-teritoriiata-na-gyrciia-avtor-s.494148

2010-05-17 20:46:15 От: Jordan

Makedonski toponimi ! Vo Morea zivee ( sega e asimilirano) plemeto Ezerani i delovi od Milingite !

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот