Септември прогласява цар и царство на Царевец (2)

Автор: ИВАН ТОДОРОВ, "Българи"

Крепостта "Царевец" върху едноименния хълм до Търново

Този  филм се казвал „Провъзгласяване на царството  в Търново и тържественото влизане на царя в София”, вероятно е първият в България, авторите му са неизвестни и е сниман най-малкото на 2 пъти – и в старата, и в новата столица.

      Появил се на екран около месец и нещо след празника и има сигурни данни, че е бил прожектиран на 1 декември 1908-а във варненската зала „Съединение”, а на Ивановден следващата година – в софийския театър „Аполо”, там, където сега е началото на улица „Пиротска”. Съдържател на този театър бил г-н Гайдушек... 

     Сюжетът на специално издадената илюстрована възпоменателна пощенска картичка може да се види и на открития миналата година паметник досами Националната художествена галерия в столицата. Той е от бронз, дело на Георги Чапкънов и архитект Станислав Константинов и е направен със съдействието на „Мати Болгария”. Героите на обезсмъртеното и чрез фотографията, и чрез скулптурата събитие са няколко десетки... 

     Преди това обаче били направени и други  паметни знаци в чест на царството. На върха на Царевец издигнали символичен сноп. Той символизирал силата на единството и обединението. 

     По-късно, подир десетина години, издигнали още един паметник, малко по-долу на хълма, чиито фотографии са изключителна рядкост. 

     Известно  време и част от търновската главна улица /на запад от сегашната Централна поща/ се казвала „22 септември”. Защо по-късно е била прекръстена?  Има въпроси, за които умен отговор няма. Този е от тях. 

     През 1912 г. Банката ни пуска в обръщение отсечените в Кремниц и Виена може би най-красиви дотогава /пък сред най-личните и днес/ наши монети: златните 20 и 100 лева. Повод – отново Независимостта на България. Защо чак тогава? Защото тогава се навършил и четвърт век от възшествието на княза начело на страната... 

     1908-ма и Фердинанд, и царството запомнят и с втората от общо трите сватби на държавния глава – в страната пристига Елеонора Ройс-Костриц. 

     И окоро  нейната личност в тези месеци има любопитни факти. Тя се венчала за княза през февруари в Германия и на връщане минали двамата с него през Търново на 24 март.

Може да бъде видяна на лично място – вдясно от съпруга си, на снимките по случай първата годишнина от Независимостта през 1909-та  /и на хълма „Трапезица”, и в Преображенския манастир/ но не се вижда – защо ли? – през септември 1908-а... 

     Но - тъй или инак - се нарежда до 22-те търновски, български царици от 1186-а до 1397-а. Първата била Мария, последната – Ана Басараб. Те – странно колко рядко се говори за това – били от 9 националности: 6 нашенки, 7 /!/ византийки, по две сръбкини и влахини и по една унгарка, рускиня, французойка, куманка и еврейка. 

     Но  най-голямото събитие за България през 1908-а, естествено, си останало Независимостта. 

     Прибирайки  се в София от Търново, Фердинанд бил посрещнат от арка, построена на Цариградското шосе. Малко преди това личният му секретар Чапрашиков му писал:  „...Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички магазини са окичени със знамена. Никога столицата не е бивала в такъв възторг.” 

     Арката  на Орлов мост наистина си я бивало. Висока повече от десет метра, с бойни кули от двете страни, с корона с пики-лъчове в средата, с трибагреници на пилони, издигащи ги в прегръдката на вятъра високо, високо, с гирлянди,с много цветя,с два лъва и приказното „Добре дошъл, царю честити!” 

     ...На 7 април 1909-а Сърбия и Черна гора признават Независимостта ни. 10 дни по-късно – и всички останали европейски държави. 

     ...

     Роденото  за трети път българско царство  го чакали 38 години. Почти  Христова възраст. Само след 5 лета страховит земетръс щял да връхлети и да прокуди от къщите им търновци, пак тогава почва и още по-голямо зло – върволяк от войни, проточили се една подир друга почти до края на второто десетилетие на отишлия си вече век. 

     Ала кой можел да знае това през септември 1908-ма? Било време за празник и България се радвала и празнувала. 

     Да  споделим и днес тая радост. 

     Бел. ред. - Нашият редовен  сътрудник Иван Тодоров е автор на множество публикации и няколко книги за миналото на старата - Велико Търново - и новата - София - столици на България. - Р. С.   

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%A1%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BC%C3%90%C2%B2%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8__%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%91%C2%8F%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%86%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80_%C3%90%C2%B8_%C3%91%C2%86%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%A6%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%86__2_-el-565.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот