








Русия в новия световен ред (1)
Илюстрацията е от sega.bg
На 8 октомври 2008 г. в речта си пред Конференцията по световна политика, проведена в столицата на Франция, Париж, руският президент Д.А. Медведев се спря на три основни теми:
1. Преодоляване на икономическата криза;
2. Ситуацията в Кавказ;
3. За необходимостта от свикване на конференция по сигурността.
Той отбеляза, че за Кавказ в рамката на досегашните подходи да се въздейства сдържащо или бъде умиротворен регионът се оказва невъзможно. Действията на управляващият режим в Грузия били окачествени като безотговорни, авантюристични и дестабилизиращи, въздействащи върху международната система за сигурност, която като произтичаща от налаганият модел на глобализъм бе оценена като несъстоятелна, пораждаща опасносности и трупаща конфликтен потенциал.
Припомнено било желанието на международната общност и в частност на Русия след 11 септември, 2001 г. да протегнат ръка на САЩ. Вместо във взаимност, последните са обвинени за предприемани едностранни и несъгласувани с ООН и традиционните партньори действия, като:
- едностранното излизане от Договора за ПРО;
- нахлуване в Ирак;
- провъзгласяване независимостта на Косово;
- възраждане на политиката на взаимно противостоене, популярна и характерна за изминалото столетие.
Особено внимание било обърнато върху развръщането на нови военни бази по границите на Руската федерация и позиции на глобалната ПРО на територията на Чехия и Полша. Заявено било, че това се върши от САЩ без провеждане на съответните консултации с останалите членки на НАТО и ЕС и изразени опасения от нови едностранни решения. Активното обсъждане за приемане на Грузия и Украйна в НАТО е оценено като стремеж да бъде демонстрирана на всяка цена победа над Русия. Плътното доближаване на военната инфраструктура на НАТО и налагането на нови разделителни линии в Европа по западните и южните граници са определени като противоречащи на нейните интереси и национална сигурност.
Като залог за създаване на стабилност е посочено условието Русия и всяка друга страна да получат възможност да развиват прозрачни и равноправни международни отношения.
Като нов повод за обтягане на отношенията между Русия и НАТО са посочени събитията в Грузия, където личи подкрепата на САЩ за режима на Саакашвили. Нов момент в конфликта става обявеното за май международно военно учение на територията на Грузия под името Cooperative Longbow/ Cooperative Lancer. Към дипломатическият протест на Русия се добавя нов конфликт.
Заговор срещу Обама вътре в НАТО?
По този повод ръководителят на представителството в НАТО Д. Рогозин коментира: „Някой иска да взриви отношенията не толкова между Русия и НАТО, колкото самото НАТО, налице е заговор срещу Обама вътре в НАТО. Поставят се под съмнение договореностите между президентите на двете страни. Намесен е някой много високопоставен, щом може да застави генералният секретар на НАТО да огласи изгонването на двамата руски дипломати - Кючюков и Чижов.” Подчертано е, че посланиците в НАТО не са уведомени и решението било взето без необходимите процедури за предварително съгласуване. Решението за изгонването на руските дипломати е оценено като крайно негативно за развитието на отношенията между Русия и Запад.
Кавказка криза е определена като възможност Русия, Европа и световната общност да демонстрират готовност за инициативно и координирано, с отговорност за общото европейско бъдеще действие. Като условие е посочен отказът от риториката на конфронтация и общи усилия за излизане от световната икономическа криза.
Като алтернатива на налаганият еднополюсен световен модел
руската страна формулира принципи, основани на:
- колективните начала и международното право;
- решителен отказ от войната като средство за налагане на собствена политика;
- формиране на международни отношения върху основата на съвместими интереси между равноправни, суверенни държави;
- осъждане на всеки опит или стремеж към доминиране и достигане на свои цели за сметка на други като аморален акт;
- налагането на собственото право и съдебни решения на вътрешните съдилища като недопустими.
Като гарант за това състояние е посочена ООН, определена като най- представителна, притежава пълномощия и е отправен призив за необходимостите от укрепване и поддържане на нейният международно-правен авторитет.
Във връзка с икономическата и финансова криза са били припомнени невзетите под внимание предупреждения на различни, включително руски експерти, до високи международни форуми като проведените в Санкт Петербург Международен икономически форум или срещата на Г- 8 в Япония.
За излизане от системната криза и нейното овладяване руският президент очертал условия, около които да бъдат обединени усилията на международната общност:
- привеждане в ред системата на национални и международни институционални регулатори;
- ограничаване дисбаланса между пусканите в обръщение финансови инструменти и реалната доходност по инвестиционните програми;
- укрепване системата за управление на рисковете;
- пълно разкриване на информацията за икономическите субекти;
- засилване надзорните изисквания, рейтинговите агентства и одиторските компании;
- общодостъпност до ползите от снемане на ограниченията в международната търговия и свободното движение на капитали, които оказват влияние върху качеството на живот и стабилността на бизнеса;
- промяна на глобалната финансова архитектура, като бъде преразгледана ролята на съществуващите и създадени нови международни институции.
Изброените проблеми били характеризирани като интернационални и налагащи разработването на нови “критични технологии” в политиката и икономиката. Посочена била неефективността на еднополюсният икономически модел, проявявана още от 90- те години на миналия век, чиято алтернатива е стабилност, формирана за сметка на нови финансови центрове и силни регионални валути, чиито пример е ЕС с неговата икономика и регионална валута.
Русия е подчертала намерението си да способства всестранно процеса за оздравяване на международната финансова система, като привлече в процеса ключови икономики като Китай, Индия, Бразилия, Мексико, ЮАР и др., без да допуска отслабване и уязвимост на Европа.
(Следва)
-----
Бел. ред. - Авторът Тихомир Стойчев, бивш директор на бившата Централна служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) в момента е президент на Национален антикриминален и антитерористичен форум, член на УС на Центъра за балкански изследвания. Повече за него и от него на адрес http://stoichev.otbg.eu/ - Р. С.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Ако някой си мисли -особенно нашите български тъпи политици че русия е муха-жестоко се лъжат!От сега нататък тя ще сава хегемон!
Тя е била е и ще бъде хегемон !България е под команда на русия и сега Круме !А Българските политици са функция на руска политика !Затова европа ни спира парите !Корупция има и при тех, но тук проблема е че БГ е Руски троянски кон"
Незная кое е по-доброто но че България няма ясна позиция спрямо Русия е още по зле!
Може да стане като онова куче дето е лаело на две порти!










