Русия в новия световен ред (2)

Автор: ТИХОМИР СТОЙЧЕВ

На 8 октомври 2008 г. в речта си пред Конференцията по световна политика, проведена в столицата на Франция, Париж, руският президент Д.А. Медведев се спря на три основни теми:

1. Преодоляване на икономическата криза;

2. Ситуацията в Кавказ;

3. За необходимостта от свикване на конференция по сигурността.

Процесът на глобализация е отбелязано, че трябва да бъде съпроводен от повишаване ролята на отделните държави като  гарант за благополучно национално развитие, докато структурите за глобално управление бъдат арбитри. Предложението на президентът на Франция Н. Саркози за

създаване на общо икономическо пространство между ЕС и Руската федерация

било оценено като далновидно и създаващо възможност за:

-                     осигуряване устойчиво развитие на икономиките;

-                     създаване на нова атмосфера в международните отношения;

-                     повишаване ролята на Европа в глобалната икономика;

-                     установяване на по- справедлив световен ред.

Били посочени причините за кризата в Кавказ, дадени оценки и припомнено, че са предприети мерки за разрешаване. Оповестен бил 24 часов срок за извеждане на руския миротворчески контингент от зоната за сигурност в Южна Осетия и Абхазия и нейното заемане от наблюдатели на ЕС като гаранция за неизползването на сила и провокации от страна на управляващият режим в Тбилиси. Подчертана била ролята на ЕС в търсенето и намирането на мирен вариант за преодоляване на кризата в Кавказ, макар да е посочено, че за предотвратяване на агресията в региона до момента не са допринесли многостранната дипломация, регионалните механизми и съществуващата европейска архитектура за сигурност.

На този фон били изтъкнати вредите от НАТО-центризма.

Посочено е, че събитията в Кавказ потвърждават правилността на идеите за нов Договор за европейска сигурност, който да способства създаване на всеобща, за всички държави система,  условие за което са:

-                     твърдо утвърждаване на базовите принципи за сигурност в междудържавните отношения в евроатлантическото пространство;

-                     придържане към добросъвестно изпълнение на международно поетите ангажименти;

-                     уважение към принципите на суверенитет, териториална цялост и политическа независимост на страните;

-                     уважение към принципите, заложени в Устава на ООН;

-                     утвърждаване недопустимостта за използване на сила или заплаха в международните отношения;

-                      създаване на гаранции за еднообразна трактовка,  съблюдаване на принципите и единство в подходите по отношение предотвратяването и регулирането на конфликтите в евроатлантическото пространство.

Посочено е, че за основа трябва да бъдат взети преговорните отношения, мненията на страните и уважение към миротворческите механизми. С оглед постигане еднаквост в критериите и степента за сигурност е предложено да бъдат спазени трите “Не”-та:

-                     да не бъде гарантирана собствената сигурност за сметка на другите;

-                     да не бъдат допускани в рамките на каквито и да било военни съюзи и коалиции действия, които да отслабват единството на общото пространство за сигурност;

-                     да не се допуска тяхното развитие да бъде в разрез с гаранциите за сигурност на другите участници в Договора.

Предложено е вниманието да бъде съсредоточено около военно- политическите въпроси, където се наблюдава дефицит на контролни механизми. Същевременно е подчертана необходимостта от изграждане на, че:

-                     нито една държава няма да получи ексклузивни права по поддържането на мира и стабилността в Европа;

-                     ще бъдат установени базови параметри за контрола над въоръженията и разумната достатъчност във военното строителство;

-                     ще бъдат установени нови по качество процедури и механизми по взаимодействието и противодействието срещу разпространението на оръжия за масово поразяване, наркотрафика и тероризма;

-                     ще бъдат утвърдени единни правила и хармонизирани действията, без отслабване или разрушаване на досега съществуващите структури.

За прилагането на новия модел на сигурност

се предвижда предварителна оценка за адекватност, преди да се пристъпи към действия, но е потвърдено становището, че ремонтът на европейската система за сигурност трябва да бъде ускорен. Изрично е посочена необходимостта от активен диалог с привличане на международната експертна общност.

Като алтернатива на изграждането на нова архитектура за европейска сигурност е посочена нейната деградация, изостряне на кризата в сферата на сигурност и контрола върху въоръженията.

Специално внимание е обърнато върху слабостите, констатирани в:

-                     Договора за неразпространение на ядреното оръжие;

-                     отсъствието на прогрес и повишаване на ефективността в Конвенцията за забрана на биологичното и токсично оръжие.

Неясните перспективи по:

-                     влизането в сила на Договора за всеобща забрана за ядрени изпитания;

-                     сключването на ново, юридически обвързващо руско- американско споразумение за ядрено разоръжаване, което да замени Договора за стратегическите настъпателни оръжие, чиито срок изтича през настоящата година.

Не може да не прави впечатление, че всъщност

Русия продължава да се придържа към реализация на последователна външна политика

По време на 43- та Мюнхенска международна среща Вл. Путин, като очерта ново охлаждане на отношенията между Русия и Запада, насочи нападките си към американския министър на отбраната. Всъщност Р. Гейтс сякаш умишлено беше проронил няколко думи за непредсказуемост на ситуацията в Русия, което някои наблюдатели оцениха като натиск върху Конгреса на САЩ да приеме предложеното увеличение на бюджета за сигурност и отбрана. Александър Балаян, политолог от Центъра за политически анализ и прогнозиране “Центурион” оценява речта на Путин като произвела силно впечатление, макар проблемите в нея да били известни и преди това:

-                     еднополюсен свят и хегемония на една държава, които с нищо не допринасят за сигурност и стабилност в света;

-                     пренебрежение и съмнение в ефективността на институциите за колективна сигурност и нормите на международното право;

-                     откриване на нова надпревара във въоръженията, в това число и ядрените сред страните, които се опасяват от едностранна намеса в техните вътрешни работи.

Посочено е, че това стои и в основата на кризата, предизвикана от ядрените програми на Иран и Северна Корея. Владимир Путин обосновал необходимостта при решаване на световните проблеми да бъдат привлечени Бразилия, Индия и Китай, стремително развиващи своята икономика и геополитическото си влияние  и Русия, която освен притежаваща военна мощ се превръща в един от най- влиятелните играчи в енергийната сфера.  Усилията на САЩ и техните съюзници били оценени като нарушаващи военно- политическия баланс на силите с признаци:

-                     ръст на военния бюджет;

-                     дестабилизиране, възможен разпад и превръщане на Ирак в зона на хаос;

-                     проблемът с Косово;

-                     разширяването на НАТО, въпреки обещанията това да не се случва;

-                     използването на ОБСЕ за намеса в работите на суверенни страни;

-                     излизането на САЩ от договора за противоракетна отбрана(ПРО);

-                     нарушаване на договора за ограничаване на обикновенните оръжия в Европа(ДОВСЕ);

-                     финансиране на разработки  за разполагане на оръжие в космоса;

-                     представянето на Русия като основна заплаха за САЩ в доклада на министъра на отбраната Р. Гейтс;

-                     публикуване на статии, като тази в мартенския брой на   “Форин Афферс” от двамата млади политолози Кейр Либер и Дерил Пресс под заглавие “Нарастване на ядреното превъзходство на САЩ”, в която е разгледана възможността САЩ да нанесе изпреварващ ядрен удар по Русия с такова количество бойни глави, които да не позволят нападнатата страна да отговори повече. 

Освен чисто военните заплахи са посочени и други признаци, които потвърждават нарастващото напрежение между Русия и САЩ, като конфронтационното изказване на вицепрезидента Р. Чейни във Вилнюс и инициативата, представена на Конференцията на НАТО в Рига от сенатора- републиканец Ричард Лугар за

приравняване на т.н. .  “заплахи за енергийната сигурност” към военните заплахи,

което предполага правото да бъдат използвани типично военни средства при прекратяване на доставките на енергия.

Тази реч предизвиква огромен резонанс в Русия и подлага на преоценка отношенията на Русия към САЩ и ЕС. Така тя запазва правото си да развива отношения с Индия, Япония, Китай, Иран, Алжир, Кувейт и Казахстан.

Макар някои да възприели изявлението на Путин като конфронтационно, 68 % от германците например заявили подкрепа. Опитите на САЩ да наложат продължаване на своята хегемония били осъдени и изразени опасения, че могат да доведат до дестабилизация, надпревара във въоръженията, усилване проявите на фундаментализъм и тероризъм. Отчетено било, че това повишава рейтинга на Путин и Русия сред страните, поддръжащи многополюсния свят и баланса, като Китай, Индия, Иран, някои от страните в Стара Европа, Бразилия, Венецуела и Латинска Америка.

В статията  “Доктрината на Путин”, публикувана в "The Washington Post” от февруари 2007 г. Charles Krauthammer припомня обвиненията на руският президент срещу САЩ и припомня, че той назовал разпада на СССР „най- крупна геополитическа катастрофа на ХХ в.”. Това е посочено като доказателство за неговата носталгия за дните на състояние на свръхдържава и двуполюсен модел.

Сега Русия предлага създаване на „коалиция на недоволните”, която се готви да оглави и противопостави на мощта на САЩ- твърди авторът. Бившият представител на САЩ в ООН Джон Р. Болтон заявявил, че Западът е длъжен да даде отпор на поведението, демонстрирано от Русия в последно време, като влязъл в полемика с бившите главни секретари на своята страна Хенри Кисинджер, Джордж Шулц и сътрудничката на Фонд “Карнеги” Маша Липман, които изразявали опасения от руско- американска конфронтация.

Той твърди, че войнствеността в действията на Русия нараства заради стремежът към възстановяването на СССР и възможностите да застраши американските интереси със:

-                     стъпки към ОПЕК и връзки с Венецуела; несъгласие по разполагането на ПРО в Полша и Чехия;

-                     възпрепятстване достъпа до нефт и газ от Прикаспийския басейн.

При това той твърдял, че войнствените действия на Москва са провокирани не от твърдата позиция на Запада, а заради проявата от него на слабост и предложил три способа за  обуздаването на Русия:

-                     незабавно приемане на Украина и Грузия в НАТО;

-                     разширяване на военното сътрудничество със сегашните и потенциални членки на НАТО в Централна и Източна Европа;

-                     реализиране на плановете за разширяване на системата за ПРО, като отбелязва, “че Русия нееднократно е канена за пълноправно сътрудничество”.

Всъщност на фона на видимото нежелание  да бъдат взети под внимание проявите на конфликтност, видимо реализацията на декларираните от Русия и други страни намерения са в ход. На 16 юни в руският град Екатерининбург е открита среща на президентите на

най-големите държави с развиваща се икономика- Бразилия, Русия, Индия и Китай, наречени още Група БРИК

Страните в тази група, макар да не са в състояние да изменят глобалата финансова система, имат амбицията да конкурират сегашният монопол на САЩ. Песимистите припомнят различните степени на развитие на икономическите структури и някои политически несходства. Според “Файненшъл таймс” гласовете на тези страни обаче могат да повлияят при преподреждане сферите на влияние и взимането на решения в МВФ. Наблюдатели отбелязват, че на въпросната среща няма поканен представител от САЩ или Европа.

Според The New York Times руската страна счита за несъразмерна амбицията за политическото влияние на САЩ в сравнение с отслабващото му могъщество. Акцентира се също върху заявката на Китай, Бразилия и Русия да изкупуват акции от МВФ за диверсификация на своите икономики. Според Handelsblatt страните от БРИК трябва да внесат своята лепта в организирането на новият финансов ред.

Испанският El Pais в навечерието на срещата публикува статия на президента на Бразилия Луис Игнасио Лула да Силва, в която той отбелязва: “Нашата среща е повече от първа среща на БРИК. Тя ще ознаменува важна стъпка в отношенията на нашите държави със света, който търпи дълбоки изменения. Ние сме длъжни да предложим нови решения на старите проблеми и смело лидерство пред лицето на инерцията и нерешителността. Очевидно съвременното общество следва да преразгледа системата, грубо разхищаваща природни ресурси и едновременно обричаща милиони хора на нищета и отчаяние. Идва времето за трудни решения и колективна отговорност”.  

Според  “Франс прес” Бразилия използва първата среща на върха на страните от групата БРИК, за да погребе строго селективния клуб на осемте най-богати страни и постави големите нововъзникващи пазарни икономики в сърцето на процеса на вземане на световни политически и икономически решения. На 12 юни в Париж бразилският министър на външните работи Селсу Аморим в свое изявление каза, че Г-8 е "вече не представлява нищо".

Всъщност Бразилия още от началото на световната финансова и икономическа криза не престава да повтаря, че всеки политически дискусионен форум трябва да включва и страните от групата БРИК, като се изтъква, че те представляват  25 % от обитаемите земи на планетата, 40 % от населението на Земята и имат 15 % дял от световния брутен вътрешен продукт.

Всъщност, тази реалност е била изведена и когато трябва да се насърчи създаването на Г-20, обединяваща най-развитите икономики и нововъзникващите пазари. В това Бразилия вложи огромни дипломатически усилия след срещата на върха във Вашингтон през ноември 2008 г. и изпълни един от най-символните ангажименти, поети по време на последната среща на Г-20 през април в Лондон, като отпусна заем от 10 милиарда долара на Световния валутен фонд, макар да се знае, че в продължение на десетилетия беше зависима от заеми.

Министрите от стратегическите сфери на четирите страни от БРИК вече договарят създаване на система за независим от промените в курса на долара търговски обмен. Бразилският президент при визитата си в Китай през май т.г. спомена възможността да се прави двустранна търговия, като се използват местни валути и предложи нова система за търговски обмен.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%A0%C3%91%C2%83%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F_%C3%90%C2%B2_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F_%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD_%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B4__2_-gl-259.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот