








“И ловец съм, и рибар съм. На закона мамата е... съм” (1)
Някъде около 130 000 души са ловците в България. Това разнородно обединение по пол, възраст, етнос, партийна принадлежност или по степен на имане и нямане, създадено с една, единствена цел да ловува (или да упражнява въоръжен туризъм) все още си няма собствена партия.
Тази малка армия по брой е колкото състава на армията и полицията, взети заедно, а по имане на огнестрелно оръжие сигурно ги изпреварва. Счита се, че реално има около 300 000 ловци в България, а по брой на пушките можем да спорим за челно място със страни като Афганистан, Руанда, Йемен, Ливан и Ангола, където военните конфликти са нещо като ежедневие.
Съюзът на ловците и риболовците в България има 125- годишна история. Процентът на ловците спрямо населението на България показва, че тези, които се „наслаждават на плячката си” (иначе казано такава е етимологията на думата лов) са над 4% от населението й по неофициални данни, което по стандарт е близко до богатите европейски страни. У нас да си ловец е авторитетно занимание, което показва, че ти не си кой да е и най-вероятно си част от определено съсловие, което има пари, бизнес, обществено положение и...
В близкото ни минало и „светлото” ни настояще има известни и прочути ловци като цар Борис ІІІ, Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Николай Гяуров, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Георги Джагаров, Стефан Гецов, Светлин Русев, ексминистрите Валентин Василев, Мехмед Дикме, Нихат Кабил, Антон Станков, Меглена Плугчиева, Румен Овчаров, шоумени като Слави Трифонов, Ути Бъчваров, футболни величия като Христо Стоичков, Наско Сираков, депутати като Лютви Местан, министри като Мирослав Найденов и разбира се премиера Бойко Борисов. Иначе казано, авджилъкът е всенародно дело!!!
Пикантериите около тях нямат край. Като главен секретар на МВР, Бойко Борисов си тръгнал от държавното дивечовъдно стопанство „Женда” край Кърджали с ударени муфлон и елен в багажника на джипа. Спрял да зареди гориво в бензиностанция на „Лукойл” на колелото в града, а красива бензинджийка така му се израдвала, но почти изпаднала в шок от видените изцъклени мъртви очи на животните в багажника, разказва в. „ШОУ”.
Пак на същото място Слави Трифонов уцелил златен муфлон с показатели сред петте най-добри трофеи в България и то по времето, когато ослепявал, твърди същият вестник. Бившите комунистически управници Пенчо Кубадински и Тодор Живков утепали хора по време на лов, но всичко било в реда на нещата и забравено в миналото, твърди в своя публикация от миналата година „БЛИЦ”. Но не това е нашият акцент в този материал, посветен на лова.
От лова в България се печелят милиони. Ловното стопанство е много печеливш бизнес. В този бизнес има много интереси, а става въпрос и за много пари. До началото на 90-те години от само 6% от ловните полета на България се е печелило около 9.5 милиона долара годишно. Държавата е инвестирала към 1988 г. около 250 млн. долара и е притежавала най-доброто в Европа ловно стопанство. Години наред България е печелила милиони долари от ловен туризъм, а генофондът на българския дивеч е един от най-качествените в света. В средата на 90–те години при 30 000 благородни елена държавата е можела да печели годишно около 30-50 млн. долара годишно, но процесите на държавен разпад и мутризация довеждат до драстичен спад на числото на благородния елен, който сега е около 15 000 животни и продължава да спада.
80% от дивеча у нас е съсредоточен в държавните ловни стопанства. Законът за лова и опазване на дивеча не позволяваше да има частни ловни стопанства, но през 2002 г. имаше опит за промяната му, който е осуетен от подписка от 70 депутати. Но както цитирахме част от култовото чалга-произведение в заглавието на тази статия, какъв ловец и рибар ще си, ако не е... майката на закона и това се случва на практика, когато групировки завземат незаконно ловни стопанства, а през 2006 и 2008 г. се прави опит и то успешен, когато с промяна на закона над 100 ловни стопанства им се дават в ръцете.
През 2002 г. нашите законотворци се опитаха да разпродадат 113 държавни ловни участъка за смешната сума от 600 хил. лева годишно, като само два от тези 113 участъка са давали годишни приходи от над 700 хил. лева?! За радост това е било осуетено. През 2006 г. са предоставени 10 дивечовъдни станции- Мичурин, Ропотамо, Несебър, Паламара, Витиня, Чепино, Тервел, Преслав, Шерба.
139 държавни ловностопански района са харизани в ръцете на частници срещу смешната сума от 546 000 лева на година!!!
Следва
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit










