- Как от журналистка Димитрина Станева се въздигна до сестра Ксения

Автор: Калояна Живкова

Това е монахинята Ксения, все още позната в Бургас със светското си име Димитрина Станева. В биографията й на радиоводеща са записани над 200 предавания на църковна тематика. Светската й кариера е свързана и с регионални печатни медии, където е била автор.

Ксения все още не живее в манастир. Докато чака да заеме своето място в някоя света обител, се занимава с деца и преподава религия на учениците.
 
Може ли духовното и светското да вървят паралелно в живота на един монах и води ли това до вътрешен конфликт. За това и за други сакрални и светски неща монахинята разказва пред Калояна Живкова.

Как Димитрина става Ксения, не е много лесно за обяснение. Затова първо трябва да се разкаже как от журналистиката се е насочила към богословието:
 
Винаги съм пишела стихове и разкази, мечтаела съм да бъда журналист. Въпреки това моето първо образование е в Полувисшия институт по международен туризъм.
 
Вземат я във във в. „Черно море-юг"
 
Нашите кадри бяха подготвени за групов туризъм от страните от бившия източен лагер и в един момент, когато се промениха нещата в България през 1989 г., тези групи изведнъж секнаха и аз трябваше да правя нещо друго, да избера друга професия.
 
По същото време - през 1993 г., в Бургас започнаха да излизат нови печатни издания и аз реших да опитам да стана сътрудник на едно от тях. Става въпрос за „Черно море-юг". Не исках нищо повече. Но редакторката Евдокия Симеонова ме хареса и ме назначи направо на работа.
 
Така започнах и работих 12 години като журналист. В същото време моите духовни търсения не преставаха. Всъщност станах вярваща на 30 години и в продължение на 7 години изучавах много и различни религии… докато стигнах до православието.
 
И тогава станах студентка по богословие във Велико Търново, благодарение на отец Захари Дечев, който много настояваше да уча и ме въведе в православието. С негова помощ започнаха да ми се отварят очите и познах истинското Христово учение.
 
Журналистиката и християнският морал - несъвместими

Започнах да уча с мисълта, че това образование ще бъде допълнение към моя духовен живот и че ще бъде на второ място след професията ми журналистика, която много обичах и продължавам да харесвам, разказва Ксения.

Колкото повече напредвала в учението обаче, толкова повече разбирала, че не може да съвместява двете неща. Трябвало да избера едно от двете, защото и двете изисквали пълно отдаване.
 
Започнала да мисли да изостави журналистиката, когато осъзнала, че подходът между двете сфери е съвършено различен:
 
Като журналист ти търсиш слабостите, неволно влизаш в ролята на съдник, докато християнският морал изисква точно обратното. Според християнската етика ти трябва да търсиш доброто в другите, не да ги осъждаш.
 
Християнският начин на живот е свързан с работа върху себе си, върху изцелението на собствената си душа. А ние сме толкова грешни, колкото дори не си представяме, обяснява Ксения.
 
Така у нея се породил вътрешен духовен конфликт, постепенно започнала да се отдалечава от светската журналистика и да пише на църковна тематика. Станала известна с материалите си, свързани с вярата.
 
Поискала усамотене в манастир
 
Дори спечелила проект към фондация „Покров Богородичен" за серия от тв предавания, които реализирала в 2 местни кабелни телевизии. По-късно отишла в бургаската "Тв Микс", където създала 2 рубрики.
 
Въпреки развитието й като православна журналистка постепенно стигнала до момента, в който пожелала напълно да се оттегли от света, да отиде в манастир и да се посвети изцяло в служба на Бога. Но едновременно с това държала да запази и преподавателската си работа в часовете по религия:

Започнах да преподавам през 2000 г. в 3 училища. Докато следвах богословие във Велико Търново и бях във втори курс, ме срещна отец Захарий Дечев и ми каза: „Вие защо изобщо учите това, след като не преподавате".
 
Това ми въздейства дълбоко, стимулира ме и започнах да преподавам. Беше ми много трудно, тъй като все още не бях завършила, а педагогика и методика се учат в последните семестри. Религията е нов предмет, трудно се възприема от родители и ученици, беше ми много трудно.
 
Въпреки това аз преподавах с много голяма любов и няма да забравя очите на децата -  как стоят по местата си и гледат с тези чисти очи… като бездънни кладенци, като звезди.
 
Срещата с децата всъщност бе най-големият стимул през всичките тези години, признава монахинята и разказва как е приета в учителските стаи:
 
Помогнаха ми две класни ръководителки
 
Учителският колектив в по-голямата си част ме приема с уважение и разбиране, но не се отделя нужното внимание на този предмет. Това е по простата причина, че той е извън учебната програма, идва в тежест на децата, преподава се на обяд. Има отказали се деца.
 
Самите учители няма как да ти помогнат. Освен ако не е преподавател, който е изключително вярващ човек. На такива хора попаднах аз. Благодаря много на Мария Иванова и Желязка Казакова в СОУ "Константин Петканов" и на Петя Пачелиева  в ОУ „Елин Пелин".
 
Това са двете класни ръководителки, които много ми помогнаха за образуването на групи. Те много настояваха пред своите ученици да изучават религия. Техните класове идваха компактно, целите, присъстваха и деца от турски произход.
 
Така че е много важно как ще те посрещнат учителите, класните ръководители. Те са по цял ден със своите класове и имат влияние върху децата, имат и контакти с родителите. Изключително важно е и съдействието на самия директор, да осигури кабинет и да направи графика удобен за децата и преподавателя.
 
Крепят ме детските очи

Как живее един  монах сред  светските  среди, това не води ли до вътрешен конфликт? Не трябва ли онзи, който се е обрекъл в служба на Бога, да бъде далече от светската суета?  Ксения спокойно отговаря на тези въпроси:
 
Когато Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий, когото безкрайно уважавам и на когото съм дълбоко признателна за духовните му грижи към мен, прие да ме подстриже в монашество, той уважи желанието ми едновременно да служа на Бога в манастир и да преподавам религия.
 
Но така се случи, че се разболях и трябваше да бъда зимата у дома си. Но наистина ми е трудно, монахът бяга от света не защото мрази хората, а за да се вглъби в молитва, за да може, отделяйки се от света, да се моли за него.
 
Но отделяйки се от света, да живее по други, християнски закони. Наистина, когато живея сред хората, у мен се поражда един вътрешен конфликт… но ме крепят детските очи.

От в. “Монитор” – П.П.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//__%C3%90%C2%9A%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA_%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%82_%C3%90%C2%B6%C3%91%C2%83%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%94%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BC%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%82%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%A1%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%B2%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%BE_%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%9A%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F-el-495.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот