








Философия на Родината
Родината е майка на всички, убежище за всеки угнетен дух, люлка на историческия живот, надеждата и подвига. В тази дума има много наследена сантименталност. И нито във философската, нито в социологическата, нито дори в етнографската област, до днес не са били правени опити за по-дълбоко тълкувание на понятието.
Често хората бъркат Родината с Отечеството, или пък я разглеждат, като чисто географски факт. Но едно е сигурно - един човек, който не знае и не може да проумее значението на думите - народ, нация и национален дух, никога няма да разбере значението на думата „Родина”.
Родината е преди всичко. Тя е едно трагично чувство. Тя е съвкупност.
Тя не се вмества в никаква географска ограниченост, а етническите и фолклорни особености не са единствените, които я обусляват. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е първото и най-дълбокото определение за нея. Антиподът на Родината е безродното и безсъдбовно пространство. То е голо, пусто и духовно бедно. То е просто едно отвлечено понятие.
Това пространство е напоено с кръвта на предците ни, през него са минавали вековете на народния дух. То е като една отделна екосистема, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е недосегаемо и свято. То не може да бъде омърсено от недоброжелатели и в него почива душата на нацията.
Това пространство е невидимо, то не е рационално. То може да се яви пред очите ни като огледало, в което да погледнем назад през времето и да видим възходите и паденията на нацията ни. Но нещата, които виждаме в това огледало, няма да са нашата Родината, а само нейните одежди. Защото Родината е невидима. Тя е нематериална и затова е вечна.
Тъжен факт е, че с навлизането на модерната техническа цивилизация и глобализацията в нашия живот, чувството ни за Родина ерозира. Все по-малко са тези, които осъзнават истинското значение на тази дума. „Модерната цивилизация” и „масовата култура” ни карат да забравяме Родината и нацията си. Заслепени от лъжовното чувство за принадлежност към някакво глобално общество, много от нас възприемат стил на поведение и мислене, които ги обезличават културно.
Тази модерна „култура” не е рожба на една земя и не носи спомена и чувствата на отминалите поколения. Тя няма Родина, затова е безкръвна и безплеменна. Всъщност тази култура е създадена от противниците на нациите - глобалистите, като нейната цел е да обезличи и уеднакви хората, да пороби народите и унищожи нациите. Тази култура бива покровителствана от лидерите на Новия световен ред и има своята мисия. Тя прокарва чувството на нихилизма, истерията по “общочовешкото” и всичко, което се противопоставя и убива националното.
Днес, либералното “световно стопанство” е в своя разцвет, а абстрактният хуманизъм става господстващата етика на времето. Родината на либерал-демократичната интелигенция е светът, лишен от всички национални особености, а моралът и - капиталът. Поради тази причина и съвременният демократичен елит не изпитва чувството за Родина.
По същият начин стоят нещата и с днешния американизъм, по същия начин стояха нещата и със култа към СССР - „родината” на всички безотечественици. Тези култове живеят само и единствено в света на материализма, а техните заблудени поддръжници са лишени от способността да умрат за Родината си и от духовната наслада да я обичат. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че интернационализмът е модерното номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче, никога не е създавало нищо. То живее с чуждия труд и чуждата мъка. То е една кукувица отглеждаща потомството си в гнездото на загиваща Европа.
Ние, българите, не можем да имаме към Родината си само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да бъде жертвана и опорочена за нищо на света. Така тя се явява символ на абсолютната отдаденост, за която никоя жертва не е достатъчно голяма.
Родината стои над всичко. Тя ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на съществуване на индивида и обществото. Без родина, светът е лишен от своята субстанция, човекът - от органичната си основа, а животът се превръща в поток, различащ се в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и, бихме казали, метафизичната съдбовност, обуславяща чувството за родината.
Тук сме длъжни да подчертаем, че лозунгите, които издигат анархистите, за привидната си любов си към Родината са абсолютно несъстоятелни и популистки. Не съществува вариант в който да обичаш Родината си, а да мразиш Отечеството си, защото те са едно неделимо цяло. Не съществува вариант, в който да не чувстваш принадлежност към някой народ, а да изпитваш чувството за отдаденост към неговата Родина.
До сега говорихме само за Родината, но тогава какво е Отечеството?
Ако съдбовността на Родината има политически характер, то тя става Отечество. Родината е митологична същност, а Отечеството - политическа. Родината е поема, Отечеството - епос. Родината e духът на националното битие. Родината и Отечеството са взаимнодопълващи се части от едно цяло. Родината се корени във философията на копнежа и любовта, Отечеството - във философията на подвига и родозащитата. Възпяваме Родината, а се борим за Отечеството. Ние, българите, трябва да възприемаме нашата Родина - България, като един завет, като последното убежище на духа на нашата нация.
По Агенция Алтермедия Инфо
Бел. Ред – В каре агенцията упоменава, че статията е преработка на статия със същото име, написана от българския философ Янко Янев. Роден през 1900 г , Янев е един от водещите теоретици на българската национална десница в периода между двете световни войни. Загива през 1945 г. при варварските бомбардировки от съюзниците над Дрезден – С. М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit










