Свинската истина за българския преход (1)

Автор: РУМЯН СЛАВОВ, "БЪЛГАРИ" (1 коментар)

Стопаните като едни езичници вярват, че името прави имането. И се надяват домашните им любимци бързо да наддават и се заоблят, все едно са членове на по няколко директорски борда.

Ефективността на метода категорично доказа през 1994 г. отец Георги Гелеменов, наричайки домашния си любимец Александър Йорданов.. (Той е!) Нея година гибелта на Ал. Й. бе светъл ден за българската демокрация. Защото я си представете при социализма някой да се осмели да отглежда прасе с име на висш партиен и държавен ръководител, че и да го погали с нож в края на мандата му - отиде, та се не видя и той, и невинното прасе!

От своя страна оригиналът Ал. Й., ако някога гледа прасе, ще има повече основания да го посвети на Гелеменов. Открай време обитателите на задните дворове по нашата земя са именувани свойски Гошо. Само шопарът на един свещеник, доколкото ми е известно, бил наричан уважително Георги Попов. Ал. Й. би имал само ядове с прасето си, което ще си остане маломерно, завистливо и пакостливо, с неизтощими напъни да се намърда между големите свини.

Щом обаче такова прасе успее да се провре и натопи копита в копанята, гледайте чудо - медии, социолози и политолози се надпреварват да му поддържат рейтинга, че и те се прехранват покрай него. Останалите отвън на сухо оквичават орталъка за нарушаване на човешките им права, съставят бързоразвалящи се коалиции, настояват за промени в избирателния закон и плашат с международния съд в Страсбург.

Всяка прилика с конкретни лица и събития дотук е вярна не повече от предизборно обещание. И освен това е въпрос на разбиране в един свят, изграден до голяма степен от предразсъдъци. Някога народът на Свазиленд наричал английската кралица Виктория Дългата зурла - като израз на особена почит и уважение. Кралицата очевидно е проявила разбиране и великодушие, щом този народ още съществува. Толерантността е задължително състояние на демокрацията.

Не такава бе съдбата на нашенеца Аначко, православен българин и балкански шоп, в края на 1962 г. последен жител на  махала Загъжене под билото на Западна Стара планина. Семейството си Аначко бе заселил на гара Своге в недовършена къща с временен покрив и черги на прозорците. Съседите му го бяха изпреварили, той обаче остана верен на прасето си до сетен край.

Бързането на хората се налагаше от решението на Онази партия да направи на билото ТКЗС, най-високото на Балканите. Изпълнението на партийниото решение бе възложено на околийския инструктор и бивш Аначков комшия Гуце.

В отговор на решението Аначко кръсти прасето си Гуце. По сигнал на неговия съименник Аначко бе привикан в околийското управление на милицията да дава обяснение за антипартийна и антидържавна дейност. Отърва се с молба - заявление за доброволно предаване на имота си - две каменисти ниви и една келява кория - на ТКЗС "Курс към комунизма". (Местен даскал изписа името на ТКЗС-то на една скала, окачен на въже - сетне местни момци изстриха последната буква на пърата дума.)

За провеждане на заключителната свинската церемония Аначко бе поканил бригада местни експерти, които пристигнаха с конска шейна. Беше ведър зимен ден, снегът искреше и скърцаше под краката им. Дето се вика, да ти е драго да умреш - сякаш сам Бог одобряваше жертвоприношението. Но не и Гуце, който се разтревожи от внезапното внимание към себе си. Напразни бяха усилията на Аначко да го примами - Гуце грухтеше все по-застрашително и с нарастваща тревога се готвеше за отпор.

Към шопара експертите подходиха традиционно, т. е. с въже и ножове. Намерението им бе да го вържат за краката и дулицата, и като го повалят, баш майсторът да прободе вратната му артерия.

За миг да си представим, че това става в наши дни. Вместо да тръпне от ужас, шопарът с възмущение ще излезе срещу мъчителите си с нормативите на Европейския съюз, по които България като поканена страна се явява и задължена. Там пише, че никой не може да го коли, преди да го е зашеметил. Да речем, че това вече бе изпълнено от свирепия вид на мъжете, подсилен от чайник греяна ракия. Но законът забранява също преди клането животните да бъдат плашени или връзвани. Освен това 15 минути след зашеметяването трябва да се извърши умъртвяването.

Спрямо шопара Гуце бяха нарушени тези клаузи, а по последната той стана и съучастник, като не дочака 15-те минути, а побягна с несръчно забит във врата нож, влачейки въжето на задния си крак. "Твойта мама!", ревнаха подире му разярените мъже. "Вашта мама!", квичеше Гуце и търсеше пролука през плета. Защото речено е: Беганьето е срамотно, ама е оправно.

Ала за съжаление само мецосопрано на оперната сцена е в състояние да извива глас половин час с нож в гърба. На житейската сцена развитието на сюжета не търпи отлагане. Затова великият режисьор Федерико Фелини казвал, че в един филм само смъртта на прасе може да го развълнува - единствено тя била истинска.

Наш Гуце скоро рухна от изтощение и бе положен възнак върху вратницата на своя роден дом.

Следва

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%A1%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B1%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F_%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%85%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B4__1_-h-373.html

2010-11-04 14:59:24 От: нено

да ви еба путката маина гадни и шибани бьлгари

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот